1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Измама, документна измама – състави, отграничения. Вещно укривателство
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Активна измама – ал. 1.
| Измама, документна измама – състави, отграничения. Вещно укривателство
Има два вида измама – активна и пасивна. Техните основни състави са очертани съответно в чл. 209, ал. 1 и 2 НК: Чл. 209. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години. (2) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години. Активна измама – ал. 1. Субект – всяко НОЛ. Нейното изпълнително деяние се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение. Те се осъществяват винаги и само с действие. Възбуждането на заблуда представлява създаване на невярна представа у адресата на измамата. Поддържането на заблуда представлява само потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда у адресата на измамата. Заблуждаване и оттук измама на машина не може да има. Дори някаква машина да бъде “подведена” с оглед предоставяне на определена имуществена престация, това никога няма да съставлява измама. Ако манипулираната машина предостави на дееца пари или други движими вещи, без да ги е заплатил, няма да е налице измама, а т. нар. кражба от автомат. Иначе ако изобщо не се стига до завладяване на чужда движима вещ, деянието би могли де се окаже съставомерно само в два случая: Първия по чл. 348а НК, където манипулираната машина предоставя на дееца или трето лице далекосъобщителна услуга. Тук следователно се извършва една своеобразна “кражба на услуга”. Вторият случай е на т. нар. същинска компютърна измама по чл. 212а, ал. 2 НК:”Чл. 212а. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева. (2) Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва”. Тук се извършва една своеобразна “кражба на вземане”. При измамата се очертават три причинни връзки: Вследствие заблуждаване нейния адресат у него се формират или затвърдяват неверни представи за гражданскоправни релевантни обстоятелства – от значение за осъществяване на имуществени разпореждане; Вследствие на тези свои неверни представи адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане – за своя или чужда сметка; Вследствие на това негово разпореждане се стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице, с чието имущество той има право да се разпорежда. Измамата е резултатно престъпление – състои се в имотната вреда на лицето, което е било заблудено или на другиго. Имотната вреда може да засегне всякакъв интерес – тя не се отнася само до движима вещ – тя може да има за приложно поле както актива на имуществото на пострадалия, представлявайки неговото намаляване, така и пасива на имуществото, представлявайки неговото увеличаване. Наказателната измама винаги е свързана с имотна вреда. Без имотна вреда може да има само гражданска измама, която поначало не е престъпление. Формата и видът на вината са прекият умисъл. Допълнителен субективен признак – специална користна цел, деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|