Длъжностните престъпления против правосъдието са уредени в чл.288; чл.295 и чл.299. По първите два състава субектът е орган на власт, а по третия – длъжностно лице, т.е. касае се за престъпление с особен субект.
Чл. 288. Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6. Чл. 295. Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация. Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6. Изпълнителните деяния се осъществяват както чрез действие, така и чрез бездействие, което има различни проявни форми:
пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателното преследване – чл.288;
по друг начин осуети такова преследване – чл.288;
пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил задължен да направи потребното за привеждането ú в изпълнение – чл.295;
самоволно освободи – чл.299;
самоволно пусне затворник да избяга – чл.299.
От субективна страна: в хипотезата на чл.288– особена цел: с цел да избави другиго от наказателно преследване, което му се следва по закон 1) – пряк или косвен умисъл; при чл.295– умисъл – пряк и евентуален; и
