1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Право на оспорване.
Съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от Административнопроцесуалния кодекс или друг закон случаи. Според АПК /чл.147/ право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито право, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Заинтересовано лице е лицето, което има правен интерес от оспорването на акта. Правният интерес в административноправораздавателния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице /жалбоподателя/. Правен интерес е връзката между оспорващия /жалбоподателя/ с породените от административния акт правни последици. Разпоредителната част на административния акт трябва да е нарушила или застрашила права, свободи или законни интереси на оспорващия или да е породила задължения за него. Породените от административния акт правни последици трябва да са се разпростряли и върху правната сфера на жалбоподателя и да са я увредили или отежнили по някакъв начин. Те го правят заинтересовано лице по смисъла на закона и засегнато лице по смисъла на чл.120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Правен интерес има лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато от административния акт. Изразът “застрашени” права, свободи и законни интереси идва да подчертае, че за да има едно лице правен интерес да оспорва, не означава непременно, че административният акт е породил вече неблагоприятни последици в правния домейн на лицето (гражданин или организация). Достатъчно за правото на оспорване е административният акт потенциално да е създал възможност в бъдаще да предизвика неблагоприятни последици Правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу всички административни актове, които ги засягат, е прогласено в чл.120, ал.2 от Конституцията. Конституционният съд в Решение № 21/1995 г. изяснява понятието “засягане”: “Административният акт засяга по смисъла на на чл.120, ал.2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права и законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективното право или законен интерес на гражданин или юридическо лице и материално-правното основание за включването му в кръга на съдебно-обжалваемите актове. Практически това засягане се обективира в нарушаване на правна норма от по-висок ранг, която обжалваният административен акт нарушава. Същевременно това материално-правно основание легитимира процесуално-правния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Разпоредбата на чл.120, ал. 2 от Конституцията обхваща “всички административни актове” /без оглед на техния характер или теоретична квалификация/ като нормативен, индивидуален, общ и други”. От гледна точка на административноправораздавателния процес правният интерес обосновава правото на оспорване и е необходима процесуална предпоставка за редовно оспорване на административен акт. Затова и АПК го формулира като право на оспорване. Правният интерес е задължителен елемент на активната легитимация на оспорващия /жалбоподателя/. Активна легитимация означава оспорващият да докаже, че е правосубектен и че има правен интерес от оспорването. Тя не е само предварителна процесуална предпоставка за оспорване, тя е и задължително условие за осъществяване на процеса на административно правораздаване и решаването на спора. Заинтересованите лица трябва да докажат своя правен интерес, за да имат право на оспорване. Административнопроцесуалният кодекс определя фигурата на оспорващия и другите заинтересувани лица, като изхожда от правото на на всеки да търси правна защита от съда на своите права и законни интереси. Правото на оспорване, което означава и правният интерес, трябва да присъства не само при подаването на жалбата и започването на процеса, то трябва да е налице през целия процес и при решаването на делото. Ако по време на процеса отпадне правния интерес, процесът се прекратява. Интересът трябва да е правен: Трябва да са засегнати или евентуално за в бъдеще да бъдат засегнати /”нарушени или застрашени”/ законни права, свободи или законни интереси на жалбоподателя или административният акт да поражда задължения за него. При всички хипотези става дума за правни фигури – предвидени от закона права, свободи, интереси и задължения, които се изразяват в правни отношения и предизвикват правни последици. Засягането не се свързва непременно с причиняване на материални щети. Засягането може да се изразява и в причиняването на неимуществени, морални вреди. Пораждането на задължения отежнява правното положение на оспорващия и по този начин също създава неблагоприятни правни последици за него. Интересът трябва да е пряк: Трябва непосредствено да се засягат или да се създава опасност от непосредствено засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или непосредствено да се създават задължения за него. Връзката между акта и причиненото нарушаване, застрашаване или задължаване в административноправната сфера на лицето трябва да е пряка и непосредствена. Интересът трябва да е личен. По принцип, що се отнася до граждани и организации, интересът трябва да е не само правен и пряк, но и личен. Административният акт, който се обжалва, трябва да засяга правната сфера на самия жалбоподател. Не може да се претендира правен интерес, когато се касае за чужди права. Производствата пред Съда на Европейските общности /СЕО/ също предполагат връзка между ищеца и атакувания акт. Това е изискване за пряка и лична връзка. Практиката на СЕО установява изискването за наличие на пряка и лична връзка чрез една обща формулировка, според която един акт засяга “пряко” и “лично” едно физическо или юридическо лице, когато го засяга заради негови индивидуални качества или положение и по този начин го индивидуализира по аналогичен на адресираните актове начин. За прокурора не важи изискването на пряк и личен правен интерес. Прокурорът може да подава протест срещу акта в случаите, предвидени в чл.16 АПК. Прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като: 1. Предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове; 2. В предвидени в закон случаи участва в административни дела; 3. Започва или всътпва във вече образувани производства и когато прецени, че това се налага от важен или обществен интерес. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|