1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| е) процедура
Оспорване на индивидуални административни актове Предмет на оспорване. Индивидуалните административни актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Първоинстанционното съдебно административно производство по оспорване на индивидуални административни актове се образува пред административен съд или пред ВАС. Процесуалните правила за оспорването на индивидуални административни актове са уредени в Дял Трети. Производства пред съд, Глава Девета. Общи разпоредби, и Глава Десета. Оспорване на административни актове пред първа инстанция, Раздел І. Оспорване на индивидуални административни актове на АПК. Изключения от общите процесуални правила за оспорване на индивидуални административни актове по АПК съществуват за производства за оспорване на индивидуални административни актове по някои специални закони, според които първоинстанционно съдебно производство се образува по друг ред или пред друг съд. Предмет на оспорване са индивидуалните административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. На оспорване подлежи мълчаливият отказ за издаване на индивидуален административен акт. Отказът да се издаде индивидуален административен акт се счита за индивидуален административен акт и подлежи на обжалване пред съд, но изричният отказ според АПК е предмет на самостоятелно оспорване като такъв, уредено като производство в отделен раздел на кодекса. Мълчаливият отказ да се издаде административен акт се третира от закона като индивидуален административен акт с негативно съдържание. Спрямо него се прилагат правилата за обжалване на индивидуалните административни актове. Отказите за извършване на административни услуги също могат да се обжалват пред съд по ред в зависимост от това дали се третират като мълчалив или изричен отказ. Бездействието на административния орган по подадено искане, проявено като непроизнасяне, също се приема за мълчалив отказ в предвидени от кодекса случаи, докато в други, когато е налице изричен отказ на административния орган да се произнесе по искане за издаване на акт, се регламентира по различен начин и защитата срещу него е уредена като отделно производство в самостоятелен раздел. Отделянето на производствата за защита срещу изричен отказ и бездействие на административния орган се обяснява с намерението на законодателя да застави административния орган да изпълнява задълженията си, произтичащи от неговата компетентност. Но отделянето им от производствата, отнасящи се до “мълчаливия отказ”, може да създаде объркване и по-скоро затруднява отколкото облекчава засегнатите лица и съдебната практика. При искане за издаване на административен акт непроизнасянето в срок се смята от закона за мълчалив отказ да се издаде актът. Законодателят материализира мълчаливия отказ и му придава правното значение на изрично волеизявление на административния орган . Нещо повече – в случаите, когато след мълчаливият отказ, т.е. след като не се е произнесъл в срок, административният орган все пак е издал и отрицателен административен акт със изричен отказ, ако обжалваният мълчалив отказ бъде отменен от съда, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. За да може да се оспорва пред съда мълчаливият отказ трябва да бъде отказ за издаване на индивидуален административен акт (а при общите административни актове отказ да бъде издаден общ административен акт). На оспорване подлежи и мълчаливото съгласие. По изключение в случаите и при условията, предвидени в специални закони, непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие. Въвеждането на мълчаливото съгласие като разновидност на индивидуалния административен акт е едно от новите положения, предвидени в АПК. Според чл.58 ал.4 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони. Приложена горната логика за материализиране на волеизявлението на административния орган, означава, че непроизнасянето в срок по искане за издаване на административен акт по силата на специална законова разпоредба може да се смята за мълчаливо съгласие. Оттам мълчаливото съгласие се приема за изрично съгласие и може да бъде оспорено като позитивен административен акт. Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения. В тази група се включват декларативните и констативните актове, които имат характер на индивидуален административен акт. Декларативните актове не създават право или задължение, те само констатират съществуването му, като с това могат да го правят изискуемо. Такива актове не създават нови права или задължения, волеизявлението в тях не създава ново правно положение, те признават или установяват (констатират) вече възникнали права и задължения. Това се отнася и до актовете, които констатират вече възникнали права и задължения. Реализацията на правата или задълженията обаче зависят именно от тяхното деклариране или констатиране, което придава важно значение на този вид актове, от там и на съдебната защита на заинтересуваните или засегнати лица от тях. Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Тук трябва да се внимава да не се обърква индивидуалният административен акт, който изразява волеизявлението на компетентния орган по признаването на съществуващото право да бъде издаден документ, със самия документ, който е издаден или трябва да бъде издаден въз основа на този индивидуален административен акт. Документите имат друг статут и ред за тяхното издаване и оспорване е различен. Индивидуален административен акт е волеизявлението за деклариране или констатиране на съществуващи административни права или задължения, което включва и волеизявление за издаване на документ или отказ за издаване на документ (а не самият документ). Волеизявлението, което е индивидуален административен акт, се атакува по един ред, а съдържанието на документа – по друг. Съдържанието на документ може да се оспори само по административен ред. Индивидуален административен акт е и отказът на административния орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове. Това означава, че само крайният, окончателният акт по едно административно производство, е административен акт. Този административен акт подлежи на съдебно оспорване. Актовете, които се издават в отделните етапи на производството, са междинни актове, които водят към към издаването на административния акт. Те нямат самостоятелно правно значение и не се считат от закона за административни актове. Такива междинни актове са например актовете за допускане на кандидати до конкурса, актове за назначаване на конкурсна комисия или определяне датата на конкурса за назначаване на държавни служители. Преди съществуването на разпоредбата на чл.21, ал. 5 АПК, която изрично определя, че актовете, които са част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове, не са индивидуални административни актове, разбирането, че на обжалване подлежи завършеният окончателен административен акт, се поддържаше от съдебната практика: На обжалване подлежи например крайният акт, с който приключва процедурата по обявения и проведен конкурс, а не актовете по организиране на конкурса, по назначаване на конкурсна комисия и пр. Актове, които са съставни части или промеждутъчни решения по отделни етапи на издаването на окончателния административен акт, не подлежат на самостоятелно обжалване. Някои закони, като Законът за държавния служител, съдържат изрични разпоредби, че такива промеждутъчни или междинни актове, които са част от производството по издаване на административен акт, не подлежат на съдебно обжалване: Чл.10в, ал.4 ЗДСл във връзка с допускането на кандидатите за държавни служители до конкурс регламентира, че решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол. Чл.10д ал.3 ЗДСл във връзка с възражения по провеждането на конкурса постановява, че решението на органа по назначаване не подлежи на съдебен контрол. Сега при наличието на разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК не е необходимо да има специална друга законова разпоредба, за да изключи такива волеизявления, действия и бездействия, тъй като те не са индивидуални административни актове и поради това не подлежат на съдебен контрол. Чл. 145 ал. 2 АПК регламентира кои индивидуални административни актове могат да бъдат оспорени пред първата инстанция на съда. На оспорване подлежат: 1) първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт. На съдебен контрол подлежат първоначалните административни актове, т.е. административните актове, които се издават от компетентния орган – титуляр на правомощието да се издаде точно такъв вид административен акт. На съдебен контрол подлежат отказите за издаване на административни актове. Отказът да се издаде административен акт се третира с право от закона като негативен индивидуален административен акт. Спрямо него се прилагат всички правила за обжалване на индивидуалните административни актове. Мълчаливият отказ също подлежи на съдебен контрол. При искане за издаване на административен акт непроизнасянето в срок се смята от закона за мълчалив отказ да се издаде актът. Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. 2) актът на по-горестоящия административен орган, с който е отменен или изменен първоначалния индивидуален административен акт. На съдебен контрол подлежат актовете на по-горестоящите административни органи, с които са отменени или изменени първоначални административни актове на компетентния долустоящ орган. Решението, с което непосредствено по-горестоящият административен орган в производството по оспорването по административен ред се произнася по жалбата или протеста срещу първоначален индивидуален административен акт на подчинения му административен орган, е също индивидуален административен акт. Той може да бъде оспорен пред съда само ако с него е отменен или изменен първоначалния административен акт, който е бил оспорен пред него. Ако обаче с акта си горестоящият орган е отхвърлил жалбата или протеста и е оставил в сила първоначалният административен акт, пред съда се оспорва не акта на горестоящия орган, а първоначалния административен акт. 3) решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения могат да се обжалват и пред съд. Незаконосъобразните откази за извършване на административни услуги, както и решенията за издаване на документи подлежат на съдебен контрол. Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Съдът се произнася само по тази част или части от индивидуалния административен акт, които са били оспорени. На оспорване пред съд също така подлежат и редица други актове и действия на административни органи като: отказите за разглеждане на искане за издаване на административен акт; неоснователни действия и бездействия на администрацията; изпълнението на административни актове; исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Административнопроцесуалният кодекс регламентира отделни съдебни производства за осъществяване на контрол върху тях. На оспорване по съдебен ред подлежат административните актове, издадени при упражняване на оперативна самостоятелност, относно тяхната законосъобразност. Контролът за законосъобразност обхваща спазването на правните рамки (външните ограничения) на оперативната самостоятелност на органа. Вътрешното структуриране (вътрешните ограничения) на упражняването на оперативната самостоятелност могат да бъдат също предмет на съдебен контрол, тъй като те представляват част от основанията, т.е. от мотивите за издаването на акта. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|