1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Делото пред съда.
Съд: Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред Върховния административен съд или пред административен съд в зависимост от автора им. Принципът е, че подзаконовите административни актове се оспорват пред Върховния административен съд, а само тези на общинските съвети пред сътоветния административен съд. Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред Върховния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. Подзаконовите нормативни актове на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Ако намери за необходимо съдът може да спре действието на подзаконовия нормативен акт или на част от него. В тези случаи съдът се произнася с определение за спиране действието на подзаконовия акт. Това определение се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването. Съобщение за оспорването се извършва по реда, предвиден и за общите административни актове. Ако оспорването е редовоно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в “Държавен вестник”, в което се посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело. Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд. По същия ред се съобщава и определението за спиране на делото. Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повторяне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се връчва на насрещните страни. Съдът се произнася с определение по молбата за присъединяване или встъпване. Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба. Това би трябвало да важи и за определението, с което присъединяването не се допуска. Съдът заседава в състав от трима съдии. Делото се разглежда с участието на прокурор. Това може да бъде прокурорът, който е подал протест, но няма задължително правило, което да изисква това. Логично е обаче прокурорът, който участва в делото да поддържа протеста, даже и ако той е направен от друг прокурор. Прокурорът е институция и като такъв участва в административни дела, когато това е предвидено в закон, както и като такъв предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове чрез подаване на протест. Съдът служебно проверява спазени ли са петте изисквания за законносъобразност на оспорения акт или на оспорените части от нормативния акт. при оспорването на нормативните административни актове, съдът се произнася само по тези части от акта, които са предмет на жалбата или протеста. Съдът е обвързан от петитума на жалбата. Той разглежда и се занимава само с оспорените разпоредби в нормативния административен акт. Ако съдът установи нарушение на законосъобразността на други разпоредби, а не на тези, които са предмет на оспорване в съдебното производство, той не може да ги отмени ако няма изрично искане от жалбоподателя за това. Всъщност нормите – отделни раздели или членове, съдържащи се в нормативния административен акт, се възприемат като отделни разпоредби, които са самостоятелен предмет на преценка за законосъобразност. Ако не са обжалвани, съдът не ги разглежда. Но ако са обжалвани важи принципът на служебното начало – съдът преценява тяхната законосъобразност по отношение на всички основания за отмяна. Съдът е обвързан от оспорените в жалбата разпоредби, но не е обвързан от посочените основания за отмяна. Съдът служебно проверява законосъобразността на оспорвания акт на всички основания. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|