1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Относително действие на солидарността
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Относително действие на солидарността. Самостоятелният характер на правоотношенията е причина юридическите факти, пораждащи солидарността и повечето последващи юридически факти, които засягат едно или няколко от задълженията, да не оказват въздействие върху останалите задължения. Това явление се нарича „относително действие“ на солидарността. То се урежда от следните правила.
Изискуемостта на всяко задължение настъпва самостоятелно. Това положение не е легално уредено, но може да бъде обосновано със следните аргументи. Солидарните задължения могат да бъдат поети по различно време, някои от тях може да бъдат с модалитети, а други — не — чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Солидарните длъжници може да не знаят за съществуването на солидарността или за настъпването на факт, който прави едно от задълженията изискуемо. Длъжникът, чието задължение е станало изискуемо, няма задължение да уведоми останалите за изискуемостта, защото той също може да не знае за солидарността. Изводът, че изискуемостта на всяко задължение настъпва самостоятелно, се потвърждава от правилото, че забавата на един от съдлъжниците не произвежда действие спрямо останалите — чл. 126, ал. 2 ЗЗД. Забавата се предпоставя от изискуемостта. След като действието на забавата е относително, същото трябва да важи и за изискуемостта. Съображенията, които налагат действието на изискуемостта да бъде относително, са мотивирали законодателя да уреди правилото за относително действие на забавата — чл. 126, ал. 2 ЗЗД. Забавата влошава положението на длъжника, затова поведението на един от съдлъжниците не следва да се отразява неблагоприятно върху патримониума на останалите. Израз на принципа за относително действие на солидарността е и правилото на чл. 126, ал. 1 ЗЗД, съгласно което, ако изпълнението на солидарните задължения стане невъзможно и само един (или няколко) от съдлъжниците е отговорен, кредиторът може да иска обезщетение за вредите само от лицето, което е причинило невъзможността. Останалите солидарни длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото. Солидарният длъжник дължи обезщетение за претърпените от кредитора вреди, щом невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която може да му се вмени във вина — чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Тъй като невъзможността е причинена от един от съдлъжниците, а не от трето лице, законодателят се отклонява от разпореждането на чл. 81, ал. 1 ЗЗД с оглед на останалите солидарни длъжници. Той не разглежда невъзможността като причинена от случайно събитие, и съдлъжниците, макар че не са отговорни за невъзможността, не се освобождават. Те дължат заплащане на обезщетение с обем, равен на погиналата престация. Това правило е създадено в интерес на кредитора. Правилото на чл. 126, ал. 1 ЗЗД се отклонява от общата уредба на невъзможността. Tо сполучливо разпределя риска от поведението на един от съдлъжниците между кредитора и останалите длъжници. Ако поведението на един от съдлъжниците е случайно събитие с оглед на останалите, кредиторът се лишава от обезпечението на солидарността. По аналогия от чл. 126, ал. 1 и 2 ЗЗД трябва да се приеме, че във всички случаи на неточно изпълнение, за което един от съдлъжниците е отговорен, останалите не отговарят за последиците от неизпълнението, освен ако не са допринесли за неговото настъпване с виновното си поведение. Неустойката има относително действие, дори и да е уговорена от всички съдлъжници. Относително е и действието на давността. Всяко задължение се погасява по давност самостоятелно. Кредиторът може да иска изпълнение от солидарните длъжници, чиито задължения не са погасени, независимо че спрямо един или няколко от тях давността е вече изтекла. Спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите — чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Отказът на един от солидарните длъжници от давност не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници – чл. 125, ал. 2 ЗЗД. Относителното действие на давността може да бъде обяснено преди всичко с обстоятелството, че институтът на давността е уреден в полза на длъжника, а не на кредитора. Спирането и прекъсването на давността и отказът от давност обаче са факти, които са в интерес на кредитора, а не на длъжника. Балансът между интереса на длъжниците и кредитора е намерен в относителното действие на давността. Спирането на давността е последица от изчерпателно изброени в закона основания, които препятстват кредитора да упражни правото си спрямо длъжника. Тези факти настъпват самостоятелно за всеки солидарен длъжник. Наличието на основание за спиране на давността спрямо един от съдлъжниците не е пречка кредиторът да упражни правата си срещу останалите. Прекъсването на давността също е допустимо само в посочените от закона случаи. То е последица от извършването на действия от страна или на длъжника, или на кредитора. Затова действията, които един от длъжниците извършва, или които кредиторът предприема срещу един от длъжниците, не трябва да вредят на останалите. Отказът от давност е акт на длъжника, който има последици, по-тежки дори от тези на прекъсването. Следователно действието му при солидарните задължения може да бъде само относително. Понеже регресните права на изпълнилия солидарен длъжник срещу останалите възникват едва от момента на изпълнението, тези права не се засягат от обстоятелството, че техните задължения спрямо кредитора са вече погасени по давност. Затова, ако съдлъжникът, спрямо който давността не е изтекла, изпълни задължението си, той не губи регресните си права — чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Това правило трябва да бъде коригирано, ако изпълнилият съдлъжник е извършил отказ от давност — чл. 125, ал. 2 ЗЗД, защото длъжникът по своя воля се е лишил от облагите на давността. Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора срещу останалите съдлъжници — чл. 122, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът може да съди последователно всички солидарни длъжници, докато се удовлетвори. Правото на иск е функция на материалното право. След като кредиторът има самостоятелно материално право срещу всеки солидарен длъжник, той трябва да има и самостоятелно право на защита на това право. Разбира се, ако кредиторът е получил вече изцяло дължимата престация, искът му следва да се отхвърли като неоснователен. В случай на частично изпълнение кредиторът може да търси защита само за неизпълнената част. Това правило е въведено в полза на кредитора. То е израз на обезпечителната същност на пасивната солидарност. Самостоятелният характер на солидарните задължения не изисква привличането на останалите длъжници в процеса, воден срещу един от тях. Солидарните длъжници са обикновени, а не необходими другари – чл. 216, ал. 1 ГПК. Солидарният длъжник не може да противопоставя на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници — чл. 122, ал. З ЗЗД. Лични възражения са онези, с които само отделен съдлъжник разполага —възможност да се прихване задължението с насрещно вземане — чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Интервенцията в чужда правна сфера може да засегне сериозно интереса на титуляра на правото. Затова тя е допустима или с негово съгласие, или в изрично уредени от закона случаи — например в хипотезите по чл. 134 и 142 ЗЗД. Влязлото в сила съдебно решение, по което ответник е бил един от солидарните длъжници, няма действие за останалите независимо дали е в полза на кредитора, или на длъжника. Когато един от съдлъжниците новира задължението си, то се прекратява, а на негово място възниква ново — чл. 107, ал. 1 ЗЗД. Никой от останалите солидарни длъжници не е страна по новационното съглашение и не се задължава по него. Първоначално поетите от съдлъжниците задължения или се прекратяват, или ако кредиторът е запазил правата си срещу тях, остават непроменени — чл. 124, ал. 1 ЗЗД. Без значение е дали новацията е обективна или субективна и дали стойността на новираното задължение е по-малка, равна или по-голяма от тази на прекратеното задължение. Първата уредена от законодателя хипотеза, при която новацията на едно от задълженията прекратява не само него, но и останалите, е случай на абсолютно действие на солидарността. Тя е в интерес на останалите солидарни длъжници. Прекратяването настъпва ех 1еgе, без да е нужно кредиторът да извършва изричен или мълчалив отказ от права или да сключва договор за опрощаване със съдлъжниците, чиито задължения не са новирани. Възможността за запазване на солидарните задължения е израз на относителното действие на солидарността. Солидарните задължения са независими едно от друго и прекратяването на едно от тях е без значение за останалите, щом като интересът на кредитора не е удовлетворен. За да се осуети прекратителният ефект на новацията, кредиторът трябва да обективира намерението си в съглашението, което се сключва между него и солидарния длъжник, чието задължение се новира. Когато престацията на новираното задължение е една и съща с престацията на останалите солидарни задължения, между длъжника, чието задължение е новирано, и останалите съдлъжници може да възникне неистинска солидарност. След като новацията може да има относително действие, по аргумент за по-силното основание, относително следва да бъде и действието на заместването в дълг, тъй като в последния случай старото задължение се запазва — чл. 102 ЗЗД. Договорът, по силата на който кредиторът опрощава изцяло един от солидарните длъжници, освобождава и останалите, освен ако кредиторът е запазил правата си срещу тях. Във втората хипотеза задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, чието задължение е опростено — чл. 124, ал. 2 ЗЗД. Разрешението на чл. 124, ал. 2 ЗЗД е сходно на това на чл. 124, ал. 1 ЗЗД. Съществува обаче и една отлика — ако кредиторът запази правата си срещу солидарните длъжници, които не е опростил, за разлика от новацията, задълженията на последните се намаляват с частта на длъжника, чието задължение е опростено. Това правило се основава на разбирането, че след като опростеният длъжник е освободен от задължението си спрямо кредитора, той трябва да бъде освободен и от регресните си задължения по вътрешните отношения. Разбира се, задължението на един от съдлъжниците може да бъде прекратено чрез частичното му новиране и частично опрощаване. В такъв случай съдбата на останалите задължения трябва да се реши чрез прилагане на правилата на чл. 124, ал. 1 и 2 ЗЗД за съответните части. Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник прекратява задължението на останалите за частта на този съдлъжник — чл. 124, ал. З ЗЗД. Сливането може да бъде последица на различни юридически факти, които предпоставят универсално или частно правоприемство. Действието на сливането настъпва по право. Правилото на чл. 124, ал. З ЗЗД може да бъде обяснено с положението, че след сливането всеки от останалите съдлъжници може да прихване задължението си с регресното си вземане за частта на слелия се длъжник по вътрешните отношения на солидарните длъжници — вж. чл. 127,ал. 1 ЗЗД. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|