1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Съобщаване на акта.
Приетият общ административен акт се оповестява отново публично. Съдържанието на акта се съобщава по реда, по който е направено уведомяването на започване на производството по издаването му. Ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересовани лица или организации, на тях се изпраща отделно съобщение за издаването на акта. Начинът по който е направено съобщаването е важен, защото според това дали съобщаването е публично или е отделно за отделното лице или организация, започват да текат различни срокове за евентуалното му оспорване. Общите нормативни актове могат да се оспорват по административен ред пред по-горестоящия административен орган и по съдебен ред. а) индивидуални административни актове (АПК и ЗУТ) Производство по издаване на индивидуални административни актове по АПК Определение на индивидуален административен акт Производството по издаване на индивидуални административни актове е уредено сравнително подробно в Раздел І на Глава пета на Административнопроцесуалния кодекс. То започва с едно пространно определение на понятието за индивидуален административен акт. Най-съществената част от това определение се съдържа в ал. 1 на чл. 21 от кодекса: “Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт”. Следващите алинеи имат по-скоро допълващо и пояснително предназначение. Според ал. 2 индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права и задължения. Тук са включени т.нар. “декларативни и констативни административни актове”. Ал. 3 също визира констативните (наричани понякога удостоверителни) актове. Според нея индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Във връзка с констативните и декларативните актове тук се налагат някои пояснения. С § 19 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на кодекса се правят изменения и допълнения в Закона за администрацията. След чл. 63 от този закон се създава Допълнителна разпоредба с нов § 1. Определено е понятието “административна услуга” в няколко точки, от които тук ни интересуват първите две. Според тях, административна услуга е “издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение” (б. “а”). Според б. “б” административна услуга е “издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения”. Параграф 8 от ПЗР на АПК предвижда, че “уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго”. Очевидно между двата нормативни актове няма покритие по тези въпроси. За да се намери оптималното им решаване, е необходимо обстойно специално изследване, каквото тук нямаме възможност и задача да направим. Дотогава може да се следва, погледнато предимно прагматично, разрешение, което е близко до това, въведено навремето със Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (ЗАОФЮЛ): “извършването на административни услуги става по реда, установен от Закона за администрацията, а обжалването по административен и съдебен ред на отказите за извършването им – по реда, установен от АПК” (вж. чл. 37-39 ЗАОФЮЛ и § 8 ПЗР на АПК). Член 17 ЗАОФЮЛ ясно показва в какво преди всичко се състои извършването на административните услуги. Според този текст “административната услуга може да бъде извършена като устна справка, експертиза, устна или писмена консултация, издаване на удостоверение, схема, чертеж, скица или друг документ, материални действия и в друга подобна форма” (ал. 1). Очевидно е, че извършването на устни справки, устни и писмени консултации, издаване на схема, чертеж, скица, материални действия и “в друга подобна форма”, е нужно извънредно опростено производство, ако изобщо е необходимо самостоятелно (отделно производство). Според ал. 4 на чл. 21 АПК, индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Практиката ще покаже доколко е жизнен този текст. Но и сега можем да се опитаме да му направим кратък анализ. Най-важното тук е, че е необходимо извършването на действие или въздържането от него да е в компетентността на този орган и само на него – без да е необходимо да се взема съгласието или – още повече – съгласието на друг орган. Исканото действие трябва да има в необходимата степен самостоятелно правно значение, а не да е част от веригата на нормативно предписани процесуални действия, които в крайна сметка, в своята съвкупност, ще доведат до искания още в началото резултат. Когато става въпрос за въздържане от действие, необходимо е да е налице правен интерес от въздържането на административния орган от определено действие; другояче казано, необходима е опасност от увреждане на молителя, от причиняване на материална вреда, което е несъмнено, или на неимуществена вреда, което не трябва да се изключва като хипотеза. И още нещо – опасността трябва да е явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена. Значи опасността трябва да е най-напред явна и несъмнена – изводът за нейната наличност да се гради на положително установени факти; освен това опасността трябва да е реална и конкретна, т.е. съществуваща, налична, а не абстрактна и предполагаема. Накрая, опасността трябва да е и непосредствена – с достатъчна степен на вероятност от незабавното настъпване на вредите, а не хипотетична и далечна (отдалечена по време и с малка степен на вероятност). Към казаното трябва да се добави и че действието, за което има искане до административния орган да го извърши или да се въздържи от извършването му, трябва да е определено – ясно, точно, предметно и конкретно очертано. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове (чл. 21, ал. 5). Производството по раздела за издаване на индивидуалните административни актове не се прилага за: – административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им; – индивидуалните административни актове на Министерския съвет. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|