1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Сроковете в гражданското право
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Давностните срокове
| Сроковете в гражданското право:
а) видове срокове, последици; б) начало и край на сроковете; в) спиране и прекъсване на давностните срокове; г) действие на изтеклата давност; д) преклузивни срокове. а) видове срокове, последици. В гражданското законодателство сроковете се уреждат от общи правни норми като чл. 72 ЗЗД и от специални за отделните видове срокове. Сроковете са периоди от време. В зависимост от това кой ги установява сроковете биват: законни, съдебни, административни и договорни. Според правните им последици те биват правопрекратяващи, правопораждащи или правопроменящи. Законни – установени с нормативен акт, като например сроковете за продължителност на авторското право. Съдебни – срокът за представяне на документ в процеса от трето лице по чл. 192 ГПК, срокове за внасяне на депозити за свидетели и вещи лица. Административни – определят се от длъжностните лица на администрацията, като например органи на държавния технически контрол могат да задължават лица, извършили незаконни строежи, да ги премахнат или поправят в определени от тези длъжностни лица срокове. Договорни – те се определят от участниците в сделките, като например отлагателен срок в договора за изработка, падеж на задължението по договор за наем. Сроковете могат да имат прекратително действие спрямо гражданските правоотношения: като прекратителен срок, предвиден в договор, 20 – годишния срок за действие на патента, 50 – годишния срок след смъртта на автора за продължителността на авторското право и други. Сроковете на погасителната давност имат значение за защита на субективни права. След изтичането им задълженото лице може да предизвика прекратяване на възможността за защита на правото чрез органите на съдебната власт. Давностните срокове са периоди от време с начален и краен момент. Правните им последици не се прилагат служебно, а въз основа на волеизявление на заинтересованото лице. Давностните срокове могат да бъдат; придобивни или погасителни. Погасителната давност е период от време, през който не са настъпиили юридически факти, които да предизвикат погасяване на вземането. Придобивната давност се свързва с упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът третира като своя през определен от закона срок. Погасителната давност е 5 години, ако не е установен със специална правна норма срок с друга продължителност. Законодателят свързва погасителната давност с вземанията, които са облигационни субективни права. Изтеклата погасителна давност е юридически факт, който поражда за задълженото лице право да се позове на давността. След изтичане на давността длъжникът може да избира между два вида поведение. Или доброволно да изпълни задължението без да се позовава на изтеклата погасителна давност, или да изчака спрямо него да си предяви претенцията носителят на субективното право и тогава да възрази като се позове на изтеклата давност и да се откаже да изпълни задължението си. Правото си да се позове на погасителната давност задълженото лице може да упражни само чрез възражение. Погасителната давност не се прилага спрямо вещните права. В чл. 59, ал. 3 и чл. 67 ЗС се уреждат преклузивни срокове, макар в чл. 67 ЗС да се говори за давност. Чл. 59. Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок. Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок. Правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години. Чл. 67. Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Правото на собственост и исковете за неговата защите не се погасяват по давност, както и останалите вещни права. Изтичането на давността само по себе си не поражда погасителния ефект, субективното право и правно задължение същестуват и след това, поради което изпълнението е извършено на правно основание и не се дължи връщането му. Погасителната давност има за правна последица отпадане на възможността за защита и за принудително осъществяване на правото, докато придобивната е първично основание за придобиване на вещни права. Действието на придобивната давност се свързва и с прекратяване на вещните права на предишния собственик на придобитата по давност вещ и на лицата, на които той е учредил права. Придобивната давност е институт само на вещното право, докато погасителната давност принадлежи към общата част на ГП и намира широко приложение както във всички клонове на ГП, така и в останалите отрасли на частното право и за имуществени права от публичноправен характер – като вземания на държавата за данъци и такси. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|