1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Доказателствени средства
- Доказателствените средства доставят сведения за фактите
- Преки и косвени
| Тежест на доказване
Не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпросът за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факти не са доказани. Всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, за които претендират, че са настъпили. За реализирането на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната – ищец или ответник; и какъв вид страна представлява. Решаващо е само едно – каква правна последица страната претендира като настъпила. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от материално-правните норми. Те сочат както правно-релевантните норми, така също и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Ако критериите от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които въз основа на нея се стига, са материално правни, то нейното съдържание е процесуално. Тя регулира не поведението на страните помежду им като субекти на гражданското правоотношение, а поведението на страните и съда. Доказателствената тежест е институт, който стои на границата между материалното и процесуалното право, затова важат правилата меродавни и за двата правни клона. Доказателствени средства Това са предвидените и уредени от закона източници на сведения за подлежащите на доказване факти. Такива са: обяснения на страните свидетелски показания документите – писмените доказателства заключения на вещи лица веществени доказателства /освидетелстване и оглед не са доказателствение средства, а способи за събиране на доказателства/ Доказателствените факти, поради връзката в която се намират с главния факт, са опора на доказателствените изводи за него. Разликата между доказателствено средство и доказателствен факт, е че доказателствените средства могат непосредствено да бъдат използвани за целите на доказването, а доказателствения факт трябва винаги преди това да бъде доказан и то с доказателствени средства. Без доказателствени факти доказването може да бъде проведено, но без доказателствени средства то е невъзможно. Доказателствените средства доставят сведения за фактите. Убеждаващото въздействие на доказателственото средство е неговата доказателствена сила. По правило тя зависи от преценката на съда. Има доказателствени средства със задължителна за съда сила /официалните документи/. Доказателствените средства се делят на Допустими – тези върху които съдът има право да изгради своето убеждение; Недопустими – съдът няма право да изгради върху тях убеждението си – по чл.164 ГПК – не във всички случаи свидетелските показания са допустими. Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт; опровергаване съдържанието на официален документ; установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително; погасяване на установени с писмен акт парични задължения; установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна; опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. (2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните. От допустимостта на доказателственото средство трябва да се различава неговата относимост. Относимо доказателствено средство е това, което може да има доказателствено значение за делото. Неотносимо е доказателствено средство, което не съдържа такова сведение. Доказателствените средства се делят още на лични и веществени – според това дали носителят им е лице свидетел, вещо лице или вещ /документ – веществено доказателство/. Могат да бъдат още гласни и писмени – според това дали сведението е устно или писмено. Преки и косвени – според това дали доказателственото средство се отнася непосредствено до главния факт или доказва доказателствени факти. Първични и вторични – според това дали доказателственото средство стои в непосредствена връзка с подлежащия на доказване факт или възпроизвежда съдържанието на друго доказателствено средство. Допустими като доказателствено средство са не само официалните, но и частните преписи от документи, заверени от страната която ги представя, но при поискване от съда или от противната страна ако не се представи оригиналът или официално заверен препис от него, то частният препис губи качеството на доказателствено средство. Съставен на чужд език документ е доказателствено средство и без да е придружен с превод. Допустими са само предвидените от закона доказателствени средства. Затова са недопустими писмени показания, заместващи устни показания на свидетел, следствен експеримент и т.н. Допустими по закон доказателствени средства не могат да бъдат ограничавани с договор между страните. Когато по едно и също обстоятелство се посочват няколко свидетели, съдът може да допусне някои от тях, а не всички и за това говорим за: – необходими доказателствени средства – или нужни за изясняване на истината; съдът може да постанови, че даденото доказателство е допустимо, но не е необходимо; – относими – да са във връзка със спорния предмет, може да са допустими, но не и относими към спора по делото. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|