1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Неизпълнение:
а) същност и форми; б) невиновна невъзможност за изпълнение – последици; в) причини за неизпълнението, за които длъжникът отговаря; г) виновна невъзможност за неизпълнение; д) забава на кредитора. а) същност и форми. Неизпълнението е несъответствие между фактическото и дължимото. Когато говорим за неизпълние разбираме някакво отклонение от действията или бездействията, които се изискват от участниците в облигационното отношение. Чл.79(1) ЗЗД урежда принципа на точното изпълнение. Всеки длъжник трябва точно да изпълни задължението си . Само така облигационното отношение достига крайната си цел и достига нормалния си край. Нашето гражданско право държи на реалното, ефективното и точно изпълнение на задълженията дори ако трябва да се наложи по принудителен ред. Неизпълнението на задължението, неосъществяване изобщо на дължимия резултат съставлява едно ненормално развитие на облигационното отношение. То представлява една празнина от гледна точка на законността тъй като правният ред очаква доброволно да бъде изпълнено задължението. Празнина и от гледна точка на кредитора, който е очаквал дължимото му, да бъде престирано. Празнина най-сетне и в общостопански мащаб. Затова всяко неизпълнение е не само анормално развитие но облигационното отношение, но и едно правно, стопански и социално вредно, нежелано явление с редица неблагоприятни отражения. Неизпълнение. Само при точно изпълнение облигационното отношение достига до своята крайна цел. Дължимият резултат е осъществен, кредиторът е удовлетворен, а длъжникът е освободен от своето задължение. Неизпълнението е патология в развитието на облигационното отношение. То е неизпълнение на дължимата престация, на дължимия резултат или дължимо поведение. Не всяко неосъщесвяване на престацията е неизпълнение – трябва да е съществено според чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Причини за неизпълнението: Може кредиторът да не е създал необходимите предпоставки за изпълнение на задължението, когато е необходимо съдействие от страна на кредитора. В този случай говорим за забава от страна на кредитора. Ако купувачът не представи спецификация на стоките, доставчика няма да може да му ги достави. Възможно е неизпълнението да се дължи поради някакво случайно събитие или непреодолима сила, причина , която не може да се вмени във вина нито на длъжника нито на кредитора. Тогава говорим за обективна невъзможност за неизпълнение и няма да има отговорност за неизпълнението. Причината може да е в длъжника, поради неговото виновно поведение, той не е изпълнил дължимата престация. Форми на неизпълнението. Неизпълнението изобщо може да се прояви в най- различни форми. Може да не е изпълнено никак или пък само от части, със закъснение, лошо – изобщо неточно. ПЪЛНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ е налице когато длъжникът не е осъществил нищо от предметното съдържание на дължимата престация – когото не е извършил нищо от това, което трябва да извърши или даде. Или пък е извършил противно на онова , което е трябвало да не върши. Или пък е изпълнил дължимата престация толкова късно и толкова лошо, че кредиторът няма никакъв интерес. Престацията е възможна, но не е осъществена. Понятието пълно неизпълнение има различен смисъл. В един случай то се противопоставя на частичното изпълнение, в други случаи има форма на забава. Пълното неизпълнение може да се противопостави на изпълнението с недостатъци. НЕТОЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ – то не е адекватно на дължимото по време, количество или качество. 2.1 Частично изпълнение. То не съответства на дължимото в количествено отношение. При него длъжникът е осъществил само част от дължимия резултат. За останалата част длъжникът изпада в забава. 2.2 Забавено изпълнение. То е неточно във времето . Длъжникът престира, но не когато дължи. Понякога дори кредиторът вече няма интерес от такова закъсняло изпълнение. В тези случаи то се приравнява на пълно неизпълнение. Това е така при т.н. фикс-сделки. 2.3 Лошо изпълнение. Всякакъв друг вид неточно изпълнение (в качествено отношение), когато то може да премине в пълно, ако несъответствието му е много голямо. Средства, с които се ликвидират последиците от неизпълнението. 1\ Иск за пряко изпълнение. Чрез него кредиторът може да постигне макар и със забава и по принудителен ред , ефективно осъществяване на дължимия резултат Този иск допринася за осъществяването на ония цели и интереси, заради които облигационното отношение е създадено. 2\ Овластяване на кредитора. Кредиторът може да бъде овластен от съда да осъществи сам за сметка на длъжника резултата, който последният виновно не е осъществил. Това е възможно, когато задължението е заместима престация. 3\ Договорна отговорност. Когато прякото изпълнение е станало обективно невъзможно или не представлява вече интерес за кредитора, законът възлага вредите от неизпълнението върху длъжника ако това неизпълнение се дължи на негова вина. 4\ Освобождаване от отговорност. Когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които длъжникът не отговаря, няма основание да му се възложат вредите от неизпълнението. Точно обратното, справедливо е да бъде освободен от отговорност за неизпълнение щом не е причинил невъзможността. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|