1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Предмет и обсег на доказване. Тежест на доказване Предмет на доказване
| Видове доказване:
Съобразно с целения с доказването резултат различаваме – пълно и непълно доказване. Доказването е пълно когато се цели създаването на сигурно убеждение у съда за истинността или неистинността на съответно фактическо твърдение, да се създаде абсолютна достоверност за дадения факт. Непълно доказване – което цели да се създаде вероятно не напълно сигурно убеждение на съда, че даден факт е настъпил. Непълното доказване може да е в резултат на: – виновно недобросъвестно поведение на някоя от страните – някаква обективна причина – тук нямаме вина на страните Когато доказването има за предмет факти, за които доказващия носи доказателствена тежест, то е главно. Насрещно е доказването на противната страна, с което тя цели да обезсили главното доказване. Всяка страна може да проведе както главно, така и насрещно доказване. Насрещното доказване се различава от обратното, с което се опровергават законно оборимите презумпции. В зависимост от това дали доказването цели да установи пряко правно-релевантен факт, или пък да удостовери този факт, от който може да се направи доказателствен извод за правно-релевантни факти – различаваме пряко и косвено доказване. Пряко доказване е доказването на самата сделка /и то обикновено е пълно/, а косвено доказване е доказване факта на преговори за сделката /то обикновено е непълно/. В едно дело се използват всички възможни видове доказване. Предмет и обсег на доказване. Тежест на доказване Предмет на доказване – това са фактите и връзките между фактите, но не и субективните права, източниците на правото или правните норми. Субективните материални права не се доказват, те се извеждат от доказаните факти въз основа на правната норма. На доказване подлежат не всички факти, а само тези които имат значение за делото. Фактите имат пряко значение, когато са релевантни на спорното право, т.е. когато от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото. Правнорелевантните факти са главни факти. Косвено е значението на факти, които без да са правно-релевантни спрямо спорното право, посочват че релевантен за това право факт се е осъществил или не. Важно е да се отбележи че правните оценки на фактите не са факти, а правни квалификации /”дълбоко и непоправимо разстройство на брака” – това е оценка на съда. Фактите, които се доказват в едни развод са факти от съпружеския живот/. Това не са факти, а изводи от факти, следователно основанието за развод са конкретни факти, а не констатацията – дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Предмет на доказване могат да бъдат и връзките между фактите, тези връзки се разкриват с помощта на т.нар. опитни правила, това са правилата на общия житейски опит. Не всички факти, които са правно релевантни за делото се нуждаят от доказване.Не се нуждаят от доказване: общоизвестни факти – познати на неопределен кръг лица; които съдът служебно знае, защото то се състои в извършено от него действие факти, презюмирани по силата на закона – оборими презумции не се нуждаят от доказване. Съдът може да обяви известни факти за ненуждаещи се от доказване при отделяне на спорното от безспорното с оглед обясненията на страните в първото заседание. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|