1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
б) развод по взаимно съгласие
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| б) развод по взаимно съгласие
Нормално е да се приема, че щом бракът се сключва доброволно то той може да бъде прекратен по взаимно съгласие. Чл.50 СК „При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.“ Значи съдът трябва да прецени дали е налице такова сериозно, обмислено и непоколебимо съгласие. Той не изследва въпросът защо те искат да прекратят брака. Не се търсят доказателства за това, дали бракът е разстроен. Съпрузите може да са прекратили всички свои връзки. Съгласието обаче не е достатъчно за да се допусне развод. Пред съда трябва да бъде представено и едно споразумение между съпрузите, което съдът е длъжен да потвърди. Защото това споразумение трябва да е законосъобразно и някой да го провери и то не кой да е, а съдът. Но споразумението не е основание за развода, съгласието е основанието. Макар че сериозното съгласие на съпрузите е основание за съд да допусне развода, то не е част то ФС, т.е. при заплаха, измама и други пороци на волята на един от съпрузите разводът може да бъде отменен. А ако съгласието е част от фактическия състав, разводът не може да се отмени. Разводът е последица от съдебното решение. Не можем да говорим за смесен фактически състав: съгласие плюс съдебно решение. Всъщност съпрузите могат да се разведат по исков ред. Разликата между двете производства, е че по исков ред се доказва дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а по чл. 50 СК това не е необходимо. Искането трябва са е подписано от двамата съпрузи и се представя пред съда заедно със споразумението. Какво трябва да съдържа споразумението: В първата си част споразумението по нищо не се отличава от една спогодба по съдебен ред. Приема се, че споразумението относно децата има по-особен характер, тъй като става въпрос за друг субект. Но принципно и в тази си част споразумението се доближава пак до съдебната спогодба. Първата група въпроси се уреждат от съпрузите значително по-свободно. Да си установят общите имуществени отношения, те имат пълна свобода. Имуществените отношения трябва да бъдат решени окончателно – това е един вид делба. Другият въпрос, който те трябва да уредят е за семейното жилище. При който са децата, на него остава и ползването на семейното жилище. Друг съществен въпрос от споразумението е свързан с издръжката. Възможно е са се каже, че те не си дължат издръжка. Но възможно е и да установят нейният размер и продължителност. Тази издръжка е договорна, не законна. Друг въпрос от споразумението е този за децата. Децата, върху които и двамата съпрузи имат общи права. Една слабост на уредбата е, че липсва изрично правило, което да задължи съдът да изслуша детето. Казано е само, че съдът трябва да провери, дали в споразумението интересите на детето са защитени, докато при развода по исков ред 10-годишно дете може да бъде изслушано. Кой ще упражнява родителските права. Какви ще са контактите между детето и другия родител. Някакъв режим трябва да е уговорен. Каква издръжка ще дължи родителят, който няма да се грижи за детето. Въпросът за семейното жилище също е съществен. Освен тези въпрос съпрузите могат да включат и други факултативни елементи. Това не е забранено, стига да не противоречат на морала или на императивните норми в закона. За да утвърди споразумението съдът прави преценка дали то е пълно. На второ място, дали са защитени интересите на детето. Ако открие нередности, съдът трябва да даде указания на съпрузите да го поправят. В определен срок. Неспазването на тия указания води до отхвърляне на иска. Ако няма недостатъци, споразумението се утвърждава от съда с решение. За разлика от спогодбата, която се утвърждава с определение. Понеже споразумението наподобява съдебната спогодба, то и при пороци на волята уредбата е аналогична. Споразумението може да бъде атакувано изцяло или отчасти. Като това не води до отмяна на решението за допускане на развода. Само споразумението се отменя и се замества с ново доброволно или чрез спор в съда. Това не се отнася до въпросите за родителските права – тях съдът разглежда служебно и те не могат да се променят. Само при изменение на обстоятелствата и тези въпроси могат да се атакуеми. Като ищецът доказва това изменение – напр. доказва, че може да полага по-добри грижи. Съдът може служебно да се сезира и да измени постановените по-рано мерки. Това е едно изключение в гражданския процес, защото в него служебното начало е стеснено. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|