1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Най-тежко наказуем състав
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- ІІІ. По-леко наказуеми състави.
- І. Основен състав – чл.206 (1).
| Най-тежко наказуем състав – чл.203. Длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Както чл.196а НК, така и чл.203 представлява два от общо трите случая в особената част, при които се предвижда лишаване от свобода до 20 години.
ІІІ. По-леко наказуеми състави. Са също като при кражбата: По чл.204 – аналогичен на маловажния случай на кражба по смисъла на чл.93, т.9 – когато случаят е маловажен; По чл.205 (поощрителна разпоредба) – аналогичен на хипотезата на връщане или заменяне на вещта по чл.197 НК – до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Обсебване Обсебването обхваща останалите случаи на присвояване, които не са включени в длъжностното присвояване, защото субектът или изобщо не е длъжностно лице, или ако е, предметът на присвоителската му дейност не се намира у него по служба. Така разликата между обсебването и длъжностното присвояване се състои в това, че при ДП предметът на престъплението е връчен на дееца в качеството му на длъжностно лице или му е поверен да го управлява в това му качество. При обсебването е възможно деецът да е длъжностно лице, но това не е задължително. Що се отнася до разликата между обсебването и кражбата, тя се състои преди всичко в това, че при кражбата предметът на престъплението не се намира у дееца, а у друго лице, докато при обсебването той е у дееца и проблем за неговото отнемане няма. Предвид на това кражбата представлява отнемане на предмета със субективно присвоително намерение, а обсебването – обективна присвоителска дейност с вече намиращия се у дееца предмет на престъплението. І. Основен състав – чл.206 (1). От обективна страна предмет на престъплението е чужда движима вещ, т.е. идентичен с този при кражбата. Изпълнителното деяние е идентично с това при длъжностното присвояване. И тук присвояването се тълкува идентично с чл.201. Какви са особеностите? Правното основание, на което деецът при обсебване има фактическа власт върху вещта. Тази особеност се отразява и върху особеностите на субекта. Субект – формално погледнато се казва “който”. След тълкуване се стига до извода, че деецът трябва да разполага с фактическа власт на т.нар. “частно-правно” основание (напр. заем за послужване). Изискването на закона е, деецът да владее или пази вещта, предмет на престъплението. Можем ли да направим различие на база на субекта? Не, защото всяко длъжностно лице може да е субект, т.е. трябва да се акцентира при разграничението върху основанието, на което деецът има фактическата власт върху вещта, която е предмет на престъплението. Трябва да се използва онази част от текста, която казва, че вещите са му поверени в качеството му на длъжностно лице, т.е. всяко длъжностно лице може да обсеби вещи, които обаче не в това му качество са му поверени да ги пази или управлява. От субективна страна – пряк умисъл. По-леко и по-тежко наказуемите случаи са аналогични както при длъжностното присвояване. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|