1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
б) разграничение между договора в облигационното, търговското и трудовото право
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Член 604 от Гражданския процесуален кодекс
| б) разграничение между договора в облигационното, търговското и трудовото право
Съотношение между гражданското и търговското право при уреждане на търговските сделки Общото между договорите и едностранните сделки, уредени в ЗЗД, от една страна и търговските сделки, уредени в ТЗ, от друго страна, е предметът и методът им на правна регламентация. Те уреждат отношения от материален характер между равнопоставени субекти, с метода на равноправно отношение на законодателя към тях. За неуредените от ТЗ положения за търговските сделки се прилагат разпоредибите на гражданското законодателство – чл. 288 ТЗ. Различието се дължи на предмета на сделките и на единия или на двата субекта по тях – обслужване на търговския оборот и задоволяване на интересите на търговците, тоест на лица, които по занятие извършват стопанска дейност, с която се цели постигането на печалба чрез удовлетворяването на потребностите на гражданите и юридическите лица, а не обслужване на собствени нужди. Разлики: Според чл. 8, ал. 2 от ЗЗД злоупотреба с права би била налице, ако лицата упражняват правата си в противоречие с интересите на обществото – съставът на злоупотребата е обективен и субективното отношение на лицето към него няма значение. Обратно е при търговските отнощения – упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна (чл. 289 ТЗ). Законът установява наред с обективния елемент – превратното упражняване на право, и един субективен елемент – намерението да се причинят вреди на друго или други лица. Търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Задължително изискване на закона е обаче и двете страни да са търговци. Когато едно лице действа от името на търговец без представително власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването – чл. 301 ТЗ. Според чл. 10 ЗЗД лихва се дължи само ако е уговорена или определена в закона, в търговското право в отношенията между търговци лихва се дължи, независимо, че не уговорена или изрично предвидена в закона. В отношенията между граждани и между граждани и търговци лихва върху лихва (анатоцизъм) не може да се начислява. В отношенията между търговци, обаче е допустимо да се уговаря лихва върху лихва – чл. 294, ал. 2 ТЗ. При облигационните договори, ако неустойката е прекалено голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейният размер – чл. 92, ал. 2 ЗЗД. При търговските договори неустойката не може да се намалява поради прекомерност, ако е дължима по търговска сделка, по която и двете страни са търговци. Търговският закон не съдържа специална правна регламентация на основанията и правните последици на недействителността на търговските сделки, за разлика от недействителността на учреденото търговско дружество – чл. 70, и на решенията на общотосъбрание на капиталовото търговско дружество – чл. 75 и 76 ТЗ. Чл. 70. (1) Учредяването на дружеството е недействително само когато е допуснато някое от следните нарушения: липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма; при акционерно или командитно дружество с акции не са спазени изискванията на чл. 159 и 163; (отм., ДВ, бр. 38 от 2006 г.); предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави; учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква; не е внесена предписаната от закона част от капитала; в учредяването на дружеството са участвали по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица. (2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 84 от 2000 г.; доп., бр. 58 от 2003 г.; изм., бр. 38 от 2006 г.) Всеки заинтересуван, както и прокурорът, може да поиска от окръжния съд по седалището на дружеството да обяви дружеството за недействително в едногодишен срок след възникване на дружеството. В случаите по ал. 1, т. 4, 5 и 6 съдът обявява дружеството за недействително само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение. (3) (Доп., ДВ, бр. 66 от 2005 г.; изм., бр. 38 от 2006 г.) Решението на съда за обявяване на дружеството за недействително произвежда действие от влизането му в сила. От този момент дружеството се смята прекратено и съдът изпраща решението за вписване в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията ликвидатор. (4) (Нова, ДВ, бр. 58 от 2003 г.; отм., бр. 38 от 2006 г.). (5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато са извършени действия от името на обявеното за недействително дружество, за поетите задължения учредителите отговарят солидарно и неограничено. (6) (Нова, ДВ, бр. 84 от 2000 г.; предишна ал. 5, бр. 58 от 2003 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г.) Член 604 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага относно учредяването на търговско дружество. Чл. 75. (1) Указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос. (2) Решения или действия на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи. Поради това на основание чл. 288 ТЗ следва да се приложат общите правила за недействителност на договорите, установени в чл. 26 – 33 ЗЗД, с някои изключения: А) За сделка, сключена от търговци при крайна нужда и явно неизгодни условия не може да се иска нейното унищожаване. Може да се иска, ако една от страните не притежава качеството търговец. Б) Договор, сключен от името на търговец, от лице без представителна власт е във висяща недействителност, докато търговецът не се противопостави на сделката веднага след узнаването й. В) За сключването на определен тип договори от акционерното дружество, като договори за дългосрочно сътрудничество от съществено значение за дружеството или за прекратяване на такова сътрудничество, управителния съвет може да ги сключи след като вземе предварително съгласие на надзорния съвет или на основата на единодушно решение на съвета на директорите – чл. 236, ал. 1, т. 4 ТЗ, на практика е немислимо такъв договор да бъде сключен в отклонение от цитираната разпоредба и тогава се поставя въпросът, дали договорът, сключен с трети лица, но в нарушение на цитираната разпоредба, е нищожен или е действителен. Ако третото лице е добросъвестно договорът с него е действителен, ако е недобросъвестно – той е недействителен. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|