1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
д) допустими доказателства
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Доказателствените средства са предвидени и уредени от Административнопроцесуалния кодекс /чл. 39-52, чл. 141., чл 171/.
| д) допустими доказателства
Доказателства и доказателствени средства. Съдът решава административноправния спор в съдебното административно производство въз основа на закона и събраните доказателства. Всяка страна на административноправния спор е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и обстоятелства служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните. Според Административнопроцесуалният кодекс доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда (чл.171 ал.1). Кодексът определя кои са доказателствата в административното производство (чл.37). Доказателствата в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Не подлежат на доказване: а/ общоизвестните факти /въпреки, че не винаги може да се постигне съгласие кой е общоизвестен факт, и ако има съмнение дали един факт е общоизвестен, той подлежи на доказване/; б/ фактите, за които законът формулира презумпция /оборване на такива законови предположения се допуска във всички случаи, освен когато законът забранява това/; и в/ фактите, които са известни на органа служебно /това могат да са и служебноизвестни факти на съда – в тези случаи съдът е длъжен да ги съобщи на страните/. Административнопроцесуалният кодекс не решава еднозначно върху кого пада тежеста на доказване. Според чл. 170 АПК административният орган и лицата, за които оспорения акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Тук тежестта на доказване е изместена в сравнение с традициите и принципите, установени от предишното законодателство. Тежестта на доказване според АПК зависи от това кой оспорва акта, дали актът е благоприятен за някои от страните по делото и дали се оспорва административен акт или отказ за издаването на административен акт Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, следва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Когато се оспорва отказ за издаването на административен акт, оспорващият следва да установи, че са били налице условията за издаването му. Това означава, че административният орган и лицата, които се ползват от акта, са длъжни да докажат, че актът е издаден законосъобразно. В тази си част Административнопроцесуалният кодекс не е издържан. Идеята на чл.170 АПК е да активизира ролятата и отговорността на административния орган като автор на издадения оспорван акт, което е обществено и правно обоснован. От друга страна, обаче разпоредбите на чл. 170 АПК, освен че са коренно противоположни на съществуващата досега законодателство и практика, създават и известно объркване. Ако бъде проведена докрай логиката на правилата в чл. 170 АПК, тя би трябвало да означава, че лицата, за които актът не е благоприятен, а това са оспорващите, нямат задължението да доказват, че липсват фактическите основания за издаване на акта и че актът е незаконосъобразен. Но това не е в съответствие с разпоредбите на чл.147 и чл. 150 АПК, които изискват оспорващият да докаже правен интерес, т.е. какво в административния акт и как засяга неговите права, свободи и законни интереси, да посочи в оспорването в какво се състои незаконосъобразността на акта и да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани. Едва ли чл. 150 ал. 2 АПК като задължава оспорващият в жалбата или протеста да посочи доказателства, които иска да бъдат събрани и да представи писмените доказателства, с които разполага, има предвид само доказателства само за неговата активна легитимация, а не и доказателства за фактическите обстоятелства при издаването на акта, които съставляват основания за оспорването. На практика не би трябвало оспорващият да остане пасивен по отношение на задължението за доказаване и да бъде съвсем “успокоен”, че другите страни трябва да доказават законосъобразността на акта, а той само да се възползва от това, което те не могат да докажат. Това се потвърждава и от кодекса. Оспорващият има задължение да посочи доказателствата. В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани и да представи писмените доказателства, с които разполага (виж чл.150 ал.2 АПК). Доказването и доказателствата в административното дело пред съда имат нова, различна от досегашната, правна уредба в Административнопроцесуалния кодекс. Служебната роля на съда е намалена за сметка на засилената активна роля на административния орган, издал акта и на другите страни по делото. Административнопроцесуалният кодекс внесе значително изменение в ролята на съда по отношение на доказаването. Съществено се ограничи служебното начало в дейността на съда за сметка на засилване на служебното начало в дейността на административниа орган при събирането на доказателства. В отмененото административно процесуално законодателство /ЗВАС и ЗАП/ съдът имаше основна и много активна роля в събирането на доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Прилагайки служебното начало, съдът можеше да събере необходимите за решаването на спора доказателства. Съдът можеше да постанови събиране на доказателства, които смята за необходими, и когато няма направено искане от лицата, участващи в производството. Той можеше да събира допълнителни данни и обяснения, имащи значение за правилното решаване на делото. Предишната законова регламентация на доказването и служебната роля на съда беше отклонение от възприетото в гражданския процес правило, според което всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, които претендира, че са настъпили и от които извлича изгодни за себе си правни последици. С измененията на ГПК от 1997 г. отпадна принципът на служебното начало в гражданския исков процес и заедно с това и задължението на съда да напътства страните и указва събирането на доказателства за изясняване на фактическата обстановка. ЗВАС предвиждаше изрично проява на служебно начало на съда да може да събере необходимите за решаването на спора доказателства. В съдебната практика беше спорен въпроса относно характера на нормата на чл.24 ЗВАС – дали тя е диспозитивна, т.е. предвиждаща възможност на съда да прояви инициатива при попълване на делото с доказателствен материал, да изиска и да даде указания на страните за предоставяне на доказателства, подкрепящи твърденията им, или императивна, т.е. установяваща процесуално задължение за съда за действия по събиране на допълнителни доказателства – данни и обяснения. Съдът не е лишен от активна роля при събиране на доказателства, въпреки че тя е далеч по-ограничена от тази, която му предвиждаше предишното законодателство, което задължаваше съдът служебно да събира допустимите доказателства. Силно е застъпен принципа на икономия на производството с цел да се спестят усилия и време на съда, за да може той да се съсредоточи към основната си функция – раздаване на административно правосъдие. Доказателствата в делото пред съда идват по три линии: Основната част от събирането на доказателства става в производството по издаване на административния акт, където административният орган има задължение да събира служебно доказателства, а страните му оказват съдействие при събирането на доказателства. В административното дело пред съда се използват тези доказателства, като съдът само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено разпитва отново свидетелите и вещите лица от производството пред административния орган. Нови доказателства съдът може да събере по искане на страните. И на трето място, съдът може да назначи служебно вещи лица или освидетелствуване. Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съдът трябва пълно и обективно да изясни фактическата обстановка. Административнопроцесуалният кодекс разпореди няколко основни положения, които определят ролята на съда при доказването: 1/ Тежест на доказване. Тежестта на доказване, че административният акт е законосъобразен, пада върху тези страни в процеса, за които оспореният административен акт е благоприятен, т.е. върху тези страни по делото, които отстояват, защищават и искат да запазят оспорения акт. Това са органът, издал акта, и тези лица, за които актът поражда благоприятни последици. Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, следва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Когато се оспорва отказ за издаването на административен акт, оспорващият следва да установи, че са били налице условията за издаването му. 2/ Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината. 3/ Пред съда имат сила доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган. Предполага се, че необходимите доказателства относно акта са събрани в производството по издаването на акта. Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. 4/ Съдът може да събира нови доказателства само по искане на страните. По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. 5/ Съдът действа служебно в следните случаи: а/ Съдът може да назначава служебно вещи лица, оглед или освидетелствуване; б/ Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства; в/ Съдът може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Използването на доказателства трябва да стане при зачитане на тайната на страните. Страните в производството имат право тайните им, включително тези засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи. Доказателствата в административното дело пред съда, могат да бъдат такива, които вече са били събрани, представени и използвани в производствата пред административния орган, като и нови доказателства, събрани и представени за първи път пред съда по искане на страните. Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно. Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината. Доказателствата се възпроизвеждат в съдебния административен процес посредством доказателствените средства. Доказателствените средства са предвидени и уредени от Административнопроцесуалния кодекс /чл. 39-52, чл. 141., чл 171/. Доказателствени средства са: обяснения на страните, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателства, заключения и други средства, които не са забранени със закон. Специален закон може да предпише доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Съдебното производство използва доказателствата и доказателствените средства, които са събрани и използвани в административното производство. Обясненията и поясненията на страните понякога се налагат, когато това е необходимо за изясняване на случая, както и когато специален закон предписва това. Административнопроцесуалният кодекс предвижда засилена употреба на писмените декларации като доказателствено средство. Писмените декларации са прогресивно приложение на принципа на процесуалната икономия и защитата правата на гражданите или най-малкото облекчаването на работата на гражданите, организациите и съответните административни органи. С писмена декларация се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предписва доказването да става по определен начин или с определени средства. С писмена декларация могат да се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предписва доказване с официален документ, но такъв не е бил издаден на страната в определения за това срок, освен ако в нормативен акт за определени видове документи се предвижда друго. Пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с универсален електронен подпис, по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. АПК определя допустимостта на доказателствените средства като въвежда три ограничения: първото е абсолютно – доказателствените средства да не са забранени от закона; второто също е абсолютно – не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони; третото е относително – друг нормативен акт да не предписва определени начини или определени средства, с които да става доказването на някои факти или обстоятелства. “Забранени от закона” са тези доказателствени средства, чието използване би довело до извършването на престъпление или друго правонарушение, както и такива доказателствени средства, чиято употреба е пряко забранена от законова норма. В редица случаи нормативни актове предписват точно определен начин или определени средства, с които трябва да стане доказването на някои факти или обстоятелства. По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. В хода на делото страните могат да представят и нови доводи. Няма пречка доводите, изложени в жалбата, да бъдат допълнени или да бъдат представени нови доводи в хода на съдебното производство. Когато в съдебно заседание се представят нови доказателства или се правят нови доводи за незаконосъобразност, съдът е длъжен в резултат на това да не допусне увреждане на правата и законните интереси на останалите участници в производството. Съдът има задължението да даде възможност на всички заинтересовани страни да се запознаят с новите доказателства и доводи, като се предостави на страните процесуална възможност те да вземат отношение по тях и евентуално и те да представят съображения и доказателства, ако имат такива. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|