1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Договор: а) понятие и видове
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- ЕДНОСТРАННА
- Едностранни и двустранни
- Несъвършени двустранни д-ри
| Договор:
а) понятие и видове; б) разграничение между договора в облигационното, търговското и трудовото право; в) сключване на договора, форми; г) предварителен договор и договор в полза на трето лице. а) понятие и видове ОО могат да възникнат по волята на страните. Правно средство за установяване, изменение и прекратяване на правоотношението (ПО) е правната сделка. Тази изявена воля е техен източник. Всяка правна сделка следователно включва по необходимост във фактическия състав (ФС) едно или няколко изявления, насочени към установяване, уреждане или прекратяване на едно ПО. Когато ФС на правната сделка се изчерпва с волеизявлението на един само правен субект, правната сделка е ЕДНОСТРАННА , а когато обхваща съгласуваните насрещни волеизявления на двама или повече правни субекти, правната сделка е ДВУСТРАННА. Двустранните правни сделки се наричат договори Определение: В българското законодателство намираме легално определение в член 8 на ЗЗД „Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.“ Договорът е институт, общ на цялото ГП. Той се среща във всички негови части – ВП, ОП, СП. Свободното договорно обвързване и следващата от него задължителност на уговореното – това са двата основни принципа, които се изтъкват като особени предимства на договорното право. Макар и съществуващо легално определение в чл.8 на ЗЗД то търпи критики в няколко посоки: 1.От юридическа гледна точка трудно се прави разлика между „да се създаде“ и „уреди“. И в двата случая оставаме с впечатлението, че се касае за създаване на правна връзка. 2.Още по-неточно е употребен термина „унищожи една правна връзка“. Това означава да се унищожи договор. Това става чрез конститутивен иск предявен пред съда. Унищожаване става и чрез възражение. Както и да е разпоредбите за унищожаване на договор се намират в ЗДД от чл. 27 до чл. 35. Затова някои теоретици определят договора като съглашение между две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на една правна връзка между тях. – Имаме две съвпадащи насрещни волеизявления. – Съглашението е пълното покриване на волята на участващите в договора страни. В чл. 9 на ЗЗД е провъзгласена свободата на договаряне. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни правни норми (ПН). Под съдържание се разбира, че изброените в ЗЗД договори не са единствени, които могат да се сключват между страните – стига да не се нарушават императивни ПН и да не се нарушават добрите нрави. Видове договори: 1.Едностранни и двустранни. Критерий е това дали едната или двете страни по договора имат задължения. При едностранните задължена е само едната страна, а другата има само права (заем за послужване; договор за поръчка). При двустранните и двете страни имат права и задължения – (продажба; замяна). Повечето договори са синалагматични. А те са тези договори, при които правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани и обусловени (ако едната не се задължи и другата не би се задължила – генетично; изпълнението на задълженията трябва да стане едновременно – функционално). 2.Несъвършени двустранни д-ри – те по принцип са едностранни, но страните са се уговорили задължения да възникват и за двете страни (договор за поръчка с уговорка, че възнаграждение ще се дължи на довереника). При тях по принцип се прилагат правилата за едностранните договори. 3.Според това дали е налице еквивалентно разместване на имуществените ценности биват възмездни и безвъзмездни. Възмезден е този договор, при който всяка от страните по него се задължава срещу насрещна престация. Не е необходимо двете престации да са еквивалентни. Договор за продажба, наем, залог, за превоз и т.н. Безвъзмездните са тези договори, с които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация. Такива са договора за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и т.н. 4.С оглед на това дали формата за действителност е елемент на ФС договорите се делят на формални и неформални. При формалните договори е необходима определена форма. Неформалните – законът не изисква форма за действителност. При тях може да се използва формата за доказване (разписка). 5.Според това дали за сключването на договора е необходимо някакво фактическо действие – консенсуални и реални. Консенсуални са тези договори, за чиято валидност са необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете страни. Договорът е сключен с простото съгласие на волите на двете страни. Реален е този договор, за чиято действителност е необходимо вън от съгласието още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА , предмет на договора. 6.Комутативни и алеаторни. Критерият е в зависимост от това дали към момента на сключване на договора са известни облагите, които ще получат страните. Комутативните – известни; алеаторните – неизвестни, зависи от едно бъдещо несигурно събитие. 7.Според това дали основанието е елемент от ФС на договора – каузални и абстрактни. Основанията, които може да има един договор са три: – да се придобие едно СП; – да се надари едно лице; – да се погаси един дълг. Основанието не е елемент от ФС на договора. 8.Главни и акцесорни. Дали са самостоятелни или са обусловени от някакъв предшестващ договор. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|