1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Придобиване на наследство
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Откриване на наследство
- Наследодател
- Способност за наследяване – според ЗН не може да наследява този, който не е заченат при
- Недостойнство за наследяване
| Придобиване на наследство:
а) наследяване по закон -наследници; б) наследяване по завещание – форма; в) приемане и отказ от наследство; г) отговорност на наследниците; д) отношения между наследниците; е) член 76 ЗН. Наследство. Понятие и видове. Откриване на наследството. Наследяване: преминаване на имуществото на починалия (наследодател) към други – едно или няколко лица (наследници). Наследствено правоприемство. Два вида наследство: – по закон – по предписание на самият закон, който указва реда и лицата на това наследяване (преживелият съпруг, децата, лицата в родствена връзка); – по завещание – на основание волята на наследодателя, изразена в особен документ (завещание). Наследниците придобиват наследството непосредствено от починалия, без посредничество на други лица. Преминаването на имуществото на наследодателя към наследниците като съвкупност от права и задължения. Универсално правоприемство – става цялостно и едновременно. Наследниците не могат да приемат част от наследството и да се откажат от другата. Когато е един наследник – получава цялото имущество, когато са няколко – идеална (дробна) част от него. Частно правоприемство – възниква на основание на извършен приживе от починалия завет в полза на известно лице. Частният правоприемник получава само конкретно определено имущество и то не непосредсвено, а чрез наследник, на който се явява особен кредитор. Частното правоприемство може да възникне само но завещание, а универсалното – по закон и по завещание. Наследство – съвкупност от права и задължения на наследодателя. Права – право на собственост върху недвижим имот и движими вещи; облигационни права във връзка със сключени от него договори и вземания; лични неимуществени права – преминават само някои – право на публикуване. Задължения -наследниците отговарят за тях, съобразно дела, който получават; задължения за причинени вреди; задълж. от финансови начети (глоба – само ако актът, с който е наложена, е влязъл в сила преди смъртта на наследодателя – събира се от имуществото му). Не преминават по наследство – право на ползване погасява се със смъртта на наследодателя; права и задължения по договори, сключени с оглед личността на починалия (договор за поръчка); трудов договор; права и задължения за издръжка (строго личен характер); пенсията. По наследство преминават само тези имущества, които са принадлежали на починалия преживе. Откриване на наследство – ЮФ, при наличието на който възниква право на наследяване, а именно смъртта на наследодателя, което дава възможност на наследниците му да придобият права и задължения, които той е имал и които не се погасяват със смъртта му. Наследството се открива и в случай, когато се обявява смъртта на едно безвестно отсъстващо лице с решение на съда. Наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя в последното му местожителство. С оглед времето на откриване на наследството се определят наследствени правоотношения – кои са наследниците, каква част се следва на всеки от наследниците, като се има в предвид закона, който е в действие при откриване на наследството. От този момент се пораждат наследствените права и задължения. Местооткриването на наследството има значение за определяне компетентността на държавни органи, които трябва да извършат известни действия във връзка с откриване на наследството (опис, мерки за запазването му), за определяне на местната подсъдност на иска за делба и други искове, свързани с наследството. Ако мястото на откриване на наследството не е едно и също с мястото на смъртта на наследодателя, има се в предвид местожителството му. Наследодател – ФЛ, починало, родено живо, макар да е починало веднага след раждането. Не с необходимо ФЛ да е дееспособно. Наследник – лице, към което преминава имуществото на починалото лице. В зависимост от източника на правото на наследяване, те са наследници по закон и наследници по завещание. Това са лица, които след откриване на наследството са призовани за наследяване: ФЛ – по закон и по завещание; ЮЛ – по завещание; Държавата – по закон и по завещание – наследява само ако няма други наследници. Наследници могат да бъдат всички заченати преди откриването на наследството, родени живи и жизнеспособни Способността да се наследи може да отпадне, поради недостойнство. Способност за наследяване – според ЗН не може да наследява този, който не е заченат при откриване на наследството и който е роден неспособен да живее. Съществува изключение – да наследяват лица, които са били вече заченати при откриване на наследството – като деца на починалия не трябва да бъдат лишени от наследство само за това, че при откриването му не са били още родени. Само когато едно лице е родено живо и жизнеспособно то е правен субект и може да наследява, а то се счита живо, когато с поело въздух в дробовете си. Мъртвороденото не може да се счита за субект, въпреки че е живяло като плод по време на бременността. ЮЛ могат да наследяват само по завещание, но трябва да съществуват при откриване на наследството, т. е. да са били вече създадени и да не са прекратени в този момент. Недостойнство за наследяване -отпадане на способността да се наследи, свързва се с виновно и неправомерно поведение на наследника. Има следните основания: – умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, неговия съпруг или дете. При непредпазливо убийство деецът не може да бъде считан за недостоен да наследява, а също и когато деецът не разбира свойството и значението на деянието или не може да ръководи постъпките си, поради непълнолетие, умствена недоразвитост. Недостойнството засяга не само извършителите, но и техните съучастници, подбудители и помагачи; – набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление; – посегателство върху волята на наследодателя – чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещанието, за поправяне, унищожаване и скриване на завещанието. Недостойнството възниква със самия факт на извършване на тези деяния, но този факт трябва да се констатира по съдебно решение от съда, по делото във връзка с наказателната отговорност на наследника. Заинтересованият наследник и всяко друго лице, което има интерес, може да предяви специален иск за признаване на недостойнството на някои от сънаследниците. Решението на съда има обратно действие и по отношение на третите лица, които са придобили права от недостойния наследник. Недостойнството се отнася лично до недостойния, който е извършил някое от деянията и не се простира върху наследниците му. Недостойнството е по отношение способността за наследяване: – само по отношение на определени лица; – само при опредеделени основания; Може да се възстанови способността за наследяване чрез опрощаване. Опрощаването става само от наследодателя, изрично — наследника се признава за достоен в писмен акт, с нотариално заверено съдържание или чрез завещание – пълно или частично. При опрощаването се посочва причината за недостойнството. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|