в) връщане на даденото без основание, при отпаднало и при несъществуващо основание ; г) общ състав на неоснователното обогатяване. а) понятие и видове фактически състави, б) понятието “основание” при неоснователното обогатяване Под неоснователно обогатяване се разбират две различни категории фактически състава, а именно: даване и получаване на нещо без основание, при отпаднало, и при несъществуващо основание – разгледано в чл. 55 – 58 ЗЗД, и обогатяването за чужда сметка чл. 59 ЗЗД. Двете вземания са облигационни и са уредени на база общ принцип – да се изравни едно неоправдано придобиване на блага, да се отстрани едно неоснователно обогатяване, “да се отдава всекиму своето”. И при двете вземания се констатира липса на основание да се получи и задържи някаква облага. И двете имат извъндоговорен характер.
В рамките им правото прави разграничение:
А) При вземане за връщане на даденото без основание. Дали основанието, с оглед на което е получена имуществена облага изобщо не е съществувало или е отпаднало с обратна сила;
Дали лицето, което е дало нещото го е сторило поради някакво основание между него и получилия го, или е изпълнил чужд дълг поради грешка;
Дали даденото е стойност или вещ;
Дали получателят е дееспособен или не.
И в рамките на тези вътрешни ограничения се формират различни искове със собствени предпоставки.
Хипотезата на чл.55 съдържа три ФС, пораждащи кондиикционни вземания, кондикционни претенции:
Престирано и получено от акципиента без основание * condictio sine causa * Понеже основанието е валидното правоотношение ще се изправим пред тази хипотеза, когато въобще няма валидно правоотношение между солвента и акципиента, което оправдава престацията на солвенса и задържането и от страна на акципиента. – когато сме престирали нещо по един нищожен договор; – когато сме престирали нещо въобще без договор;
Неосъществено основание /condictio causa data non secuta/ – една неосъществена кауза;
Престиране с оглед отпаднало основание /condictio ad casam finitam/: искане за връщането на това, което сме дали с оглед на основание, което вече го няма. Задължението, основанието като задължение и правоотношение е съществувало към момента на даването, но впоследствие то е било прекратено с обратна сила, така че се оказва, че когато сме платили всъщност сме платили нещо, което не съществува.
Всяко от тези вземания може да се развие при общите предпоставки, но и може да се усложни от допълнителни специални условия. Три такива случая са предвидени в закона:
Първи: Плащане на чужд дълг поради грешка – чл. 56 ЗЗД;
Втори: Вземане за връщане на стойност на получена определена вещ – чл.57, ал. 2 ЗЗД;
Трети: Вземане за връщане на полученото от недееспособен – чл. 58 ЗЗД.
