Привличане на обвиняем. Привличане на обвиняем и предявяване на постановлението Чл. 219. (1) Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление. Формулиране от органа на досъдебното производство на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление – конституирането на му като обвиняем – гарантира се правото му на защита на един по-ранен етап. От друга страна – могат да се прилагат мерките за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК.
Правила за привличане:
Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършването на престъпление от общ характер;
Когато са извършени всички необходими и възможни действия по разследването и от събрания и проверен доказателствен материал може да се направи обосновано предположение, че определено лице е извършило конкретно престъпление. Този извод е във висока степен вероятен и основателен;
Разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем- надзор за законност. Докладът може да е устен, писмен, присъствен или не, или по всякакъв друг начин. На практика докладването е част от сложния фактически състав за привличането на обвиняем. Допуснатото процесуално нарушение – недокладването, е от категорията на съществените. И друго становище – не е елемент, поради това, че “докладва”, а не съгласие от прокурора.
Чл. 219, ал. 2 – друга форма на привличане на обвиняем. Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.
Няма изискване за достатъчно доказателства, но при обосновано предположение за вина, макар че не е в такава степен основателно и вероятно, както по чл. 219, ал1.
“Може” – указва, че съществува и друга форма, а не че нормата е диспозитивна.
При бързото и незабавно производство: Чл. 356. (1) Бързо производство се провежда, когато: (4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.