1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
б) производство по брачни дела
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| б) производство по брачни дела
Брачни искове са исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях – те притежават специална дееспособност. Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето. Концентрационното начало и ранната преклузия са неприложими по така наречените лични спорове. Законът не допуска постановяване на неприсъствено решение: “Страните са длъжни да се явят на първото заседание лично”- чл.321. Привременни мерки Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. (2) По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок. (3) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд – имат характер на спорна съдебна администрация, определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяна от самия съд. Решение по брачни искове Чл. 324. По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска. Разноски по делото Чл. 329. (1) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Развод по взаимно съгласие – явяват се лично, съгласието е сериозно и непоколебимо, постигнатото споразумение по чл.101 СК не противоречи на закона и е в интерес на децата. Не подлежи на обжалване. Някои особености в производството по исков ред за развод. Това е един особен исков процес, който се развива по чл. 318 – 329 ГПК. Първо, при предявяването на иск трябва да се отбележи ограничението, че ако съпругата е бременна или има дете до 1 годишна възраст, на делото не се дава ход, освен ако тя не даде съгласието си. Съдът може да постанови привременна мярка по въпроси, по които съпрузите спорят. Тези привременни мерки се установяват с определение от съда и траят само докато делото е висящо. ГПК дава възможност всички брачни искове да бъдат съединени: напр. за издръжката, за фамилното има, за ползването на семейното жилище и т.н. Чл.322 ГПК е важно процедурно правило. Всеки ищец трябва да посочи като основание на иска си всички възможни причини, които според него са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Има тежка санкция за този, който не спомене всички възможни причини – при един следващ иск той не може да си служи с основание, което не е споменато до момента на устните състезания. Защото той е могъл да го каже. Уредбата на новия ГПК не предвижда помирително заседание, а само задължение на съда да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.Ако страните постигнат съгласие за започване на извънсъдебна помирителна процедура, делото следва да спре – чл. 321, ал. 3, специално основание за спиране, сходно на спирането по съгласие на страните.При непостигане на съгласие и липса на искане за възобновяване в шестмесечен срок делото се прекратява.Ищецът може да предяви в последствие същия иск. Ако в резултат на провеждане на процедура по медиация или друг способ по доброволно уреждане на брачния спор между страните се постигне споразумение законът предвижда следните варианти на развитие на брачното дело: – Прекратяване на делото – само при постигнато съгласие за запазване на брака; – Преминаване към производство за развод по взаимно съгласие. Производството по взаимно съгласие е охранително. Бракоразводното решение може да съдържа дизпозитиви по всички въпроси и може да бъде обжалвано. Главният дизпозитив е допускането на развода. Горната инстанция вече ще разгледа въпросите за фамилното жилище, име и издръжката. След като бракоразводното решение е влязло в сила последващите атаки не могат да възстановят брака – той е окончателно прекратен. Исковете за развод и за установяване на брак могат да прекратят занапред брачното правоотношение и затова са конститутивни. Те предпоставят съществуването на брака и са недопустими, ако бракът не съществува. Положителния установителен иск, че съществува и отрицателния установителен иск, че не съществува брачно правоотношение се считат за брачни искове само, ако страните по тях са субекти на спорното брачно правоотношение. За иск за установяване на брачно правоотношение е нужен интерес. Особеностите на брачното правоотношение се дължат на неговия особен предмет. Първата особеност на брачния иск се проявява във връзка с тяхната подведомственост и подсъдност – те са родово подсъдни на районния съд, а местно подсъдни на съда по постоянния адрес на ответника. Договорна подсъдност на брачен иск е недопустима. Строго личния характер на брачното правоотношение налага по брачния иск на вземат лично участие съпрузите, от името на пълно запретениете искове може да предявява техния законен представител, а от името на непълнолетния той лично, защото с встъпването си в брак става дееспособен. Само съпругът може да бъде ищец за развод, за унищожаване на брака им, за установяване дали брака съществува. Когато съпруг предяви брачен иск, ответник по иск може да бъде само другия съпруг. Искането на прокурора се предявява срещу двамата съпрузи. Брачното правоотношение е недопустимо, ако в него не участват като страни и двамата съпрузи. След смъртта на единия съпруг не може да се предяви брачен иск. По брачните дела са недопустими, както доброволното така и законното процесуално правоприемство, при смърт на единия съпруг във висящ брачен процес, той се прекратява. Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг. За да може в един брачен процес да се предявят различни искове е възможно ОСИ. Правно релевантни за развода факти са отделни факти от живота на съпрузите, които са причини за дълбоко разстройство на брака. Всеки един от тях е основание за отделен иск за развод. Ако ищецът се позовава на множество такива факти, ще е налице ОСИ. Всички брачни искове могат да бъдат съединени помежду си. Насрещен иск може да се предяви не само в първото заседание по делото, но и до приключване на устните състезания. По едно брачно дело следва да бъдат заявени всички релеванти обстоятелства, респективно да бъдат посочени и представени всички доказателства – принцип на процесуална консумпция по брачни дела.Следователно с неподаване на отговор на ИМ по брачно дело (а и по всяко друго лично дело) не се свързват никакви неблагоприятни последици за страната. В брачното правоотношение ОСИ е процесуална необходимост. Съпрузите трябва да предявят всички брачни искове, основанията за които са им станали известни до приключване на устните състезания, предхождащи постановяването на влязло в сила решение по брачно правоотношение. В това се състои принципа за изчерпателност на брачното правоотношение. Ако изискването за изчерпателност на брачно правоотношение не бъде спазено се погасяват пропуснатите брачни искове за развод и за унищожаване на брака. Погасяват се както исковете, които е могъл да предяви ищеца, така и исковете, които е могъл да предяви ответника. Погасяването на брачните искове създава процесуална пречка да се предяви пропуснатия иск с нова искова молба, това е абсолютна отрицателна процесуална предспоставка, характерна за брачното правоотношение. Заедно с брачния иск задължително се предявяват и исковете за упражняване на родителски права, за издръжка, за ползване на семейното жилище, издръжка между съпрузите, които не са брачни искове. Съдът може да постанови привременни мерки – докато е висящ брачния процес, те не са способни за обезпечаване на брачен иск. Допускат се няколко вида привременни мерки: а/ относно жилището на съпрузите използването на имуществото; б/ относно издръжката на съпругата се присъжда привременна издръжка; в/ относно детето – упражняване на родителски права, възпитание и издръжка – тези мерки изхождат от интересите на децата. Определението на съда, с което се постановяват привременни мерки подлежи на обжалване по общия ред. Привременните мерки важат докато трае процеса и могат да се изменят или отменят от съда, който ги е постановил. Привременните мерки не се ползват със силата на присъдено нещо. Съдържанието на решението за развод или унищожаване на брака включва освен произнасяне по брачния иск и свързаните с тях небрачни и други въпроси: – съдът е длъжен служебно да се произнесе относно вината; – ако има деца ненавършили пълнолетие съдът е длъжен да вземе мерки относно децата и да уреди ползването на семейно жилище. СПН по брачен иск важи спрямо всички, бъде ли отхвърлен иска за развод, СПН осуетява нов иск за развод, ако той е основан на същите, но не и когато е основан на други факти. Решенията по брачните искове не подлежат на касация. Тези решения не подлежат и на отмяна по чл.303. Съдебните разноски по брачните искове се определят от чл.329, за разноските отговаря виновния за развода или недобросъвестния съпруг. Ако няма вина никой от тях понася разноските този, който ги е направил. Развода по взаимно съгласие е охранително производство, искането за такъв развод е родово подсъдно на районния съд. Тук няма ответник, производството е едностранно и двамата съпрузи са молители. Те участват в производството лично. Недопустимо е да участват с представител. Производството започва с писмена молба, ако то е редовно съдът призовава съпрузите на първо заседание, на него съпрузите се явяват лично. Винаги се насрочва първо заседание. Ако не се яви един от съпрузите производството се прекратява. Ако не се постигне помирение, протокола и молбата се внасят за разглеждане в следващо съдебно заседание. Взаимно съгласие за развод и постигнато между съпрузите споразумение – то трябва да урежда всички отношения между съпрузите. То може да бъде представено писмено или устно. Ако някои от условията не са налице за развод по взаимно съгласие съдът отхвърля молбата с решение. Това може да се обжалва със жалба подадена от двамата съпрузи. Тъй като производството е охранително, решението не се ползва със СПН. Ако са налице условията за развод по взаимно съгласие съдът: а/ прекратява брака; б/ утвърждава споразумението. И двата акта са охранителни и не подлежат на обжалване, затова влизат в сила веднага. То не може да се отменя по чл.303. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|