1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СОЛИДАРНИТЕ ДЛЪЖНИЦИ
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СОЛИДАРНИТЕ ДЛЪЖНИЦИ.
Когато един от солидарните длъжници удовлетвори кредитора, той придобива регресни права срещу останалите, дори и задълженията им да са били вече погасени по давност — чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Функцията на тези права е да се възстанови нарушеното имуществено равновесие между съдлъжниците. Освен при наличието на специални легални правила — вж. чл. 513, ал. 1 и 2 ТЗ, или на специална уговорка, солидарните. длъжници отговарят един към друг не солидарно, а разделно. Задължението на всеки солидарен длъжник е само за част от това, което всички дължат на кредитора — чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Определянето на тази част се извършва в зависимост от вътрешните отношения между солидарните длъжници. Ако не следва друго от отношенията между солидарните длъжници — например специална уговорка, дяловете им са равни – чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Възникването на регресното право в полза на солидарния длъжник изисква не изпълнение на цялото задължение към кредитора, а изпълнение, което да е по-голямо по стойност от припадащата му се съобразно вътрешните отношения част — чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Солидарният длъжник може да търси от останалите само горницата над неговия дял. В противен случай той ще се обогати за сметка на останалите. Поради това, че регресните задължения са различни от солидарните задължения спрямо кредитора и тяхната функция е да се възстанови имущественото равновесие между съдлъжниците, предметът на регресните задължения не зависи от предмета на солидарните задължения и поначало е парична сума. Даването вместо изпълнение и прихващането са прекратителни способи, които ползват всички солидарни длъжници. Затова длъжникът, който е прихванал задължението си със свое вземане или е изпълнил с нещо друго, може да търси от останалите стойността на разликата над неговия дял. Ако стойността на заместващата престация е по-малка от тази на първоначално дължимото, солидарният длъжник може да търси от останалите само това, което действително е изразходвал, независимо че правата на кредитора се прекратени изцяло. Тежестта за доказване се разпределя по следния начин. Длъжникът трябва да установи, че е удовлетворил кредитора, а останалите длъжници, ако твърдят, че заместващата престация е по-малка по стойност от първоначалната, трябва да докажат твърдението си. Когато стойността на заместващата престация е по-голяма от тази на първоначалното задължение, горна граница на регресното право е стойността на първоначалното задължение. При новация на едно от солидарните задължения длъжникът няма регресни права срещу останалите длъжници, освен ако кредиторът е запазил правата си срещу тях и длъжникът е изпълнил новираното задължение (макар че в този случай е налице неистинска солидарност, изпълнилият длъжник има регресно вземане срещу останалите, ако се е обеднил без основание). Опрощаването е поначало безвъзмездно и опростеният не придобива регресни права. Солидарният длъжник, чието задължение е новирано, но кредиторът е запазил правата си срещу останалите съдлъжници, отговаря регресно, ако те са погасили дълга и това следва от вътрешните отношения. Солидарният длъжник, който е опростен, не отговаря регресно, дори и кредиторът да е запазил правата си срещу останалите съдлъжници, защото задълженията на последните се намаляват с частта на опростения — чл. 124, ал. 2 ЗЗД. Солидарният длъжник, който е изпълнил задължението си, има регресни права срещу останалите, дори и да не е предявил срещу кредитора лично възражение. Така, независимо че съдлъжникът не е унищожил договора или не е предявил възражение за изтекла давност, той може да търси от останалите припадащите им се части. Ако кредиторът е удовлетворен от съдлъжник, чието задължение не е възникнало или е вече прекратено, този длъжник не придобива регресни права. Налице е получаване на нещо без основание — чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Отговорен е само кредиторът. В случай на изпълнение на чуждо задължение поради грешка изпълнилият встъпва в правата на кредитора срещу солидарните длъжници, щом кредиторът добросъвестно се е лишил от документа или обезпеченията на задължението — чл. 56 ЗЗД. Делът на всеки солидарен длъжник следва да обхваща не само главницата, но и съответна част от всички разноски — разходи по изпълнението, съдебни и съдебноизпълнителни разноски, щом разноските са спестени на останалите длъжници. Ако разноските останат за сметка на изпълнилия солидарен длъжник, останалите съдлъжници биха се обогатили. На изпълнилия длъжник могат да бъдат противопоставени насрещни вземания за вреди, в случай че той не е предявил общо възражение или не е уведомил останалите за изпълнението — чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението, което един или повече от съдлъжниците са заплатили на кредитора поради виновно причинените му от тях вреди, остават за сметка на лицата, които са причинили вредите. Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 2 ЗЗД последиците от частичната или пълната неплатежоспособност на един от съдлъжниците не остават в тежест само на изпълнилия солидарен длъжник, а се разпределят между него и всички останали платежоспособни солидарни длъжници. Неплатежоспособността на солидарния длъжник може да се определи като обективно състояние, при което регресното задължение не може да бъде изпълнено принудително. Делът на неплатежоспособния се разпределя между останалите съдлъжници пропорционално на техните дялове. Това правило се прилага обаче само между платежоспособните съдлъжници, но не и между тях и неплатежоспособния. Задължението на последния се запазва и то може да бъде приведено в изпълнение, щом състоянието на неплатежоспособност престане. Друго общо правило, което урежда вътрешните отношения между солидарните длъжници, се съдържа в разпоредбата на чл. 127, ал. З ЗЗД. Съгласно това правило солидарният длъжник, който се готви да изпълни задължението си, има две задължения — да противопостави на кредитора всички общи възражения, които и останалите съдлъжници притежават, и да уведоми останалите за изпълнението. Общността на задълженията на солидарните длъжници налага всеки един от тях да се грижи за запазване интересите на останалите. Затова общите възражения трябва да бъдат противопоставени на кредитора. Без значение е кога са възникнали тези задължения с оглед на различните солидарни длъжници — едновременно или по различно време. Що се отнася до задължението за уведомяване, неговото предназначение е да се избегне двойното плащане. Неизпълнението на уредените в чл. 127, ал. 3 ЗЗД задължения поражда за длъжника ново задължение — да обезщети останалите за претърпените вреди. Въпреки липсата на легално изискване трябва да се приеме, че поначало само виновното поведение на солидарния длъжник поражда за него отговорност за вреди. Всеки от солидарните длъжници може да прихване вземането си за вреди с регресното си задължение. Солидарният длъжник, който е изпълнил задължението си, е лице с правен интерес и се суброгира в правата на кредитора срещу останалите съдлъжници — чл. 74 ЗЗД, чл. 429, ал. 1 ГПК. Суброгацията е функция на регресните права. Затова изпълнилият длъжник се суброгира само за разликата над своя дял срещу всеки от останалите съдлъжници в границите на дела на този съдлъжник. Когато един от солидарните длъжници се е възползвал изцяло от дължимата сума, той не се суброгира срещу останалите. Ако суброгиралият се би могъл да встъпи в правата на кредитора срещу който и да е от останалите съдлъжници не частично, а за цялото си регресно вземане, или изпълнилият ще се обогати неоснователно, или той ще трябва да връща получените суми над неговия дял в последващ процес. Суброгацията настъпва по право. Без значение е дали задължението на изпълнилия солидарен длъжник е възникнало преди, едновременно или след правото на кредитора, в което се встъпва. Изпълнилият съдлъжник може да се суброгира не само за главницата, но и за разноските, за които кредиторът има вземане. Суброгацията има сила и за изпълнителния лист на кредитора, щом останалите съдлъжници са били страна по делото и делът им е установен със сила на пресъдено нещо. Суброгацията има действие не само срещу останалите съдлъжници, но и срещу техните поръчители и срещу третите лица, които са учредили в тяхна полза залог или ипотека — арг. от чл. 146, ал. 2 ЗЗД. Съдлъжниците могат да противопоставят на суброгиралия се всички възражения, които имат срещу кредитора. Дали изпълнилият солидарен длъжник ще упражни регресните си права, или ще се суброгира в правата на кредитора зависи от неговата преценка. Регресните права са по-големи по обем от Суброгацията, защото включват и разноските, които длъжникът е понесъл. Освен това останалите солидарни длъжници не могат да противопоставят на изпълнилия съдлъжник възраженията, които имат срещу кредитора. Суброгацията дава възможност на солидарния длъжник да се обърне срещу трети лица, които са обезпечили съдлъжниците. Тя може да превърне изпълнилия длъжник в привилегирован кредитор, в случай че някое от задълженията е обезпечено със залог или ипотека. Изпълнилият солидарен длъжник може частично да упражни регресните си права — например само с оглед на разноските, и частично да се суброгира в правата на кредитора. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|