1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Ред и форма на оспорването
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Административнопроцесуалният кодекс в чл. 148 регламентира незадължителността на обжалване по административен ред като изборност на ред за оспорване
| Ред и форма на оспорването
Незадължителността на обжалване по административен ред е принцип при съдебното оспорване на административните актове при общата клауза. Обжалването по административен ред не е необходима процесуална предпоставка за обжалването по съдебен ред. Жалба или протест до съда може да се подаде след като административния акт е бил оспорен по административен ред и е била изчерпана възможността за оспорване по този административен ред. Жалба или протест до съда може да се подаде и без административният акт да е бил оспорен по административен ред, освен ако закон не предвижда нещо друг. Административнопроцесуалният кодекс в чл. 148 регламентира незадължителността на обжалване по административен ред като изборност на ред за оспорване. Той предоставя право на избор на оспорващия пред кого да оспори административния акт. Административният акт може да се оспори пред съда без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в Административнопроцесуалния кодекс или в специален закон е предвидено друго. Жалбата и протестът се подават в писмена форма. Тъй като общ принцип на административния процес е, че производствата се водят на български език, това означава, че и жалбите и протестите трябва да бъдат написани на български език. Въпреки, че в специалните закони няма посочени изисквания за формата и реквизитите на жалбата, подразбира се, че те трябва да бъдат като тези по “общия ред”. АПК указва елементите, които трябва да са налице във формата и съдържанието на жалбата и протеста, като изброява реквизитите, които трябва да се съдържат в жалбата и протеста пред първата инстанция. Това са изисквания и към всички останали жалби и протести до съда за първоинстанционно разглеждане и решаване на административноправен спор. Според чл.150 ал. 1 АПК жалбата и протестът се подават в писмена форма и трябва да съдържат: посочване на съда; трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса или електронен адрес, ако има такъв; трите имена и адрес, личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв; фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; означение на обжалвания административен акт; указание в какво се състои незаконосъобразността на акта; в какво се състои искането; подпис на лицето, което подава жалбата или протеста. В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените от тях, с които разполага. Жалбоподателят не е задължен да посочи всички основания за отмяна, както не е задължен и да посочи в жалбата всички доказателства, които я подкрепят. Той трябва да посочи достатъчно основания и доказателства във връзка с тях, за да обоснове допустимостта на жалбата си. Кодексът изисква в жалбата или протеста да се съдържа само указание в какво се състои незаконосъобразността на акта, което като съдържание е твърде общо. Жалбоподателят не обвързан със задължение единствено в жалбата да изложи всички свои доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Това той може да направи и в хода на делото. Законодателят не е поставил като реквизит датата на подписване на жалбата и протеста, защото за сроковете има значение датата, на която жалбата или протестът са получени в административния орган, чрез който се подава жалбата или протеста, или в съда. Въпреки това, по-правилно е, в жалбата като във всяко официално искане или обръщение към държавен орган, да се постави и дата. Към жалбата и протеста се прилагат: удостоверение за съществуването и представителството на организация – жалбоподател /ако оспорването е направено от организация/; пълномощното, когато жалбата се подава от пълномощник; документ за платена държавна такса, ако такава се дължи; преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни. АПК няма изискване подателят да прилага към жалбата или протеста препис от обжалвания акт. Жалбата и протестът се подават чрез органа, издал оспорвания акт, така че този орган има задължението да изпрати жалбата или протеста до съда заедно с заверено копие от цялата преписка по издаването на акта. Копието от обжалвания акт и преписката по неговото издаване е необходимо условие за даване на ход по делото. Копието трябва да е заверено. Законът не регламентира какво означава “заверено” копие. Заверено копие трябва да се счита това копие на оригинала, чиято еднаквост с оригинала е съответно удостоверена от органа, който е издал оригиналния административен акт, или по общия нотариален ред на заверка. Досегашната съдебна практика допускаше преписът или копие на обжалвания акт да се заверяват и с подпис на самия жалбоподател или неговия правен представител, при което той носи отговорност за достоверност на преписа. При всички случаи в практиката е важно да се държи сметка, че посочените от кодекса реквизити на оспорващия акт трябва да удовлетворяват съдържателно трите главни части на жалбата и протестът: 1/ Идентификационна или легитимираща – посочват се имената на жалбоподателя /в протеста – на прокурора/; извършва се и т.нар. активна легитимация при посочването на обжалвания акт, т.е. указва се правният интерес на жалбоподателя; посочва се авторът на акта – органът, който е издал акта. 2/ Диспозитивна – писменото изложение на административноправния спор, който трябва да бъде разгледан и решен от съда, което включва посочването (означаването) на обжалвания акт, допуснатите нарушения на законосъобразността му (указание в какво се състои незаконосъобразността на акта, посочване на основанията за оспорване) и доказателствата, които ги подкрепят. 3/ Петитум – в какво се състои искането на жалбоподателя – искането за отмяна или за изменение на обжалвания акт, и други производни искания към него /например към искането да бъде отменена незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител, се добавят и искане за възстановяване на работа и искане за изплащане на обезщетение/. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|