1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Престъпления против правосъдието – набедяване, лъжесвидетелстване, лично укривателство. Длъжностни престъпления против правосъдието
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Набедяването е уредено в чл.286 НК
| 17. Престъпления против правосъдието – набедяване, лъжесвидетелстване, лично укривателство. Длъжностни престъпления против правосъдието
Правната им уредба е в гл.8,р.III Ос.Ч на НК. Докато престъпленията против реда на управлението и общите престъпления по служба се отнасят до всички сфери на управлението, то престъпленията против правосъдието засягат само една сфера от тях – правосъдието. Непосредствен обект са обществените отношения, свързани с осъществяването или управлението на правораздавателната дейност и авторитета на тези органи, както и доверието на гражданите към тях. Системата им включва: сп/д мястото на субектите в системата на отношенията – обект на престъпленията: недлъжностни престъпления – от лица извън системата на правораздаването, и длъжностни – лицето е вътре в системата; сп/д сферата на правораздавателната дейност, в която е извършено престъплението: правораздавателна дейност по наказателни дела – набедяване, и правораздавателна дейност по всякакъв вид дела – лъжесвидетелстване. Набедяването е уредено в чл.286 НК. “Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание”. Обектът на това престъпление е комплексен – обществените отношения, в рамките на които се осъществява правораздавателната дейност по наказателни дела, както и честта на пострадалия. Формите на изпълнителното деяние са: набеди някого в престъпление– уличи, писмено или устно, пострадалия в извършване на престъпление, каквото последният не е извършил; представи неистински доказателства – предоставяне във фактическата власт на компетентния орган доказателства, които не отговарят на действителното правно положение. Престъплението е резултатно – надлежният орган да узнае за неверните твърдения или уличаващите материали. От обективна страна се изисква те да се представят на „надлежен орган на властта“. Става въпрос за два вида органи: а) държавен орган, който е компетентен да образува наказателно произв-во // б) органите, по отношение на които в законите е предвидено юридическо задължение при наличие на данни за извършено престъпление да сезират органите, компетентни да образуват наказателно произв-во. В този случай изпълнителното деяние ще прилича на посредствено извършителство, но няма да е такова, защото органът е длъжен да упражни правата си. Престъплението е умишлено, като умисълът е пряк – деецът знае, че набеденият не е извършил престъплението или че доказателствата са неистински. Субект е всяко наказателноотговорно лице с изключение на лицата, които участват в процеса. Ако някое от тези лица извърши разглежданата дейност, то ще извърши лъжесвидетелство, лъжлив превод или тълкуване, лъжливо заключение, които са предвидени като самостоятелни състави. Ал.2 урежда квалифициран случай: „ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години“. Набеденият ще бъде привлечен, когато въз основа на данните бъде образувано наказателно произв-во и внесен обвинителен акт в съда. Набедяването следва да се разграничава от клеветата във формата на приписване на неизвършено престъпление: по непосредствения обект – при клеветата се засягат само честта и достойнството на пострадалия, а при набедяването – и правосъдната дейност; по обективната страна – клеветата се извършва пред трето лице, а набедяването – пред надлежен орган на властта. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|