1. Общи положения

3.1. Демографско развитие

Източници на информация: Национален статистически институт (НСИ), Териториално статистическо бюро (ТСБ) гр. Монтана, Дирекция «Бюро по труда” (ДБТ) гр. Лом с филиал в гр. Брусарци.

Демографският фактор е един от основните, ползвани както за анализи на социално-икономическото и инфраструктурното развитие на населените места и териториалните общности, така и за параметриране на устройствените решения в устройствените планове. С броя на населението (настоящо и прогнозно) се определят различните потребности на населението от жилища, социална и техническа инфраструктура, зелената система и др.

Основните демографски показатели, които се използват за анализ и оценка на демографските характеристики и за човешкия ресурс (оценяван като работна сила) са:

брой на населението; полова и възрастова структура;образователна структура и др.

За целите на устройственото планиране са се утвърдили и някои демографски показатели, които се използват за конкретни аналитични и прогнозни проучвания. Такива са някои специфични възрастови групи от населението, за които се правят целеви проучвания. Това са контингентите от населението във възрастовите групи от 0-2 годишна възраст, от 3 до 6 годишна възраст, от 7 до 14 годишна възраст и от 15 до 18 годишна възраст. С броя на лицата от посочените възрастови контингенти се оценяват възможностите на образователната инфраструктура (детски заведения,, училища) и се определят прогнозните потребности от такава инфраструктура.

За анализите и прогнозите на функционална система “Труд” (броя на работната сила, броя на заетите лица и др.) се използват специфични контингенти от населението и коефициенти като “брой на икономически активното население”, “брой на заетите”, “коефициент на икономическа активност”, “коефициент на заетост”, “коефициент на безработица” и др.

Посочените потребности на устройственото планиране от информация за демографското състояние и за демографската прогноза изискват да се осигури официална статистическа информация за населението на съответното населено място. Планово задание конкретно за община Брусарци са използвани официални данни на НСИ – от Преброяване 2011 и текущата демографска статистика на НСИ.

- През 1984 г. с. Брусарци е признато за град с Указ 2907/обн. 7.09.1984 г.

- През 1951 г. към с. Васильовци е присъединено с. Александрово с Указ 344/обн. 20.07.1951 г.

- През 1954 г. село Гайтаница и Луковица се сливат с Указ 344/обн. 7.12.1954 г. и образуват ново село с наименование Смирненски.

• 
  Период на нарастване по естествен път 1934 – 1946 г.
  
• 
  Период на плавно намаляване на населението при запазени възпроизводствени структури след 1946 г.
  

В общината през 2008 г. са родени 35 (6.2 ‰), а през 2012 г. 30 деца (6.1 ‰). В област Монтана коефициентът на раждаемост през 2008 г. е (8.6 ‰) , а през 2012 г. (8.6 ‰). Коефициентът на раждаемостта в страната през 2008 г. е (10.8 ‰) и 2012 г.(9.5 ‰), или по този показател общината има по-неблагоприятни позиции от средните за страната с 3.3 п. и с 2.5 п. област Монтана за 2012 г.

За общината е характерно сравнително ранното реализиране на раждаемостта през 2012 г. – 30.0 % от ражданията са от майки под 20 г. при средно за страната 10.7 % и на майки от 20-24 години -36.7 % от ражданията при средно за страната 23.0 %.

Смъртността е със значително по-високи стойности от раждаемостта. През последната години в общината е налице тенденция за понижаване на общата общата смъртност изразено в абсолютни числа. През 2012 когато са умрели 106 д., а коефициента на общата смъртност е ( 21.6 ‰). През 2011 г. са умрели 136 д. ( 26.7 ‰), 2008 г. са умрели 151 д.( 26.6 ‰). По отношение на смъртността през 2012 г. община Брусарци е с по-неблагоприятни коефициенти от средните за страната (15.0 ‰) и почти сходни с област Монтана (21.4 ‰).

Естествен прираст

Естественият прираст⁶ в общината в периода 2008-2012 г. е отрицателен 2008 г. (-116 души), 2009 г. (-115 души), 2010 г. (-98 души), 2011 г. (-96 души) и 2012 г. (- 76 души). Коефициентът на естественият прираст в общината през 2010 г. е (-18.0 ‰), 2011 г. е (-19.1 ‰) и 2012 г е (- 15.5 ‰).

През 2012 г. в област Монтана естественият прираст е (- 12.8 ‰) и в страната (-5.5 ‰). Или по този показател общината е с по-неблагоприятни показатели от областта и с много по -неблагоприятни показатели от средните за страната.

Влошената характеристика на възпроизводствените процеси е трайно явление, което ще оказва въздействие върху социално – икономическото развитие на общината и трябва да се вземе под внимание при определяне на демографските прогнози за нуждите на ОУП на община Брусарци.

Механичен прираст

Данните за миграция (най-вече вътрешната) на населението за общината показват, че изселените са повече от заселените, като механичния прираст⁷ е с отрицателен знак. През периода 2008 – 2012 г. са се заселили 602 души, а са се изселили 709 души, или за 5 години имаме отрицателен механичен прираст (-107 души). Само през 2010 г.. общината има положителен механичен прираст.

Аналитичните проучвания на демографското развитие на селищата от община Брусарци, които ще бъдат разширени и допълнени в процеса на изработване на Общия устройствен план ще дадат да се очертаят по-добре тенденциите в развитието на населението и да служат като основа за разработване на демографската прогноза.
3.1.2. Полово-възрастова структура

Половата структура на населението на община Брусарци не се различава съществено от тази за страната и за отделните региони. Макар и минимален броят на жените преобладава над този за мъжете, независимо, че броят на новородените момчета е по-висок от този на новородените момичета. Впоследствие под влияние на редица фактори като по-високото смъртност при мъжете, по-ниската средна продължителност на живота при мъжете, по-голямата склонност към емиграция при мъжете и др. се стига до нарушената полова структура на населението

Към 1.02.2011 г. в община Брусарци жените са 2 542 (50.1 %), мъжете са 2 536 души (49.1 %), или на 1000 мъже се падат 1002 жени. Половата структура на общината почти съвпада със съотношението за страната 51.3 % : 48.7 %.

По отношение на възрастовата структура на населението в община Брусарци се потвърждават неблагоприятните тенденции в демографското развитие, характерни за страната и най-вече на Северозападния район и област Монтана като цяло. Налице е продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години.

Делът на населението на възраст под 15 г. е с най-висок относителен дял в с. Княжевска махала 15.8 % и с. Крива бара 15.6 % , а най-нисък в селата Буковец - 4.9 % и Смирненски -7.0 %, като в 1 село няма население под 15 години.

Лицата, които са се възползвали от правото на доброволен отговор на въпроса за етническо самоопределение, са 99.3 % от населението към 01.02.2011 г.

Българската етническа група обхваща 3 976 лица, или 78.8 % от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение, при 84.8 % средно за страната. Делът на българската етническа група в сравнение с данните за страната е по-ниска с 6 п.п.

Ромският етнос е вторият по численост. Към 01.02.2011 г. наброява 944 души според самоопределянето на лицата, с относителен дял от 18.7 %, при средно 4.9 % за страната. Ромската общност е хетерогенна. Тя се състои от отделни групи, които се самоопределят по различен начин⁸ като българи, турци и роми и т.н. хората от мал;инствените групи живеят в обособени квартали, които се характеризират с лоша инфраструктура, коятто на места липсва, наличие на незаконно строителство, бедност, ниска степен на образование, отпадане на децата от училище, ниска степен на здравно обслужване, висока безработица, липса на спортни мероприятия и съоръжения за тяхното провеждане. Наличие на лоши санитарно-хигиенни условия, създаващи предпоставки за разпостранение на епидемиологични заболявания. Това се дължи на продължителното натрупване на различни фактори, които в крайна сметка са довели да влошаване на условията на живот и социална неравнопоставеност. Необходимо е да се отбележи, че броят на ромското население трудно се обхваща и следи по официален път с помощта на статистически данни поради непрекъснатото движение на това население, както и поради факта, че голяма част от тях се самоопределят като турци или българи при официалните преброявания. Ромите имат специфичен начин на живот, които се различава от начина на живот на другите етнически и социални групи в България. Процесите на урбанизация не водят до възприемане на универсален начин на живот и поведение в обществото от тяхна страна.