1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Исков процес по Гражданския процесуален кодекс
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Искът поставя началото на исковия процес и
- Надлежни страни
| Исков процес по Гражданския процесуален кодекс:
а) видове искове; б) подведомственост, подсъдност, срокове; в) призовки и съобщения; г) процесуално представителство; д) съдебен състав и отводи. а) видове искове Искът е предявено пред съда искане да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо , за да се защити материалното право, накърнено от спора. Искът е : Изявление за знание , което може да е вярно, тогава искът е основателен, или невярно – искът е неоснователен; Волеизявление, което ако е валидно /редовно/ прави искът допустим и ако е невалидно /нередовно/ прави искът недопустим Искът поставя началото на исковия процес и: Определя спорният предмет и надлежните страни; Сочи вида на търсената защита: – СПН – установителен иск, Видове УИ. Положителни – когато ищецът иска да се установи съществуването на едно право; Отрицателни – когато ищецът иска да се установи, че не съществува едно право. Един и същ правен спор може да даде повод за положителни или отрицателни УИ. Всичко зависи от това коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебно решаване на спора. Поеме ли този почин страната, която твърди съществуването на спорното право, нейният иск ще бъде положителен УИ. Предяви ли иск страната, която отрича съществуването на спорното право, ще бъде отрицателен УИ. Има и т.нар УИ за факти: фактите не са право. Тези факти може да са предмет на делото само с УИ и то само в предвидените от закона случаи: иск целящ да установи истинност или неистинност на документи; иск за установяване на престъпно обстоятелство; иск за произход – произхода е факт. УИ за други факти, които законът не е въздигнал изрично в предмет на УИ са недопустими. Важна особеност на всеки УИ е че тяхното предявяване е безсрочно. Макар и да не се погасява сам по давност УИ може да прекъсне погасителна давност относно материалното право, за което е предявен. – СПН и ИС – осъдителен иск. Видове осъдителни искове. Задачата на ОИ е да отвори вратите на изпълнителния процес. Предмет на ОИ: а/ само изискуеми притезания за определена престация, за др. видове права не може; б/ ако ответникът носи отговорност със своя вещ за чужди действия. Само тези права могат да бъдат предмет на ОИ, защото само те могат да бъдат предмет на търсеното с ОИ принудително изпълнение. ОИ може да се предяви за повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното решение. Може да се предяви ОИ за в бъдеще. Интересът от ОИ е предпоставка за неговата допустимост, липсата му налага да се прекрати делото по ОИ. Винаги трябва да има интерес , но самото притезание може да бъде оспорено. Легитимиран да предяви ОИ по право е само носителя на неудовлетвореното притезание. И процесуален субституент може да предяви ОИ, но ще иска осъждане не в своя полза, а в полза на носителя на притезанието. Надлежния ответник по ОИ е само това лице срещу което се търси принудително изпълнение. Само този, който материално-правно е овластен да получи и на който материално-правно задължение е да даде – само те са надлежни страни по ОИ. – СПН и промяна на гражданските отношения между страните – конститутивен иск. В редица случаи материалното право овластява един от субектите на гр.правоотношение да предизвика с едностранно свое волеизявление промяна в правната сфера на другия субект на правоотношението, която е независима от неговата воля. Тези права се наричат потестативни или преобразуващи. Такива са правото да се развали двустранен договор, да се прекрати брак, трудово правоотношение. Искът, с който се прекратява потестативно право, което може да се упражни само чрез съда, като се иска от него да го потвърди със СПН и да постанови следващата от него промяна на гр.правоотношение между спорещите страни се нарича конститутивен иск /КИ/. Тези потестативни права са изрично посочени в материално-правната норма. Потестативно право е да преобразуваш нещо. Защитата, която се търси с него, включва в себе си защитата, която се търси нещо повече – промяна на гр.правоотношения между страните по делото. По правило двете страни могат да предизвикат промени по взаимно съгласие, тогава КИ не е необходим, но когато в противоречие с действителното правно положение другата страна не дава съгласие за дължимата правна промяна се прилага КИ. Конститутивното решение удовлетворява потестативното право, едновременно с това го погасява, КИ е средство за принудително осъществяване. Предмет на КИ могат да бъдат само потестативни права и то такива, които могат да се упражнят съдебно. Тяхното приложно поле е най-ограничено. Всякога, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения КИ. Надлежни страни са лицето, което претендира, че е носител на потестативното право и лицето, в чиято правна сфера ищецът цели да предизвика промяна. Типични случаи в съдебната практика за КИ са : а/ иск за развод; б/ иск за унищожаване на брак; в/ иск за делба; г/ иск за разваляне на двустранен договор; д/ иск за обявяване на предварителен договор за окончателен; е/ иск за унищожаване на сделка. Подържа висящността на процеса Когато е основателен и допустим съдържа проект на съдебно решение Правото на иск е правомощие на определени лица да поставят в ход исковия процес. Освен първоначално имаме и последващо предявяване. То става вече в процес, образуван чрез първоначално предявяване на иск – при предявяване на насрещен, обратен, инцидентен установителен, а също и при изменение на иска: Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|