1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Прекратяване на забавата
- Лошо изпълнение
- Частично изпълнение
| Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. Ако договорът обаче е едностранен за кредитора остава възможността да избира само между искането за реално изпълнение и компенсаторното обезщетение (в случай, че е загубил интерес от реалното изпълнение, както и в случай, че реалното изпълнение трудно се постига принудително – напр. при родово определените престации: вещите, които длъжника ги няма и трябва тепърва да ги купува или произвежда и по-добре е да поискаме компенсаторно обезщетение или да развалим договора).Ако договорът е двустранен, кредиторът ще може да го развали, с което би се освободил от своето насрещно задължение и ще има възможност да търси обезщетение за разваления договор. Също така кредиторът има и следните възможности: да иска реално изпълнение с обезщетение за забава; в случай, че няма интерес от реалното изпълнение (късното изпълнение за него вече е безполезно) той може да предпочете: компенсаторно обезщетение по 79/2 или разваляне на договора. Двете възможности са еднакво достъпни. Оказва се, ако работим с числа: – компенсаторното обезщетение е 7 хиляди лева. – насрещното задължение на кредитора по двустранния договор е 5 хиляди лева. За да получи 7 хил. трябва да плати 5 – разликата е 2. Ако развали договора ще може да получи обезщетение по чл.88 ЗЗД за разваления договор, което е напр. 2 хил., но ще се освободи от насрещното си задължение и ще си спести 5-те хил. Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Вижда се, че икономически нещата си приличат. Когато престацията на кредитора е непарична и нейното реализиране по отношение на друг договор не е много лесно, защото тя е специфична, тогава кредиторът, ако е загубил интерес от реалното изпълнение би предпочел да не разваля договора, за да може по този начин да реализира собствената си престация, която представлява за него интерес само с оглед на този договор и вместо изпълнението на престацията, която поради забавата вече е безполезна за него да получи компенсаторно обезщетение. Напр. сключвам с вас договор, по силата на който аз ще ви дам специалната част на учебника по ОП, а вие ще ми направите торта за рождения ден.Понеже вашето задължение можем да го разглеждаме като фиксирано, защото тортата ви е безполезна, като мине рождения ми ден, вие сте се забавили и аз нямам вече интерес от нея. Ако бих развалил договора, каквото право имам, защото явно е безполезно за мен изпълнение след срока, ще си спестя даването на книгата и бих претендирал от вас само някаква малка разлика за вредите, които съм претърпял от това, че договора е развален (вредите, обезщетяващи негативния ми интерес). Но какво ще правя с книгата, която не ми трябва, а ми беше необходима само като разменна монета по отношение на вашата торта. Затова аз ще предпочета да искам компенсаторно обезщетение, без да развалям договора – да ми платите стойността на тортата (на вашата престация в пари, доколкото като торта тя вече не ми трябва) срещу което да ви дам книгата, която ми е излишна. Прекратяване на забавата Състоянието на забава не може да продължава вечно – то се прекратява с някакви юридически факти: Изпълнението – когато длъжникът изпълни, макар и късно. Дори и да е изпълнил само с първоначално дължимото и да не е платил обезщетението за забава, това обезщетение ще се разглежда вече отнесено към крайния момент, в който той е бил в забава – към момента на късното му изпълнение. Това не е без значение, защото размерът на това обезщетение е пропорционален на времето, през което длъжникът е бил в забава. Ако е уговорена неустойка, обикновено тя се уговаря за забава в някакъв процент на ден забава. Ако задължението е парично мораторната лихва се начислява за всеки ден забава, т.е. от това колко време продължава забавата зависи размерът на отговорността на длъжника – в едни случаи пряко, в други – косвено. Даването вместо изпълнение – то ще уреди по принцип задължението такова, каквото е в момента и дори ще го погаси, заедно с мораторното обезщетение Новацията – тя ще уреди отношенията по стария дълг изцяло, а новото отношение ще замести, без да има място за мораторно обезщетение. Заплащането на компенсаторно обезщетение – също прекратява забавата, но всъщност понеже вие искате други последици (не реално изпълнение плюс обезщетението за забава, а обезщетение вместо изпълнение) времето, през което длъжникът е бил в забава само косвено ще влияе на размера на това обезщетение. Развалянето на договора поради забавата на длъжника – освен че прекратява забавата развалянето на договора връща нещата в началната им позиция, то има обратно действие и би следвало да стигнем до извода, че длъжникът никога не е бил в забава – затова е и твърде деликатен въпросът за това, дължи ли се неустойка за забава при хипотезата на развален договор. Поставянето на кредитора в забава – освен че прекратява забавата на длъжника поставянето на кредитора в забава освобождава длъжника от нейните последици. С оглед на дължимото от длъжника обезщетение изборът на кредитора как да ликвидира последиците от неизпълнението, какво да иска: реално изпълнение с мораторно обезщетение; компенсаторно обезщетение; разваляне на договора. Оказва се, че в известна степен това не може да продължава безкрайно поради това, че кредиторът не е избрал пътя да трупа последиците от забава на длъжника. Длъжникът има пълното право да поиска да разбере какво става. Така при родовите задължения, където за да имаме невъзможност трябва да изчерпим рода и следователно върху длъжника задължението тежи едва ли не до гроб – икономически, а оттам и правно погледнато кредиторът има интерес сравнително бързо да уреди отношенията си с длъжника, да може да получи евентуално задоволяване на интереса си чрез друг договор (чрез сделка за покритие), а не да чака да се трупат последиците от забавата. Защото в един момент длъжникът би му направил възражението, че всъщност той не дължи всички последици, защото част от тях се дължат на факта, че кредиторът сам не е положил спрямо нещата си грижата на добрия стопанин. Лошо изпълнение Лошо – е изпълнение с недостатъци – имат се предвид недостатъци на предаваната вещ или на свършената работа. Специалните последици – уредени са при съответните договори, а не общо (както при забавата): Редхибиторна претенция – тя дава възможност на купувача да откаже да приеме предадената му вещ с недостатъци и да иска възстановяване на цената, ако тя е платена. По аналогичен начин, когато изработващия изработи работата с недостатъци поръчващия може да откаже да приеме работата и да откаже да плати цената. На практика е едно разваляне на договора. Дори може да се каже, че правилата за разваляне на двустранните договори в голяма степен са тръгнали оттам. По съвременните правила обаче отговорността за недостатъци не е обвързана от вината, от дължимата грижа и от каквото и да е друго. Възможността купувачът да върне продадената вещ и да си иска обратно цената, поради това, че вещта е имала недостатъци е абсолютно независима от това дали продавачът е знаел за тези недостатъци, дали той ги е причинил или вещта е била със скрити недостатъци, когато той на свой ред я е купил и т.н. В този смисъл тази отговорност е напълно обективна, а и тя е отговорност в широкия смисъл на думата, защото не става въпрос за обезщетяване на вредите от недостатъците, а просто за ликвидиране на отношенията, по повод на това, че ви е предадена една вещ, която има недостатъци, правещи я значително по-малко годна за употреба или намаляват значително нейната стойност. Квантиминорна претенция – възможност да се иска намаляване на цената. Целта на тази претенция е при запазване на договора (приемате вещта, работата) да се получи отбив от цената в съответствие със стойността на недостатъците (със стойността на вещта, работата с недостатъци). Частично изпълнение Принципът на точното изпълнение изисква длъжникът да изпълни цялото количество, което дължи. Когато престацията е неделима обективно е невъзможно изпълнение на части. Частичното изпълнение е невъзможно и когато престацията е делима със специалното правило на чл.66 ЗЗД: Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Смисълът на това правилото, че частичното изпълнение е неизгодно икономически за кредитора или поне може да бъде неизгодно. То се прилага и когато задължението е лихвоносно, т.е. ако длъжникът предложи напр. да изпълни само главницата, без да изпълни лихвите – тогава кредиторът може да откаже да приеме изпълнение; или обратното: ако длъжникът предложи само лихвите без главницата. Но правилото на чл.66 се прилага само за случаите, при които става дума за едно задължение. Ако кредиторът има няколко вземания и длъжникът предложи изпълнение на едно от тях, кредиторът не може да откаже да получи изпълнение под предлог, че не му се престират всичките задължения. Нормата на чл.66 е диспозитивна и кредиторът може, ако поиска да приеме частичното изпълнение. В такъв случай задължението на длъжника се погасява в рамките на изпълнената част, а за неизпълнената част длъжникът изпада в забава. Интерес представлява и една особена хипотеза на частично изпълнение: става дума за изпълнение на частично обезпечен дълг. Тази хипотеза има предвид напр. залог, с който е обезпечен половината от дълга. Какви ще бъдат последиците, ако длъжникът изпълни половината от дълга? Коя половина е обезпечавало обезпечението: изпълнената или неизпълнената? В закона липсва отговор на този въпрос и няма общо правило, а трябва да се тълкува конкретно волята на страните и да се види какво те са желали. Вероятно в повечето случаи третото лице, обезпечило дълга ще бъде освободено, но не винаги. Изпълнението на части обаче е допустимо в някои случаи: Ако страните са го предвидили в техния договор. Ако съответства на естеството на престацията – така по правило едно задължение за изплащане на наемна цена се изпълнява периодически и на части и по правило кредиторът не може да отказва изпълнение. Ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. В някои случаи законодателят забранява на кредитора да отказва частично изпълнение: Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|