1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| ІІ. Особени хипотези.
Извън обсебването по чл. 206 НК има и три други специфични случая на присвояване: Чл.207 (1) – първи основен състав: Чл. 207. (1) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева. 1.1. От обективна страна предмет на престъплението е чужда движима вещ. Изпълнителното деяние се изразява в едно бездействие със срок, който започва да тече след изтичането на друг, изрично посочен в закона. Посоченият в закона срок е едноседмичен от момента, в който предметът на престъплението бъде намерен от дееца. Бездействието започва да тече след изтичане на този седмичен срок – изразява се в несъобщаване за намирането на вещта. Посоченото бездействие води до извода, че става дума за форма на продължено престъпление. 1.2. От субективна страна – умисъл. На практика проблемът произтича от това, къде деецът е намерил вещта. Според СП има обществени места, на които ако вещта е намерена, не се счита, че фактическата власт на предишния държател е прекратена. За такива места се приемат обществения градски транспорт, защото е предвиден специален ред, по който ако се намери вещ, тя да се предостави на когото трябва. Или на Централна гара-София. С особен статут се ползват и някои сметища (на Кремиковци за цветни метали). Следователно ако приемем, че фактическата власт на предишния не е прекратена, извършеното трябва да се третира като кражба. Чл.207 (2) – втори основен състав: Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка. От обективна страна има особеност – вещта, предмет на престъплението попада у дееца случайно или по погрешка, т.е. различно е основанието или начина, по който деецът придобива вещта. Трети състав – чл.208: (1) Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от петстотин до хиляда лева. (2) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (3) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 – лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 – лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. Съставите по ал.1 и ал.2 трябва да се тълкува систематически, за да се открие различието: по ал.1 предметът се открива от дееца, без да го търси, а по ал.2 след като го търси. Иначе предметът и в двата случая е съкровище. За разлика от чл.207 (1), по чл.208 (1) и (2) се дава по-удължен срок, след който бездействието започва да се инкриминира. И тук имаме форма на усложнена престъпна дейност. От субективна страна съставите се характеризират с умисъл. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|