в) неделимост на задълженията. Неделими задължения – задължението е неделимо, когато изпълнението на части е невъзможно.
Задължението е неделимо, когато това, което се дължи, е неделимо по своята природа или поради намерението на договарящите.
И в двата случая задължението остава неделимо и по отношение наследниците на длъжника. Предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо. Но всеки от кредиторите може да иска дължимото да се предаде за пазене съгласно чл.97.
За всичко останало спрямо неделимите задължения се прилагат съответно относно солидарните задължения. В зависимост от това дали задълженията могат да се изпълнят на части, без да се намали общата им стойност, задълженията са за делима и неделима престация.
Делимата престация може да бъде изпълнена на части, без да се намалява стойността й. Неделимост е налице тогава, когато предметът на престацията не може да бъде разделен и изпълнението на части е или невъзможно, или би намалило значително нейната стойност. Делимостта е правилото, а неделимостта е изключението.
Неделимостта е качество на задължението. Тя трябва да се различава от фактическото състояние, при което едно делимо задължение не е разделено.
Това деление на престациите има практическо значение само при задължения с множество на кредиторите или длъжниците, защото съгласно чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, дори и престацията да е делима. Правилото на чл. 66 ЗЗД, съгласно което кредиторът не може да бъде принуден против волята си да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо, обаче не означава, че всяко задължение е неделимо. То не е специално правило за неделимостта и има действие по-скоро за делимите, отколкото за неделимите задължения. Само когато задължението е делимо, кредиторът може да се откаже от уреденото в чл. 66 ЗЗД право и да приеме частично изпълнение. Между правилото на чл. 66 ЗЗД и уредбата на неделимостта съществуват и други различия. Член 66 ЗЗД се прилага поначало само в случай че длъжник е едно лице. Той не намира приложение в хипотезите, при които длъжниците са повече от един и задълженията са поети разделно. От нормата на чл. 66 ЗЗД се прави обаче изводът, че правилата на неделимостта нямат приложение, когато има само един длъжник и един кредитор, защото в този случай кредиторът може винаги да откаже частичното изпълнение като че ли задължението е неделимо.
Юридическите факти, които пораждат неделимостта, са различни. Неделимостта може да произтича от природата на престацията — чл. 128, ал. 1 ЗЗД.
Неделимост може да има и в специално уредени от законодателя случаи, при които една делима по природата си престация се обявява за неделима.
Друг източник на неделимост са правните сделки — чл. 128, ал. 1 ЗЗД. Уговорката за неделимостта може да бъде изразена както изрично, така и мълчаливо.
Законът урежда неделимостта с едни и същи правила независимо от юридическия факт, който я поражда.
Както вече се посочи, особените последици на неделимостта се проявяват, когато като кредитори или длъжници се конституират повече от едно лице. В такъв случай възниква сложно правоотношение с единен предмет. Неделимостта се урежда със специални правила.
Неизпълнението на неделимо задължение за известен период от време от един от съдлъжниците по отношение на един от кредиторите е основание за разваляне на целия договор, в случай че кредиторът има интерес от това. Частичното разваляне не може обаче да бъде отказано от съда.
Неделимото задължение остава неделимо и с оглед на наследниците на длъжника — чл. 128, ал. 2 ЗЗД. Правилото е изключително и не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. По аргумент от противното следва, че неделимостта се превръща в делимост спрямо наследниците на кредитора по неделимо вземане.
Предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо — чл. 129, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Всеки от кредиторите може обаче да иска престацията да се предаде за пазене съгласно чл. 97 ЗЗД — чл. 129, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Правилото на чл. 129, ал. 1 ЗЗД не намира приложение, ако длъжниците по неделимото задължение са повече от един. В такъв случай всеки от тях може да изпълни на кредитора.
Извън правилата на чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 1 ЗЗД неделимостта се урежда чрез субсидиарно приложение на правилата за солидарността — чл. 129, ал. 2 ЗЗД.