б) подведомственост, подсъдност, срокове Подведомственост Подведомствеността на съдилищата обхваща гражданските, наказателните и административните дела.
Гражданския процес се интересува от подведомствеността по гражданските дела. Щом има спор за материално гражданско право, то те са в подведомственост на съда. Понятието гражданско дело трябва да се схваща в две насоки: а/ с оглед на компетентността /подведомственост или подсъдност на делото/; б/ с оглед на процедурата за разглеждане на делото. Гражданските, наказателните и административните дела не са подсъдни на едни и същи съдилища и не се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред. Гражданските дела се разглеждат по реда на ГПК, наказателните по реда на НПК, а административните по реда на АПК и ДОПК.
Съдът преценява, дали делото е граждански спор относно гражданско правоотношение. Съдът сам решава дали едно дело му е подведомствено или не. Относно подведомствеността съдът следи служебно. По въпросите за подведомствеността съдът винаги се произнася с определение, което подлежи на обжалване по реда на ГПК в седемдневен срок с частна жалба и то не само когато прекрати делото поради липса на подведомственост, но и когато го приеме за разглеждане, докато при другите процесуални предпоставки подлежи на обжалване само определението, с което делото се прекратява. След прекратяване на делото съдът трябва да го препрати за разглеждане на компетентен орган.
Според професор Сталев ако съдът разглежда дело, което не е гражданско, то решението не е нищожно, а е недопустимо. Никой друг орган не може да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, даже и да счита че делото му е подведомствено. Въпросът дали делото е подведомствено на съда може дае бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото. Подведомствеността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните – съдът я проверява още преди да връчи препис от исковата молба и следи по свой почин за нейната наличност във всеки момент на делото. При проверката съдът трябва да изхожда от твърдените в исковата молба белези на спорното право.
