1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
б) невиновна невъзможност за изпълнение – последици
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| б) невиновна невъзможност за изпълнение – последици.
Начална невъзможност. Може да се поема задължение само за нещо възможно – за нещо практически и правно осъществимо по време на поемане но задължението. Иначе не възниква обвързаност за длъжника. „Нищожни са – казва чл.26(2) договорите, които имат невъзможен предмет“ Последваща невъзможност. Форми на невъзможност за изпълнение – фактическа (например спадането на нивото на река Дунав за корабоплаването), и юридическа (забрана за износ). Ако престацията никога не може да се осъществи говорим за обективна невъзможност, ако не може да се осъществи от конкретния длъжник – за субективна невъзможност. Това е невъзможността да се изпълни едно вече породено и напълно валидно задължение – обективна невъзможност да се осъществи дължимия резултат, настъпила след възникване на облигационното отношение. При това трябва да се различава дали неизпълнението е станало по вина на длъжника или без вина на длъжника. Ако неизпълнението не се дължи на неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника, ако то се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, казваме, че е налице невъзможност за изпълнение, която (стига да бъде доказана) освобождава длъжника от всякаква отговорност-чл.81(1). Това е винаги когато става дума за едно случайно по своя произход обстоятелство, чието настъпване длъжникът нито е предизвиквал, нито е могъл, а не е бил и длъжен да предвиди. Пожарът, който е унищожил индивидуално определената вещ, която трябва да се престира; земетръсът който предизвиква срутване на пластове в един рудник и осуетява навременното изпълнение на доставката и т.н. и т.н. Необходимо е не само да е настъпило едно случайно събитие, но и това събитие да създава, да причинява невъзможността, т.е. между случайното по произхода си събитие и невъзможността за изпълнение трябва да съществува отношение на причинна зависимост. Така например Х бива повикан на военна служба. Той не е могъл да предвиди това обстоятелство. То не може да му се вмени във вина просто защото не го е предизвикал. Но ако под предлог на повикването му на военна служба Х не изпълни задължението си да прехвърли на У недвижимия имот, който е обещал да му продаде, ще вменим във вина на Х неизпълнението на това задължение. Защото Х може да упълномощи другиго да изповяда продажбата по нотариален ред. В невъзможността не се крие въобще нищо абсолютно. То е относително понятие. То е относително във времето и пространството. Едно събитие е пречка за изпълнение – причинява невъзможност, не поради своето вътрешно естество, но по силата на взаимното отношение на ред условия и конкретни обстоятелства. Това, което лесно може да се предотврати при едни условия, може да бъде неотклонимо на друго място и при други условия. Можем следователно в заключение да кажем, че едно събитие съставлява непреодолима пречка за изпълнение на задължението, ако е създало такова състояние, че с оглед на добросъвестността – с оглед на достъпните и практикувани способи за изпълнение – всички усилия на длъжника да престира биха били лишени от практически резултат. Субективна невъзможност. Неизпълнението може да се дължи на причина, която съставлява пречка за изпълнение само по отношение на длъжника. За този случай казваме, че е налице лична, субективна невъзможност. Обикновено обективната невъзможност освобождава длъжника, а субективната не го освобождава от задължението му. Субективната невъзможност е приравнена на обективната възможност за изпълнение. Тя не освобождава длъжника и той ще отговаря за вредите причинени от нея. Например длъжникът не може да изпълни своето задължение, защото няма парични средства или се намира в болнично заведение. Изключението е субективната невъзможност ще бъде равна на обективната , само когато задължението е intuito personae. Чл.81(1) казва, че длъжника не отговаря когато неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Без вина няма отговорност. Последици при невиновна невъзможност за изпълнение. (За да се преценят последиците от невъзможността за изпълнение е необходимо да се види характера на престацията. Дали има обективна или субективна невъзможност, дали задължението е свързано с родово определена или индивидуално определена вещ. Паричните задължения нямат невъзможност за изпълнение.) Задължението се погасява. От длъжника не може да се иска онова, което е станало невъзможно по причина, която не може да се вмени във вина. Не може да се иска от него обезщетение за неизпълнение. Доказване на невъзможността. Длъжникът трябва да докаже невъзможността, да докаже причината, която прави усилията му практически безполезни. Отговорност за случайни събития. Възможно е длъжникът да е поел рисковете от събитието, което причинява невъзможността. В такъв случай той не се освобождава от задължението си. То се превръща в задължение за парично обезщетение. Заместваща облага. От събитието, което прави изпълнението невъзможно, понякога възникват претенции за обезвреда в полза на длъжника. Той може да се е застраховал срещу това събитие и сега – след настъпване на събитието – му се дължи застрахователно обезщетение. Купил е например някой една индивидуално определена вещ. С това е станал нейн собственик (чл.24(1). Продавачът трябва да му я предаде. Но по вина на трето лице вещта е погинала. Това трето лице очевидно дължи обезщетение. Но това обезщетение дължи не на продавача, а на купувача – на новия собственик на вещта. Щом „рискът е за собственика“, а купувачът е вече собственик на продадената и непредадена му вещ, нему се пада облагата – обезщетението, което идва на място на дължимата престация. Комуто рискът, нему и облагата. Но купената вещ може да е погинала не по вина на трето лице, а в резултат на едно случайно събитие. Била е обаче застрахована от продавача. Кой ще получи застрахователното обезщетение: купувачът или продавачът? Отговорът е, че застрахователното обезщетение принадлежи на купувача. Извод: ако има заместващи облаги те изцяло заместват погиналата престация. Рискът от погиването на вещта. Най-важната последица от неизпълнението е рискът и това върху кой ще тежи. 1) Зависи от това какъв е договора. При едностранните договори рискът е за кредитора. При тях само едната страна е задължена към другата. Другата има само права. Невъзможността да се изпълни това единствено задължение освобождава длъжника. Заемателят не ще бъде в състояние да върне заетата вещ и няма да дължи обезщетение. 2) При двустранните договори права и задължения възникват и за двете страни, всеки се задължава, защото ще получи нещо насреща. Ако една от страните се освободи от задължението си поради невъзможното му изпълнение, другата ще трябва ли да изпълни насрещното си задължение, щом то е изпълнимо? Ако трябва да изпълни, тя ще даде нещо и нищо няма да получи насреща – рискът ще тежи върху кредитора. Ако пък освободим и нея от задължението, рискът ще легне върху длъжника, чиято престация е станала неизпълнима. Законодателствата обикновено въвеждат правилото, че рискът тежи върху длъжникът. Това е общото правило. Рискът тежи върху кредитора е изключението. Но това изключение има много широко приложение и голямо практическо значение, че мнозина са склонни да считат изключението за общо правило. У нас законодателя постъпва точно по същият начин. Общото правило е установено в чл.89 ЗЗД.“При двустранните договори , ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право.“ Все едно, че не е сключван. Задължението на дръжникът се погасява. Заедно с това се погасява и задължението на другата страна. Никой никому няма да даде нищо. Правилото може да се формулира така: рискът тежи върху длъжника, чието задължение е станало неизпълнимо. Изключението. По правило рискът тежи върху длъжника, чиято престация е станала невъзможна. От това правило съществува едно важно изключение – че при престация на индивидуално определена вещ рискът е за кредитора, за купувача т.е. рискът е за собственика (res perit domino). Така е и при родово определените вещи, но след като са били индивидуализирани. При липса на противно съглашение рискът от случайното погиване или повреждане на прехвърлената в собственост вещ преминава върху приобретателя с преминаването на собствеността. При задължения за прехвърляне на собственост върху определена вещ собствеността преминава върху приобретателя по силата на самия договор – със самото му сключване. От този момент приобретателят е собственик, макар вещта да не му е предадена. И понеже е собственик, като всеки собственик той понася последиците на случайното погиване или повреждане на собствената си вещ (res perit domino). Частична невъзможност за изпълнение. Когато престацията е станала отчасти невъзможна, тогава длъжникът се освобождава да престира невъзможните части, но е длъжен да престира възможните. Кредиторът може да иска разваляне на договора по съдебен ред ако може да докаже, че няма интерес от частичното изпълнение. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|