1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Образуване и ход на делото
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- . Случайното разпределяне на делата
| Образуване и ход на делото: След постъпване на жалбата или протеста с цялата преписка в компетентния съд председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело. Административното дело се предава на съдия-докладчик. Съдията-докладчик се определя съобразно поредността на оспорванията в съда чрез електронно разпределяне или чрез друг начин за случайно разпределяне на делата, посочен в приети от съответния съд и разгласени публично вътрешни правила. Случайното разпределяне на делата е насочено да гарантира обективност и безпристрастност в работата на съда и да предотвратява корупционни практики. Неспазването на изискването за случайно разпределяне на делото е нарушение на съдопроизводствените правила и представлява основание за касационно обжалване.
Съдията-докладчик насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда. Съдът извършва проверка на редовността на жалбата и протеста. Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията в чл.150, ал. 1 и чл. 151 те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани недовностите в 7-дневен срок. Ако нередовностите не бъдат отстранени в този срок, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът прекратява делото. Поправената жалба или протест се смятат за редовни от деня на тяхното подаване. Съдът извършва и проверка на допустимостта на жалбата и протеста. Една жалба /протест/ е допустима, когато отговаря на процесуални предпоставки, предвидени от закона за подаване на жалба за оспорване на административен акт, и съдът е установил това съответствие. Съдът задължително взема становище по допустимостта на жалбата. Основанията за недопустимост са определени от Административнопроцесуалния кодекс (чл.159): Жалбата и протестът са недопустими, когато актът не подлежи на оспорване. Тук са възможни няколко хипотези: Възможно е да липсва административен акт по смисъла на АПК или специален закон, който да подлежи на оспорване пред съд. Ако обжалваният акт не е административен акт по смисъла на закона, той не може да бъде обжалван пред съда в административно съдебно производство. Същото важи и за мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие. Мълчаливият отказ и мълчаливото съгласие могат да бъдат обжалвани, ако са отказ или съгласие да бъде издаден административен акт, който подлежи на съдебно оспорване. Жалба е недопустима и срещу недовършени административни актове или срещу актове, които са етапи или съставни елементи на крайния административен акт. Жалбата и протестът ще са недопустими и когато административният акт е изключен от възможността да бъде оспорван по съдебен ред. Според чл. 128 ал. 3 АПК не подлежат на съдебно оспорване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако специален закон не предвижда друго. Жалбата е недопустима, когато със закон е преградена възможност за съдебен контрол въху определени видове административни актове. Невъзможността за съдебно обжалване на определени видове административни актове е предвидена в общите административни процесуални правила на АПК. Специални закони също могат да изключат от възможността за съдебно обжалване определени административни актове. Жалбите и протестите срещу такива административни актове ще бъдат недопустими. Жалбата и протестът ще са недопустими ако оспореният административен акт е оттеглен. Всъщност тази хипотеза е подобна на първата, защото и тук вече липсва акт, който да бъде оспорен. Жалбата и протестът са недопустими, когато оспорващият е неправосубектен, не е субект на съответното право. Жалбата или протестът са подадени от лице, което не притежава право да подава такива – не е процесуалнодееспособно или е извън кръга на лицата, които са овластени да подават жалби или протест. Жалбата и протестът ще са недопустими ако са подадени от лице или орган, което няма компетентност да извършва такова действие. Жалбата е недопустима, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. Тук важат всички съображения, развити по-горе в раздела за правния интерес. Жалбата и протестът са недопустими, когато оспорването е просрочено. Изтекли са сроковете за оспорване и не са били възстановени. Жалбата е недопустима, когато е подадена след срока за обжалване пред съд. Ако срокът за подаване на жалбата бъде възстановен, наново подадената жалба също се проверява за допустимост. Жалбата и протестът са недопустими, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Административноправният спор, във връзка с който се подава жалбата или протестът, със същото съдържание и предмет, на същото основание и между същите страни е бил вече решен с влязло в сила решение. Същата логика е спазено и при следващото основание за недопустимост – ако в същия съд между същите страни на същото основание и по същия административноправен спор има вече заведено дело, нова жалба или протест са недопустими. Недопустимост е налице и когато оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. Ако съдът намери, че жалбата или протестът са недопустими, той ги оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява. Разпореждането, с което оспорването се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежат на обжалване с частна жалба. Съдът трябва да се произнесе по допустимостта на жалбата или протеста в самото начало на административното съдебно производство, и една след като жалбата или протестът са допуснати, делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание и се решава по същество. По изключение при развито вече производство, когато съдът въз основа на новопредставени факти, изменение на обстоятелствата или допуснати грешки, стигне до извода, че подадената жалба е процесуално недопустима, той прекратява делото. Разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването. Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, а в случаите на чл.159, т.4 и 5, когато причини за недопустимост са били липсата на правен интерес или просрочено оспорване, частните жалби се разглеждат в открито съдебно заседание. Когато жалбата е оставена без разглеждане като просрочена може да се иска от съда възстановяване на срока за обжалване. В 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановявавне на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата. Основания за възстановяване на срока за обжалване са обстоятелствата, които са попречили на жалбоподателя да подаде жалбата си в предвидения от кодекса срок. Основанията могат да бъдат от две категории: 1) особени непредвидени обстоятелства, свързани с поведението на жалбоподателя, например обективно събитие като природно бедствие, или състояние на жалбоподателя като тежко болестно състояние, отвличане и пр. 2) поведение на администрацията, с което е въвела жалбоподателя в заблуждение, като например създаване на погрешно впечатление у жалбоподателя, че срокът за жалбата започва да тече по-късно. В искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства, естановяващи основанията за възстановяване на срока. Съдът се произнася с определение относно искането за възстановяване на срока за обжалване. Ако съдът отхвърли искането за възстановяване на срока, определнието с което искането е отхвърлено, може да се обжалва с частна жалба. Ако другите страни по делото са недоволни от възстановяването на срока, те могат да обжалват определението, с което искането за възстановяване е уважено, заедно с решението по делото. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|