1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.
При динамиката в администрацията е възможно органът, който е издал административния акт да бъде закрит или неговата компетентност да издава такъв вид актове да бъде отнета. В случаите когато органът, издал административния акт, бъде закрит след издаването на акта, без да бъде посочен негов правоприемник, страна по делото става органът, който е овластен с компетентността да издава същите административни актове. Когато на административния орган бъде отнета компетентността по въпроса, съдът го заличава като страна и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. Определението, с което съдът заличава органът, издал акта, като страна и конституира служебно като страна по делото друг компетентен орган, подлежи на обжалване с частна жалба. Съдът конституира страните служебно. Той прави това въз основа на списъка на страните, изпратен му заедно с цялата преписка по жалбата или протеста от органа, издал оспорения акт. Списъкът трябва да съдържа страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани. Ако административният орган не е изпълнил задължението си да изпрати списъка, съдът го задължава да стори това и определя срок за изпълнението му. Съдът призовава страните и им връчва съобщения за съдебните актове и книжа по реда съответно на чл. 137 и 138 АПК. Когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си. Ако оспореният акт е благоприятен за тези засегнати лица съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага. Ако до приключването на устните състезания по първоначалната жалба постъпят жалби и от тези други засегнати от акта лица, на които съдът е съобщил за оспорвания акт, жалбите се обединяват в едно производство за постановяване на общо решение. Връчването на преписи от жалбата или протеста и отговор по тях става също така по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл.163). Ако жалбата или протестът са допустими, съдията-докладчик разпорежда преписи от него да бъдат изпратени на страните. В 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които страната разпола, се прилагат към отговора. Когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства, освен тези, които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране. Съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато от административния орган при издаване на административния орган (чл.166 АПК). Общият принцип е, че оспорването спира изпълнението на оспорения административен акт. Но в някои случаи административният орган е включил в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение при ред и условия , регламентирани в чл. 60 АПК. При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Това означава, че за да може съдът да спре предварително изпълнение на акта трябва да са налице 4 кумулативни дадени условия: 1. Да има искане от оспорващия за спиране на предварителното изпълнение, съдът не може да спира предварителното изпълнение служебно; 2. Административният орган, издал акта, да е допуснал предварителното изпълнение с влязло в сила разпореждане; 3. Предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда; 4. Трябва да са налице нови обстоятелства. Искането за спиране на предварително изпълнение, допуснато с разпореждане на органа, издал акта, се разглежда в открито заседание. Съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от обявяването му на заседанието. И обратното: съдът може да допусне предварително изпълнение на оспорвания административен акт (чл.167 АПК). При всяко положение на делото съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган, уредени в чл.60 ал. 1 АПК. Предварително изпълнение може да бъде допуснато пред съда, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от засъснението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. Инициативата – искането за допускане – е на страна по делото. Това означава, че предварително изпълнение може да поиска и прокурорът, ако той участва като страна по делото, когато са налице основанията, посочени горе. Съдът не може служебно да допусне предварително изпълнение. То става само по искане на страна. Съдът се произнася с определение по искането за предварително изпълнение. Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него размер. Определението по искането подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало преди изпълнението. Повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|