1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Правно значение на подведомствеността и подсъдността
| Договорна подсъдност
По принцип подсъдността не може да се променя по съгласие на страните. Изключение от този принцип ГПК допуска те да уговорят различна от законово определената подсъдност и тя се нарича договорна. Този договор е процесуален. Чрез него се дава власт на съда, който не е компетентен, учредява се договорна подсъдност. Договорът важи само между двете страни, не обвързва трети страни. Договорът за подсъдност може да бъде сключен самостоятелно или като клауза на материално-правен договор, но и във втория случай има самостоятелно битие. Недействителността на гражданско-правния договор не пречи да се използва договорената подсъдност. От друга страна гражданско-правния договор може да е действителен, а да са нищожни уговорките за подсъдността. Изисквания за договорната подсъдност: договорът винаги трябва да е писмен само за имуществен спор, тоест оценим в пари. Не може например за иск за развод да се сключи договор за подсъдност конкретно да бъде описан предмета на спора трябва точно да се определи (индивидуализира) съда договорът може да бъде само за местна подсъдност, с изключение на дела, имащи за предмет вещни дела върху недвижим имот – чл. 109 ГПК. Договорната подсъдност не може да определя родовата подсъдност или функционалната подсъдност. Законът допуска да се уговори подсъдността по един индивидуален или вече възникнал спор, който още не е съдебно предявен. Той не допуска обаче да се променя подсъдността на едно вече заведено дело. Правно значение на подведомствеността и подсъдността Подведомствеността е процесуална предпоставка, обуславяща надлежното възникване на правото на иск. Подсъдността е процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск. Съдът следи служебно и за двете. При подсъдността има изключения: родовата и функционалната подсъдност относно вещни права върху недвижим имот, те са абсолютни процесуални предпоставки. Съдът проверява родовата подсъдност преди да връчи препис от исковата молба. Въпросът за тяхната липса може да бъде повод по-късно за отмяна на решението. Местната подсъдност, с изключение когато се касае за недвижим имот, е относителна процесуална предпоставка. Тоест съдът не следи служебно, ако ответникът по делото не направи възражение в първото заседание по делото. Втората инстанция проверява служебно както функционалната, така и родовата подсъдност на съда, постановил решението. Последици от нарушаването на подведомствеността и подсъдността: при нарушаване на подведомствеността се стига до недопустимо решение при нарушаване на родовата подсъдност се стига до недопустимо решение при нарушаване на местната подсъдност, с изключение на вещни права върху недвижим имот, решението е правно релевантно. Спор за подсъдност е допустим само когато подсъдността е отрицателна, но не и положителна, т.е. когато даден съд не иска да разгледа делото. Когато спорът е между РС, се решава от ОС окончателно. Ако има отрицателен спор между ОС, тогава решението се взима от апелативен съд ако ОС са от един регион, ако са от различни спорът се решава от ВКС. Срокове Сроковете са законни и съдебни. Законни са сроковете, чиято продължителност е определена от закона, който определя и началния им момент, когато това е нужно. Съдебни са определените от съда срокове за предприемане на посочени от съда процесуални действия. Според това, дали могат да бъдат продължавани от съда или тази възможност е изключена даже при съгласие на другата страна, сроковете се делят на решителни и нерешителни. Решителни са само сроковете за обжалване на решенията и определенията, както и срокът за молба за отмяна на влязло в сила решение. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|