1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| г) поправяне на вредите.
Да се поправят вредите означава да се премахнат, да се заличат неблагоприятните правни последици, които кредиторът е претърпял вследствие на неизпълнението. Този резултат може да бъде постигнат по два начина: Законът може да предвижда, че дължащият поправяне на вредите трябва да изравни в пари имотното увреждане, претърпяно от кредитора. Тогава говорим за парично или еквивалентно обезщетяване. Защото длъжникът трябва да заплати паричния еквивалент на причинената от него вреда. Но законът може да предвижда, че причинителят на вредата трябва да възстанови нещата в това състояние, в което те са се намирали преди това, преди да бъде посегнато на тях. Тогава казваме, законът е възприел принципът на натуралното обезщетяване. Натурално обезщетяване. Истинското приложно поле на принципа на обезщетяването в натура всъщност е областта на непозволеното увреждане. Целта е да се възстанови това положение което е било преди нанасянето на вредата. При договорната отговорност то е свързано най-вече със задължението да се даде или направи нещо. Следователно касае се за онези способи за принудително изпълнение, които кредитора има на разположение, за да получи реално изпълнение доколкото то е възможно и той има интерес от това. При деликтното увреждане е по приемливо натуралното обезщетение. При договорната отговорност ако кредитора е загубил интерес от натурално обезщетение, приоритет ще се даде на паричното. То се осъществява чрез еднократно или периодично престиране на една парична сума равна на паричната сума на вредата. Има три възможни стойности. Афектационна стойност – тя е по усмотрение, когато той държи особено много на вещта. Тази стойност е по начало без значение при паричното оценяване на претърпяната вреда. Тя може да се вземе под внимание от съдът при определяне на вредата. Пазарна – благото, за което се дължи обезщетение, обикновено има една обективно определима обща стойност, изразявана в пари. Тя е обща защото има за всички еднакви критерий и не се обуславя от това, кой е конкретния притежател на вещта. Относителна – Позволява да се вземат под внимание особено неблагоприятните отражения на неизпълнението в имуществото на конкретния кредитор. Извод: Паричното обезщетение трябва да е равна на относителната стойност на престацията, която е равна на субективният интерес на кредитора от ненастъпването на вредата. Меродавен момент. Според едно от схващанията паричната оценка на вредата трябва да се извърши към момента на настъпването й. Според други меродавен е момента на предявяване на иска. Според трети оценката на вредите в пари трябва да стане към момента на съдебното решение. Само тогава обезщетението е пълно. Обезщетение при неизпълнение на парични задължения. При тях никога не може да настъпи последваща невъзможност за изпълнение на паричен дълг и за това никога не се дължат компесаторни вреди при неизпълнение на паричен дълг. Всяко неизпълнение на парично задължение е винаги само забавено изпълнение и може да породи само претенция за заплащане на закъснителни вреди. При неизпълнение на паричен дълг, кредитора винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва и то от деня на забавата – чл.86(1) Когато претърпените вреди са в по-висок размер от лихвата, кредитора може да иска обезщетение в по-голям размер, но той трябва да докаже тези вреди и че те са в резултат от неизпълнението – чл.86(1). Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|