1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Лъжесвидетелството е уредено в
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Чл.293(1) урежда подбуждането другиго към престъпление по чл.290 –291
| Лъжесвидетелството е уредено в чл.290-293. Класическата хипотеза на този вид престъпление е уредена в чл.290. Предвиден е особен субект:
свидетел – лице, призовано пред съд или друг надлежен орган да дава показания относно факти и обстоятелства, предмет на определено дело. Лицето получава това качество от момента на призоваване. преводач – лице, което владее български език и поне още един чужд език и се назначава, когато в процеса участва лице, което не владее български език или има писмени доказателства, които не са на български език. тълковник – говорящо лице, което владее жестомимични способи за изразяване, които владеят глухонямите; вещо лице – лице, което притежава особени знания, необходими за изясняване от съда на определени факти и обстоятелства. Изпълнителното деяние може да се осъществи алтернативно в някоя от следните форми: потвърди неистина – съобщи факти и обстоятелства, които не са съществували в обективната действителност; затаи истина – несъобщаване на факти и обстоятелства, които съществуват в действителността и лицето знае за тях; даване на неверен превод или тълкуване – изопачаване на информацията, която първично се излага, като съответното лице съзнателно прави това и дава неверен превод или тълкуване; даване на невярно заключение – изводите му не съответстват на установените факти. Престъплението е резултатно (проф. Гиргинов) – разследващият орган да научи за неверните твърдения. От субективна страна се касае за умисъл, който може да бъде: а) пряк – съзнателно изопачаване на истината и цели това, б) евентуален – не е сигурен, че фактите съответстват на действителността, но въпреки това ги представя като такива. Само в хипотезата на чл.291(2) става въпрос за непредпазливост. В този случай съществува опасност у правораздавателния орган да възникне неправилна представа за ЮФ от значение за делото. Така се създават предпоставки за неправилно приложение на закона. Чл.292(1) урежда две хипотези, когато отпада наказуемостта: 1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление, 2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това. Чл.293(1) урежда подбуждането другиго към престъпление по чл.290–291, като са предвидени и квалифицирани състави – ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години. Субект – всяко НОЛ. ИД – в мотивиране на другиго да лъжесвидетелства, да даде неверен превод или тълкуване, или невярно заключение. Формално – не се изисква адресатът да бъде склонен. Винаги пряк умисъл. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|