1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки
Изтегляне 0.83 Mb.
|
|
Основни принципи Независимост на правосъдието Правово-държавната конституция на една държава се позовава на първо място на институционалната независимост на съда. В отношението й към другите власти трябва да проличава стриктното разделение на властта. На законодателната и изпълнителна власт не трябва да е разрешено да се намесват в работата на съдиите или да ги подлагат на натиск. Личната независимост означава за съдията, че той не може да бъде отстраняван противно на неговата воля от службата, която заема. Само при явно изопачаване на закона или уличеност в корупция той може при специално съдебно дело да бъде отстранен от поста си. Фактическата независимост гарантира на съдията това, че не е подчинен на никакви указания по време на неговата работа. Той служи единствено на правото и закона, трябва да се подчинява само на тях, без държавната власт, правителството или по-висш съд да определят неговите решения. Съдебен монопол Разбира се, независимостта на съдиите води до независимост на съда, само когато е осигурен монопол на съдиите над съдопроизводството. Защото една оправдателна присъда не е от голяма полза, когато оправданият въпреки това може да бъде арестуван и задържан от полицията, както многократно се е случвало в сферата на Хитлеровото господство, а и на други места. На практика управленито си приписва редом с юрисдикцията една собствена наказателна власт. Противно на това в правовата държава всяко отнемане на свободата и всяка намеса на полицията в личната сфера предполага съдебно позволение. Затова една функционираща правова държава познава само съдебни разпоредби за задържане или обискиране на дома, и затова тя гарантира ясно установеното право на всеки обвинен на съдебен разпит и съдебно изслушване. Развитие на правовата държава В основата на модерната правова държава стои старият житейски опит, че никой не трябва да осъжда лично твои неща. Затова открай време спорещите партии се опитват да решат своя спор с помоща на неутрални съдии. Това е било в сила предимно за противоречия между управляващи и поданици. Затова исторически погледнато, независимостта на съдиите и монопола на съда са едни от първите и най- важни изисквания, с които поданиците се изправят в стремежа си към лична свобода и срещу опитите на царете, да създадат един зависим от тях съд. В тези противоречиви отношения се поставят основите на днешната правова държава. Най-ранните документи на английската конституционна история не случайно свидетелстват за постоянно възстановяваното потвърждение на правата на свобода на съсловията и тяхното гарантиране чрез "rule of law". Упражняваното от независими съдии господство на правото е трябвало да бъде осъществено срещу абсолютните претенции за власт на краля. На тази цел е била посветена още Magna Charta Libertatum от 1215г., която постановява наложителното представяне на задържания пред съдията в рамките на фиксиран срок. Правова сигурност Но с независимостта на съдиите е постигната само една от предпоставките на правовата държава. Тя не почива само върху общия принцип, че цялата дейност на държавата може да бъде предвидена и измерена. Правова сигурност може да съществува само там, където гражданите знаят точно, какво има право да прави държавата и какво самите те трябва, или не трябва да правят. Тук стигаме до фундаменталния правово-държавен принцип, че никой не може да бъде осъждан без законово основание - nulla poena sine lege - и до свързаната с това не по-малко фундаментална забрана за действащи с обратна сила закони. Към забраната на тези закони по същите причини стои заповедта за яснота на законите. В правовата държава са недопустими "гумени параграфи", защото те задушават правовата сигурност. По тези причини потребностите на правовата държава налагат една известна предпазливост спрямо всички така наречени неопределени правови понятия. Естествено законодателството не може да се справи без да се позове на генерални понятия като "вярност и вяра" или "добрия морал", но печалната популярност на тук намесващото се "здраво народно усещане" в национал-социалистическата съдебна система показва, каква пагубна роля могат да играят такива неточни понятия, които отварят вратите за една юрисдикция на произвола. Затова едно подчинено на правовата държава законодателство винаги ще се стреми към прецизност и яснота. В името на това не рядко ще се наложи отказа от удобни и кратки формули, в случай, че по този начин е застрашена еднозначността. Защото само по този начин правовата държава може да се съхрани. Но тъкмо от нея не може да се лиши една демократична държава, която се стреми да гарантира на своите граждани максимум на свободно участие. Закономерност на администрацията Измеримостта и предвидливостта на всяко държавно действие като елементарна предпоставка на правовата държава, изисква подчинеността на правителството и административния апарат на закона. Всеки държавен акт трябва се основава на закон, който от своя страна трябва да бъде демократично легитимиран. Принципа на закономерността на административния апарат означава, че администрацията трябва да работи само в рамките, които са определени от парламентарното мнозинство. Това разбира се не означава, че в основата на всеки отделен акт на административния апарат трябва да стои изрична законова заповед. Това, което прави един деен кмет в даден град, или което предприема един инициативен ръководител на младежка служба за своите възпитаници, не им е заповядано от определен закон. Но рамките на законното позволение и компетентност трябва да са спазени при всички акции. Правовата държава не изключва творческата инициатива на административния апарат. Но в случай на спор законите, а не индивидуалната динамичност, имат предимство. Административна юрисдикция Принципът на закономерността на административнтия апарат изисква постоянния надзор, че административния апарат се придържа към закона. Тази контролна задача Монтескьо първоначално приписва на парламента. Но много по-ефективен се оказва контрола от страна на съда. Силното присъствие на административния апарат в модерната социална държава води до все по-силното укрепване и все по-силната самостоятелност на административната юрисдикция. Към нея може да се обърне всеки гражданин, който приема даден административен акт за несправедлив, и да предизвика проверката на въпросния административен акт (...). Смисълът на това определение е, че чрез съдебната проверка могат да бъдат избегнати необмислени решения на административните служители. Ако те са на лице, в много случаи се стига до процеси, които често се проточват, защото спорът трябва да бъде разрешен както при обичайното съдопроизводство от три инстанции. 37, Конституционна юрисдикция Правовата държава приписва на демокрацията множество начини и възможности за контрол, които придават форма и мащаб на обществените инстанции. Тя подчинява политиката на правото и закона, подчинява целият израз на държавна власт на контрол и по този начин осигурява свободата на гражданите. Тя не изисква от тях подчинение, а се осланя на тяхното доброволно мнение. Това може често да е неудобно за правителството и административния апарат, но сложните съдебни дела в правовата държава не трябва да бъдат приемани и дискредитирани само като нещо формално, дори и когато - както пише още Tocqueville - "хората, които живеят в демократични времена, ... не приемат лесно ползата от формите, те се отнасят към тях с едно инстиктивно недоверие ... Формите предизвикват тяхното презрение, често дори тяхната омраза. Тъй като обикновено те са склонни да се отдават на лесни и бързи удоволствия, те се нахвърлят страстно на всеки предмет на техните желания; и най-малкото забавяне ги изнервя. Това поведение, което те пренасят и в политическия живот, ги настройва срещу формите, които ежедневно спазват в своите планове, или които им пречат. Но точно това, което хората при демокрацията считат за недостатък на формите, ги прави така полезни за свободата, защото тяхната основна заслуга е това, че те са като бариера между силните и слабите, между управляващите и управляваните, те могат да задържат едни, или да дадат време за мислене на други. Формите са толкова повече необходими, колкото по-деен и силен е суверена и колкото по-слаб и безучастен е отделният човек. По този естествен начин демократичните народи се нуждаят от форми в много по-голяма степен от другите народи." Но би било погрешно, ако демократичната държава е дефинирана само според нейните формални правила и принципи. Защото законността в работата на административния апарат остава в действителност само един формален принцип, докато законодателят от своя страна може неограничено да се разпорежда и да действа. Може да се допусне, че на основание на един формален, правилно реализиран закон, биха могли да бъдат отнемани или отстранявани основни права и правово-държавни принципи, както се е случило например със закона за пълномощията през 1933г. По този начин биха били уредени всички държавно-правови гаранции. Затова евентуалната злоупотреба със законодателните решения на парламента трябва да бъде избегната чрез даване предимство на конституцията пред закона. Законодателната власт е подчинена на основните правила на конституционния ред. За тяхното спазване в правово-държавното общество е отговорна конституционната юрисдикция. Затова тя представлява ядрото на всяка правова държава. Съществуването й свидетелства за това, че игралното поле на политическите решения трябва да се нагажда към правото на обществото. Но и подчинеността на законодателя на конституцията под контрола на конституционен съд ще остане формално, докато извършващият конституционни промени законодател, обикновено две трети от мнозинството в парламента, на основание на неговата компетентност за извършване на такива промени, е в състояние да пренебрегва правово-държавните принципи и методи, и по този начин основните права на гражданите. 38, Народен суверенитет и правова държава Този, който вижда в правовата държава повече, отколкото същността на формален метод, и я възприема като съдържание, като държава на справедливостта и свободата, ще трябва да свърже законодателите, променящи конституцията, и по този начин самия народен суверен, с основните права на всяко свободно конституционно устройство, които са зависими от властта, с която той разполага. И едно голямо мнозинство трябва да познава своите граници. До динамичния принцип, че трябва да е в сила волята на народа, или демократичния принцип на решението на мнозинството, в правово-държавното мислене същевременно съществува един статичен принцип, чрез който се осъществява свободата на отделния човек и защитата на малцинствата, и по този начин самата демокрацията. В правовата държава се доказва, че демокрацията се основава на общите убеждения и вътрешното съгласие на всички граждани в зачитането и защитата на основните права. Само по този начин тя може да оцелее за дълго време. ------------------------------------------ 39
Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|