1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
а) касационна жалба – срок и съдържание
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| а) касационна жалба – срок и съдържание.
Производство за редовност и допустимост на касационната жалба или протест. Касационната жалба се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението. Срокът за упражняването на това право е 14-дневен и започва да тече от деня на съобщението, че решението е изготвено. С неговото изтичане правото на касационно оспорване, ако не е упражнено, се погасява, защото този срок е преклузивен (пресекателен). Впрочем като всички субективни права правото на касационно оспорване се поражда и се погасява (прекратява) при възникването на определен юридически факт (или фактически състав), а се упражнява при наличието, респ. при липсата, на определени от закона условия, които и в административното правосъдие се наричат процесуални предпоставки. Фактическият състав, от който възниква правото на касационно оспорване, се състои от два елемента (два юридически факта) – упражненото право на оспорване на административен акт или упражненото право на иск и порочното първоинстанционно решение, с което е отказана търсената защита. Несъмнено този фактически състав е завършен с изготвянето на порочното съдебно решение. От този момент възниква правото на касационно оспорване. Веднъж възникнало, правото на касационно оспорване съществува в продължение на един сравнително кратък период от време – 14 дни от съобщението, че решението по делото е изготвено (чл. 211, ал. 1), през който може да бъде упражнено. Т.нар. предварителен отказ от това право е недействителен – чл. 214, ал. 2. Предварителен е този отказ, който е направен преди да е изготвено първоинстанционното съдебно решение или преди то да е било обявено. С други думи – този отказ предхожда самото възникване на правото на касационно оспорване и поради това се нарича предварителен. А щом като правото на касационно оспорване не е възникнало, отказът от него не означава разпореждане с едно конкретно субективно право, а означава отказ от публичноправния ред за защита на субективните права и законни интереси, респ. за защита на законността. Такъв предварителен отказ е недействителен, както е недействителен всеки отказ от несъществуващо субективно право. Отказ от правото на касационно оспорване, след като това право е възникнало и съществува, е действителен. Той може да бъде изразен изрично, но може да бъде изразен и мълчаливо – когато неговият титуляр просто не го упражни в съответния преклузивен срок по чл. 211 (който за страните, за гл.прокурор и за третите заинтересовани, но неучаствали по делото лица, е различен). Отказът може да бъде изразен изрично, както преди правото на касационно оспорване да бъде упражнено, така и след неговото упражняване. Бъде ли предприет преди да е упражнено правото, т.е. преди неговият носител да е подал касационна жалба, отказът трябва да бъде изразен изрично в писмена форма. По своята същност отказът е волеизявление на титуляра на правото, а всяко волеизявление поражда правен ефект само ако е насочено към и достигне до надлежния адресат. Адресат в случая е съответният касационен съд, пред който по правилата на подсъдността правото на касационно оспорване може да бъде упражнено. Когато отказът от правото на касационно оспорване се прави след като е било вече упражнено, то също трябва да бъде изразено писмено и адресирано до съответния касационен съд, дори да е било подадено преди още касационната жалба и първоинстанционното дело да са изпратени на този съд. Защото касационната жалба го сезира, а отказът от правото на оспорване го десезира, т.е. прекратява неговото задължение да образува, проведе и приключи касационното съдебно производство. Той е единствено компетентен да остави касационната жалба без разглеждане поради направеният отказ от правото на касационно оспорване. Касационните жалби и прокурорският протест се подават в сроковете по чл. 211- в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено. Писмената им форма е задължителна, а в чл. 212 и чл. 213 са посочени елементите на тяхното съдържание и необходимите приложения. За съответствието на касационната жалба или протест с тези изисквания следи първоинстанционният съд, пред който те се подават (чл. 211, ал. 1 АПК във вр. с чл. 144 АПК). При несъответствие, т.е. ако липсва някой от задължителните елементи от съдържанието на касационната жалба или протест, или ако липсва приложение по чл. 213, те се оставят без движение, а на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани съответната нередовност в 7-дневен срок от получаването на това съобщение – чл. 216, в който законодателят изрично е акцентирал на изискването по чл. 212, ал. 1, т. 4 за точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. Това акцентиране не е случайно. Посоченото изискване по чл. 212, ал. 1, т. 4 обслужва правилото на чл. 218, ал. 1, според което ВАС обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Съдържание: Чл. 150 (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа: 1. посочване на съда; 2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса или електронен адрес, ако има такъв; 3. трите имена и адрес, личния номер – за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв; 4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; 5. означение на обжалвания административен акт; 6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта; 7. в какво се състои искането; 8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста. (2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага. Приложения Чл. 151 Към жалбата или протеста се прилагат: 1. удостоверение за съществуването и представителството на организация – жалбоподател; 2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи; 4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни. Както първоинстанционното решение, така и касационното, за да е допустимо трябва да бъде постановено по едно редовно и валидно упражнено право на касационно оспорване. Затова след проверката за редовността на касационната жалба или протест, направена от първоинстанционния съд, пред който са подадени, касационният съд също извършва такава проверка, след която пристъпва и към проверка дали не са налице обстоятелства, които изключват наличието на право на касационно оспорване. Тези обстоятелства са изброени в чл. 215. Първото от тях, обаче, трябва да бъде тълкувано стеснително. Според чл. 215, т. 1 касационната жалба се оставя без разглеждане, а евентуално образуваното въз основа на нея касационно производство се прекратява, ако тя е подадена от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство. Това правило следва да бъде коригирано с правилото на чл. 210, ал. 2, овластяващо лицата, спрямо които първоинстанционното решение има сила, с правото да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. Или след това стеснително тълкуване правилото на чл. 215, т. 1 следва да бъде разбрано така: касационната жалба се оставя без разглеждане, а евентуално образуваното въз основа на нея касационно производство се прекратява, ако тя е подадена от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство и не са лица по чл. 210, ал. 2. Редовно и валидно упражненото право на касационно оспорване поражда задължение за сезирания касационен съд да образува, да проведе и да приключи касационно съдебно производство за проверка на първоинстанционното решение. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|