Задълженията за лихва са винаги парични задължения, които имат акцесорен характер. Лихвата е възнаграждение за това, че едно лице ползва парите на друго лице.
Лихвата, като размер, зависи от главния дълг.(Тя е акцесорна спрямо главницата)
Видове лихви: договорна и законна.
Договорната лихва възниква от съглашение, което е клауза в друг договор. Размерът се определя от страните в самото съглашение – чл.10(2) ЗЗД - Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.
Законни лихви – задължението за лихва не произтича от съглашение. ЗЗД не предвижда размер на законната лихва, а овластява МС да определи размера им - чл.86(2) ЗЗД - Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. От 01.09.94г. МС определи два вида законни вида:
1.за задължения в български лева;
2. за задължения в чуждестранна валута.
Изпълнението е доброволно осъществяване на дължимата престация (дължимия резултат). То е правопогасяващ юридически факт. Изпълнението е правомерно поведение.
Най-законосъобразният и желан способ за погасяване на едно облигационно задължение. Най-законосъобразното, защото отговаря на целта на закона – чрез точното изпълнение най-пълно се удовлетворява интереса на кредитора, а длъжникът се освобождава изцяло от всичко, което го е обвързвало с този кредитор.
Правомерното поведение (действие или бездействие) се дели на:
1.Сделки
2.Юридически постъпки (=изпълнение), следователно има погасителен ефект.
Какво точно юр.действие е изпълнението? – има 4 теории.
1.Изпълнението е договор – според най-старото схващане. При извършване на престацията, длъжникът прави волеизявление когато я предоставя, а кредитора прави волеизявление, когато я приеме във фактическата си власт. Теорията има недостатък, че не може да обясни различните случаи на изпълнение. Има такива, при които едната страна не е необходимо да прави волеизявление. Не при всички хипотези е задължително съгласието на кредитора и съдействие от него. (мога да платя по банков път, да поискам от съда да продам вещи, заплашени от разваляне, въпреки, че кредиторът може да не се съгласи..)
