Вземане за разноските за плодовете
Добросъвестният владелец става собственик на плодовете от чуждата вещ до предявяване на иска за връщането им (чл. 71 ЗС). Недобросъвестният владелец няма право да получава добивите от чуждата вещ – той дължи връщането им на собственика, включително и обезщетение за тези, които е могъл да получи, но като си приспадне направените за тези плодове разноски. Видно е, че ако недобросъвестният владелец е направил разноски, но не са получени плодове, той няма от какво да приспадне тези разходи, не може да извърши прихващане, защото няма насрещно вземане, няма вземане на собственика за тези плодове. Следователно правото на вземане на разноските за плодовете може да се упражни само чрез компенсация по реда на чл. 103 от ЗЗД.
Право на задържане
Член 72, ал. З от ЗС дава право на задържане на добросъвестния владелец. До заплащане на подобренията и разноските, се казва там, той има право да задържи вещта. Понеже правото на задържане възниква след влизане в сила на съдебното решение, от този момент владелецът вече не е владелец, той се превръща в държател.
По време на задържането той държи вещта за собственика. Правото на задържане обаче не е ВП. Бившият владелец не може да си служи с вещта, да придобива плодове. Това право може да се упражни само срещу собственика, затова то има личен характер. Чрез правото на задържане бившият владелец гарантира своето вземане срещу собственика. Освен това по силата на чл. 136, т. 4 от ЗЗД той става и привилегирован кредитор – подрежда се на четвърто място по привилегия.
Посочи се, че общото правило на чл. 72, ал. З от ЗС дава право на задържане на добросъвестния владелец. От това право обаче се ползва и недобросъвестният владелец, придобил владението въз основа на предварителен договор със собственика (чл. 70, ал. З от ЗС). И в друг случай недобросъвестният владелец има право на задържане, но само за подобренията – това е случаят, когато собственикът е знаел, че се правят подобрения и не се е противопоставил (чл. 74, ал. 2 от ЗС).
Сподели с приятели: |
