Спиране на наказателното производство от съдията-докладчик Съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите по чл. 25 и 26: след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; деецът е лице с имунитет. при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.
Съдията-докладчик се произнася относно мярката за неотклонение, забраната за напускане на пределите на Република България и отстраняването на обвиняемия от длъжност.
Съдията-докладчик отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора – с ЧЖ.
След като отпаднат процесуалние пречки, обусловили спирането, производството се възобновява и се насрочва заседание на първа инстанция.
Когато наличните по делото доказателства аргументират основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 а НК, съдия-докладчикът насрочва, разглежда и решава делото по реда на глава 28 НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Във всички останали случаи съдията-докладчик насрочва съдебно заседание. Когато са налице основанията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик насрочва делото в двумесечен срок от постъпването му.
Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши съдебното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца.
НПК е уредил страните в съдебното производство: прокурорът; подсъдимият и защитникът; частният тъжител и частният обвинител; гражданският ищец и гражданският ответник. Съдът не е страна – той реализира единствено и само ръководно-решаваща функция.
По направените искания относно мярката за неотклонение съдията-докладчик се произнася в открито заседание с участието на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. Определението подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.
