1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
в) причини за неизпълнението, за които длъжникът отговаря; г) виновна невъзможност за изпълнение
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Забавено изпълнение
- Предпоставки
| в) причини за неизпълнението, за които длъжникът отговаря; г) виновна невъзможност за изпълнение.
По нашето право договорната отговорност се основава на принципа на вината. Вината е субективен елемент на основанието на договорната отговорност, елемент от фактическия състав, който поражда отговорността. Чл. 63, ал. 2 изисква от длъжника да положи грижата на добър стопанин. Не го ли стори, той проявява вина Неизпълнението не винаги се дължи на невиновна невъзможност за изпълнението. По-често то се дължи на поведението на самия длъжник – на неговият умисъл, на неговата небрежност, на неговата вина изобщо. Ако в първият случай казваме, че неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът не отговаря, във втория случай обратно, казваме, че то се дължи на причина, за която той отговаря. За такъв длъжник възниква договорна отговорност, т.е. задължение да поправи, доколкото е възможно, в натура вредите, причинени от неизпълнението.И така длъжникът отговаря за своята вина. Условия за отговорност на длъжника. В гражданското право вината се предполага, в наказателното се доказва и се отчитат мотивите. В облигационното право мотивите нямат значение и критерият е обективен – грижата на добър стопанин. ВИНА- психическото отношение , което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към собственото си деяние и произтичащите от него резултати Вината има отношение към отговорността в двете си проявни форми – умисъл и небрежност. Умисълът е налице, когато деецът ясно съзнава, че с неизпълнението си причинява вреди на отсрещната страна. Умишлено – със зла воля действа оня длъжник, който макар ясно да съзнава, че ако не изпълни задължението си, ще причини вреди на своя кредитор – иска или допуска настъпването на този неправомерен резултат. Пряк е умисълът, когато деецът иска настъпването на неправомерен резултат. При евентуалния умисъл деецът допуска настъпването на неправомерния резултат, стига да настъпи целения от него друг правомерен или неправомерен резултат. Така например умишлено действа оня длъжник, който не ми доставя уговореното семе, за да не мога да засея, макар да знае, че така ще понеса вреди. Или ми достави семе, което е загубило кълняемостта си. Умишлено действа и оня длъжник, който не ми доставя семето, като се надява, че все някак ще се справя с положението и няма да понеса вреди, но допуща, че такива вреди мога и да претърпя, и се съгласява в себе си и това да стане, стига само да може да продаде семето другиму на двойно по-висока цена. Зла воля проявяват явно и двамата – единият иска непременно да загубя; другият не иска непременно да загубя, но е съгласен евентуално и това да стане, стига само той за спечели. Снизхождение не заслужава нито първият, нито вторият. Небрежност. Небрежен е длъжникът, ако неизпълнението на задължението му се дължи на това, че несъзнавано или лекомислено не е положил онази грижа, която е трябвало да положи, за да го изпълни точно. Тази необходима грижа той е длъжен да положи. Но не я полага. Затова е виновен. Упрекваме го в слаба активност – за бездейната му воля. Неговата небрежност може да се прояви в две форми. Длъжникътможе изобщо да не си е представял последиците на неизпълнението си – да не ги е предвиждал. Но е бил длъжен, могъл е и щял да ги предвиди, ако би положил необходимата грижа. В този случай говорим за несъзнавана небрежност. Но може, обратно, да си е представил последиците на своето неизпълнение, без да е съгласен с тяхното настъпване. Той обаче все пак бездейства, като лекомислено се надява, че предвижданите от него противоправни последици на една или друга причина няма да настъпят: съзнавана небрежност. Дължимата грижа – чл.63(2) ЗЗД „Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа.“ Грижата на добър стопанин е следователно необходимата и дължима грижа. Ако длъжникът не я положи, той е във вина. Неговото бездействие става причина дължимият резултат да не бъде осъществен. И понеже това бездействие е виновно, длъжникът отговаря за последиците му, за неизпълнението. Дължи се поначало грижата на добър стопанин. В известни случаи обаче се изисква длъжникът да положи „друга грижа“ – по-голяма или по-малка от тая на добрия стопанин. Когато договорът е сключен в интерес на кредитора грижата се намалява. Грижа, по-малка от тая на добрия стопанин, се изисква обикновено, когото длъжникът няма никакъв интерес от сделката, от която произтича задължението му. Влогоприемателят трябва да се грижи за вложената вещ като добър стопанин, макар да не получава поначало възнаграждение за труда си – чл.253(2). Но той отговаря само за умисъл и груба небрежност след изтичане на срока, в който влогодотеля е трябвало да си вземе вложената вещ обратно. Влогоприемателят отговаря следователно само за неполагане на онази грижа, която и най-небрежния стопанин би положил. Управляващият чужда работа трябва да положи в тази си дейност грижата на добър стопанин, щом се е заел с чуждата работа (чл.60 ал.2 във вр. чл.281). Но неговата отговорност може да бъде намалена с оглед особените обстоятелства, при които е поел грижата за чуждата работа – чл.60(3). Когато договорът е сключен в интерес на длъжника грижата се засилва. Така е при заема за послужване. Понеже само длъжникът има интерес от този договор, изисква се той да положи за чуждата вещ не само грижата на добър стопанин, но и да предпочете нейното запазване пред запазването на своите вещи – чл. 244(1). Това значи, че той отговаря, ако е могъл да спаси заетата вещ от случайно погиване, като жертва своята; че отговаря, ако не е положил тази грижа, която полага и най-грижливият човек. Съдържание на дължимата грижа. Законът изисква задължението да бъде изпълнено е грижата на добър стопанин. Но той не определя съдържанието на тази грижа. Мащабът на законодателят е относителен, както по отношение на мястото така и по отношение на лицата. Индивидуализирането поставя въпроса за личните качества на лицата. Липсата на определени интелектуални или физически качества на лицата имат по-малко или по-голямо значение в различните случаи. Клаузи за неотговорност. По начало са допустими уговорки, чрез които длъжникът се задължава да положи по-голяма или по-малка грижа от установената от закона. Има хипотези, във които те не са допустими. Напр. при договора за продажба – чл.193(3), не може да се уговаря че продавачът няма да отговаря за недостатъците на вещта. Принципно е положението, че предварителното освобождаване от отговорност или нейното ограничаване се изключва във всички случаи, когато с тях предварително се уговаря, че длъжника няма да отговаря за своя умисъл или за грубата небрежност – чл.94 ЗЗД. Поставя се и друг въпрос във връзка с вината – отговорността за чужди действия. Длъжникът няма да отговаря за действията на трети лица, които са се вместили в облигационното отношение без негово знание или съгласие и са причинили неизпълнението. Тези трети лица отговарят направо пред кредитора по силата на чл.45 ЗЗД – деликтна отговорност, а не договорна. Длъжникът отговаря обаче за действията на трети лица, които сам е привлякъл към изпълнение на задължението си. Така: – Довереникът, който не имал право да се замести от друго лице, отговаря за действията на заместника си, като за свои; а ако е имал това право – за вредите причинени от лошия избор на заместника си – чл.283(4). – Спедиторът може да натовари следващия спедитор за извършване на превоза и без да е овластен за това. Той носи отговорност за действията на следващия спедитор. – Превозвачът може да предаде товара на другиго за извършване на превоза, но той отговаря за действията на следващите превозвачи до доставяне на товара. – Пълномощникът отговаря, както за свои действия, за действията на лицето, което е преупълномощил – чл.43(3). Длъжникът в тези случаи отговаря не за чужда, а за своя вина – зле е подбрал заместника си. Всички тези заключения важат за т.н. договорна отговорност. При деликтите отговорността за чужди действия е допустима само в изрично посочените от закона случаи: чл.47 – 49 ЗЗД. Забавено изпълнение Забавата на длъжника (mora debitoris) е неизпълнението на едно възможно, изискуемо задължение. Неосъществяване на падежа, във времето, когато е трябвало да се осъществи резултата, неизпълнението на едно все още възможно, но във всички случаи изискуемо задължение. Забавата е винаги виновна. Можем да говорим за забава само в хипотезите, в които длъжникът отговаря за тази забава, т.е. когато неизпълнението по време се дължи на причини, за които той отговаря. В този смисъл забавата е един технически термин, защото не всяко забавено изпълнение се разглежда като забава на длъжника, а само това забавено изпълнение, което се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Общо взето тези причини се презюмират: предполага се, че след като е налице неизпълнение, то се дължи на причини, за които длъжникът отговаря и работа на длъжника е да оборва това предположение. Но все пак, в случаите, в които забавеното неизпълнение (неизпълнението по време) се дължи на причини, които не могат да се вменят във вина на длъжника (налице е временна, преходна невъзможност, дължаща се на външна причина: случайно събитие или непреодолима сила) то тогава не бихме казали, че сме изправени пред забава на длъжника, макар изпълнение да няма и то да е забавено, защото няма да настъпят нейните последици (които са по-специални допълнителни възможности на кредитора). Ако длъжникът не е виновен и ако забавата се дължи на временна невъзможност, която не може да му се вмени във вина ще имаме забавено изпълнение, но няма да имаме забава на длъжника и няма да настъпят съответните последици. За да е налице забава задължението трябва да е изискуемо. Няма да е изискуемо задължението и няма да изпадне в забава длъжника, не само когато не е настъпил още падежа, но и когато той се позовава на нещо, за да не изпълнява – напр. длъжникът се позовава на възражение за неизпълнен договор и ако това позоваване е основателно, той няма да изпадне във забава (въпреки, че не изпълнява), нещо повече твърде вероятно е кредиторът да изпадне в забава. Няма да изпадне в забава длъжникът и когато се позовава на право на задържане. Това ще бъде в хипотезата, когато задържането е дадено за обезпечаване на обратния иск от един несъвършен двустранен договор – напр. задържането на влогоприемателя за разноски по вещта, вкл. и особената хипотеза (вече по двустранен договор) на комисионера или пък на спедитора. Няма да има забава на длъжника и ако кредитора е в положение на забава на длъжника. Забавеното изпълнение е това неизпълнение на едно възможно, изискуемо задължение, по причина, за която длъжникът отговаря. Предпоставки Задължението трябва да е възможно – ако е налице вече окончателната невъзможност не можем да говорим за забава, защото е ясно, че макар и забавено, задължението ще остане неизпълнено, тъй като е вече невъзможно. Изискуемост на задължението – чл.69 ЗЗД: Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|