Опозиция на църквата Лекарите не бяха единствените, които затрудняваха хората на Метода Силва. Много служители на местната църква правеха същото. Дори онези, които познаваха хора, получили помощ от мен, не искаха да повярват в резултатността на моите методи, докато не видеха със собствените си очи. Един ден при мен се отби свещеник,на когото някога бях помогнал. Имаше приятел, също свещеник, с рак на храносмилателната система, който си правил вече три тежки операции. Болният имал постоянна треска и диария. Бил освободен от задължението да служи литургии и се оттеглил в домашен покой. Моят приятел ме помоли да му помогна, въпреки че местното духовенство предупреждаваше богомолците да странят от сбирките на Силва и им внушаваше, че работя за дявола. Попитах моя приятел-свещеник: „Искаш да кажеш, че свещениците там ще ми разрешат да вляза в сградата, за да видя болния?" „Ще уредя нещата така, че никой да не те закача", увери ме той. Веднага щом влязох в стаята на болния свещеник, другите свещеници ни оставиха сами. Пипнах ръката на свещеника, добре запомних чертите на лицето и звученето на гласа му и му препоръчах да изпие половин чаша вода вечерта, а другата половина - сутринта. После му казах, че ще се върна след три дни, за да проверя подобрението. В къщи, същата вечер привърших програмирането от разстояние (ще обясня подробно този метод по-нататък в книгата). След три дни се върнах да проверя как се развиват нещата при свещеника и той ми каза, че чувства категорично подобрение. Температурата му спаднала, а диарията спряла. Сега имаше нормална чревна регулация. А и отношението му се беше променило, на другите свещеници -също. Все пак за оздравяването му бяха необходими още два сеанса. Всеки път, когато пристигах, обслужващите свещеници бяха по-сърдечни. Месец по-късно свещеникът замина на почивка в Испания и когато се върна, беше отново назначен в църквата. И сега, когато пиша това, той е все още жив.
