1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| в) развод по исков ред.
Всеки съпруг може да иска развод. Това е едно преобразуващо право, което се упражнява само по съдебен ред чрез иск. Искът е конститутивен. За да възникне правото трябва да са налице тези предпоставки. които законът изисква. Предпоставката е състояние на брака, описано в закона като дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не просто какво да е разстройство, а такова, което води до несъвместимост и невъзможност за продължаване на брачната връзка. Разстройството е дълбоко, когато формално не е останало нищо от брака. Връзките са напълно разкъсани Непоправимо да се разбира като невъзможност за възстановяване на семейните отношения Съдът трябва да прецени тези два момента: дълбоко и непоправимо. Колкото и дълбоко да е разстройството евентуално би се стигнало до прощаване. Тези факти „дълбоко и непоправимо“ трябва да бъдат доказани. Доказва ги ищецът. Не е достатъчно само твърдението на съпрузите, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Доказването ще въведе в процеса и нови факти. Обикновено се установяват причините за да се стигне до този разрив. Дали е имало изневяра, дали несходство в характерите и т.н. В момента има още една необходимост за това, че съдът трябва да изследва причините за разрива и това е чл.49 (3) СК „(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.„. Доказване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Много често като доказателство се изтъква фактическата раздяла между съпрузите. Фактическата раздяла може да бъде от една страна причина за разстройството на брака, а от друга страна може да бъде и проява на разстройството на брака. За фактическа раздяла се говори не непременно, когато съпрузите живеят разделено, а: да има важна причина за раздялата и да е свързано с прекъсване на семейните отношения. Може да живеят разделено, но всеки уикенд да са заедно. Освен фактическа раздяла в съдебната практика има богата основа на причините, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Масовите случаи са физически тормоз, изневяра и т.н. Въпросът за вината. В момента, вината заема централно място в бракоразводните процеси. Понятието вина е психическото, субективно отношение на единия съпруг към неговото брачно нарушение. Все пак, възможно е да няма виновен. Разстройството на брака да се дължи на обективни причини – напр. болест на единия съпруг (той става пълно невменяем). Съдът се поизнася за вината ако някой от съпрузите е поискал това- виж чл.49 (3) СК. Въпросът за вината не е свързан със семейното жилище в новия СК. Според чл. Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Другото значение на вината е във връзка с издръжката. Съгласно чл.145 (1) СК“Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг“. Има и други случаи, в които вината е от значение – разноските по делото се поемат от виновния. Друг случай, при който вината е централна, има в чл. 52. (1) Правото на развод не преминава върху наследниците. (2) Призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг. (3) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака. Смъртта е основание за прекратяване на брака. При това положение обаче, щом бракът е прекратен, преживелият съпруг остава наследник наравно с наследниците по закон и завещание. Ако делото беше решено своевременно, това нямаше да се случи. Наследниците продължават делото, но с цел доказване вината на преживелия. Решението, към което те се стремят е установително. Искът вече е установителен. Кои наследници могат да предявяват този иск? – по принцип с наследниците по завещание съпругът не се конкурира и те нямат интерес. Остават наследниците по закон. Предпоставка да се продължи делото е починалият да е поискал от съд да се произнесе за вината. Не може тепърва наследниците да правят тази молба за оценка. Ако бъде уважен иска, преживелият не наследява нито по закон, нито по завещание. Все едно че разводът е изпреварил смъртта. Някои особености в производството по исков ред за развод. Това е един особен исков процес, който се развива по чл. 318 – 329 ГПК. Първо, при предявяването на иск трябва да се отбележи ограничението, че ако съпругата е бременна или има дете до 1 годишна възраст, на делото не се дава ход, освен ако тя не даде съгласието си. Съдът може да постанови привременна мярка по въпроси, по които съпрузите спорят. Тези привременни мерки се установяват с определение от съда и траят само докато делото е висящо. ГПК дава възможност всички брачни искове да бъдат съединени: напр. за издръжката, за фамилното има, за ползването на семейното жилище и т.н. Чл.322 ГПК е важно процедурно правило. Всеки ищец трябва да посочи като основание на иска си всички възможни причини, които според него са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Има тежка санкция за този, който не спомене всички възможни причини – при един следващ иск той не може да си служи с основание, което не е споменато до момента на устните състезания. Защото той е могъл да го каже. Уредбата на новия ГПК не предвижда помирително заседание, а само задължение на съда да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.Ако страните постигнат съгласие за започване на извънсъдебна помирителна процедура, делото следва да спре – чл. 321, ал. 3, специално основание за спиране, сходно на спирането по съгласие на страните.При непостигане на съгласие и липса на искане за възобновяване в шестмесечен срок делото се прекратява.Ищецът може да предяви в последствие същия иск. Ако в резултат на провеждане на процедура по медиация или друг способ по доброволно уреждане на брачния спор между страните се постигне споразумение законът предвижда следните варианти на развитие на брачното дело: – Прекратяване на делото – само при постигнато съгласие за запазване на брака; – Преминаване към производство за развод по взаимно съгласие. Производството по взаимно съгласие е охранително. Бракоразводното решение може да съдържа дизпозитиви по всички въпроси и може да бъде обжалвано. Главният дизпозитив е допускането на развода. Горната инстанция вече ще разгледа въпросите за фамилното жилище, име и издръжката. След като бракоразводното решение е влязло в сила последващите атаки не могат да възстановят брака – той е окончателно прекратен. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|