1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
е) съдебно производство, права на страните, задължения на съда
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Определения -постановленията на съда, с които той се произнася по процедурни въпроси
- Разпореждания
| е) съдебно производство, права на страните, задължения на съда
Съдебното производство се осъщестява чрез процесуалните действия на съда и страните, които са насочени към учредяване, развиване и завършване на исковия процес. Измежду процесуалните действия на съда най-важни са съдебните постановления. С тях съдът се произнася по исканията на страните или служебно се разпорежда за движението, спирането или прекратяване на производството. Те са израз на решаващата или разпареждащата дейност на съда. Делят се на решения, определения и разпореждания. Решение – актовете, към които са насочени и с които завършват различни самостоятелни производства. С решението съдът се произнася относно специфичния за производството предмет образуващ “съществото на делото”. В исковия процес, решението е това постановление на съда, с което той взема становище по предмета на исковия процес: спорното гражданско право, образуващо съществото на исковото дело. Дава защита по повод на гражданския спор, като го разреши със СПН, така решението завършва, т.е. актът, с който завършва исковото производство. 2.Определения -постановленията на съда, с които той се произнася по процедурни въпроси. Различават се основно по своя предмет от решенията. Разлика: а) правните последици на определенията не могат да надхвърлят рамките на производствата; б) не подлежат на отделно обжалване или се обжалват с ЧЖ; в) не могат да се атакуват с извънредните средства за отмяна; г) могат да бъдат изменяни и отменяни от съда, който ги е постановил. Две групи: които като констатират, че производството е недопустимо му слагат край, като го прекратяват. Тези определения имат общия белег, че отричат допустимостта на исковия процес. Те съдържат в себе си отказ на съда да продължи да процедира. Не могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил. С които съдът администрира движението (развитието) на производството. Определения по движение на делото. И такива, с които съдът взима становище по допустимостта на производството, без обаче да го прекратява: – с които съдът дава ход на делото; – препраща делото на компетентния съд. 3. Разпореждания – предмет на разпорежданията са по правило процедурни въпроси. По главният въпрос на производството съдът се произнася с разпореждане само когато се издава изпълнителен лист въз основа на изпълнителните основания по чл. 404. В исковия процес с разпореждания се разрешават само процедурни въпроси. По този белег разпореждането прилича на определението.За разлика от определенията обаче, предмет на разпореждания могат да бъдат не всякакви процедурни въпроси, а само тези, които законът допуска да се разрешават от едноличен орган. С разпореждане се постановява: да се остави без движение нередовна искова молба и тя да се върне, ако не е поправена (чл.129), да се връчи препис от исковата молба на ответника, (чл.131), да се насрочи заседание, да се връчат книжа по делото, с разпореждания се ръководи и заседанието на съда (чл.141). Разпорежданията са подчинени на режима на определенията съобразно своя предмет и въздействието си върху производството. Процесуални действия (ПД) на страните. Те трябва да изхождат от процесуално правоспособна и дееспособна страна, а когато се извършват от представител, той трябва да разполага с представителна власт. Трябва да бъдат извършвани в предписаната от закона форма – писмена, когато се извършват вън от съдебното заседание – исковата молба и всички други искания, които страните правят преди или след съдебното заседание; устна – през време на съдебното заседание. Процесуалните действия в съдебно заседание трябва да бъдат извършени непосредствено пред решаващия орган и в съответствие с принципа за публичност – само по изключение делото може да бъде разгледано непублично – чл. 136, ГПК. Процесуалните действия трябва да бъдат насочени към съда, който е техен адресат. Отправените пряко към другата страна действия са недействителни. ПД на страните, с които не се слага край на делото са оттегляеми да приключване на устните състезания. Оттегляемостта има предели. Тя спира до правата, придобити от противната страна в резултат на ПД. ПД подлежат на тълкуване – не буквалният им текст и наименование, дадено от страните, а техният смисъл и предназначение са от значение. ПД на страните са твърде разнообразни. Най-важна и типична съставка на исковия процес образуват тези ПД, които представляват искания, твърдения и доказвания. Исканията са тези ПД на страните, които са насочени да предизвикат желано от страната ПД на съда. Твърденията подкрепят исканията – те са изявления за знание на страната относно съществуването или не на права или факти. Доводите на страните представляват техни изводи относно факти или относно субективни права. Доказванията подкрепят твърденията. Те се състоят в тези действия на страните, с които те сочат, представят доказателства или участват в тяхното събиране. Всички ПД на съда и страните, извършени в съдебно заседание, независимо дали е публично или при закрити врати, се удостоверяват в съдебен протокол. Неудостоверените в съдебния протокол ПД се смятат за неизвършени. Докато протоколът не е обявен той може служебно да бъде поправен. След обявяването му той може да бъде поправен само от някое от участващите в делото лица. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|