Подсъдност. Видове
Чрез подсъдността се определя кой съд е родово, функционално или местно компетентен да разгледа и реши даден гражданскоправен спор. Подсъдността е производна на подведомствеността и предпоставя властта на съда да разгледа делото. Подсъдността може да произтича от разпоредбите на закона и тогава тя е законна (такава е родовата, местната и функционалната подсъдност). Но подсъдността може да бъде предвидена и в договор, тогава тя е договорна.
Видове подсъдност:
Родова подсъдност
Родовата (материалната, предметната) подсъдност определя на кой съд като първа инстанция е подсъдно делото. Гражданските съдилища в България са районни, апелативни, окръжни съдилища и ВКС. Правилото е че всеки спор е подсъден на Районния съд като първа инстанция. Те са винаги първоинстанционни съдилища, но има и редица изключения:
Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
(отм., ДВ, бр. 50 от 2008 г.);
исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
(доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.
Местна подсъдност. Договорна подсъдност.
Тя определя на кой конкретен съд е подсъдно едно дело, кой съд има властта да реши един гражданско правен спор. Тя се определя от връзката на делото с териториалния район на съответния съд. Принципът при местната подсъдност е, че е компетентен съдът, в чиито съдебен район е постоянния адрес на ответника /седалището на ЮЛ ответник/.
Сподели с приятели: |
