1. osi модел и модел ieee 802 за лм. Разширяване и обединяване на лм. Разширени конф на 10 Mb/s Ethernet
Принципи на междумрежодите взаимодействия. Междумрежови протоколи Х.75 и IP. Структура на IP – пакетите. IP адресация. Особени IP адреси. Адресни маски. DNS
Изтегляне 300 Kb.
|
Свързани:
kompyutyrni-mreji
- Навигация на страницата:
- TCP/IP технология
| 10.Принципи на междумрежодите взаимодействия. Междумрежови протоколи Х.75 и IP. Структура на IP – пакетите. IP адресация. Особени IP адреси. Адресни маски. DNS.
Схеми ММВ – междумрежови възел. Може да бъде повторител, мост, суич, маршрутизатор или шлюз. Връзката м/у различните VLAN става чрез маршрутизатор. За да обеденим мрежи, работещи с различни протоколи, е нужен ММВ. 2 и повече мрежи могат да се обединят с ММВ, който лог. се състой от толкова части, колкото са обединяваните мрежи. Всяка лог. част преобразува мрежовия протокол на свързаната мрежа в условен протокол d и обратното. Нар. се м/у мрежов протокол. Най-известни протоколи са x.75 и IP(Internet Protocol). x.75-ММП, служещ за свързване на мрежи от типа х.25. ММВ е разделен на 2 физ. части. Предимството е че става много лесно свързването на мрежите. Протокола е прозрачен и не е нужно никаква настройка на РСте. Ако РС А трябва да се върже с РС В, той трябва да знае само мрежовия адрес на В. Адресацията се базира на това, че РС е адресиран по един и същи начин, адресите им започват с кодовете на страната. Недостатък е че мрежите са само от тип х.25. TCP/IP технология – използва IP протокол. Недостатък – не е прозрачен. Нужни са доп. настройки на РС. Предимство- обединяваните мрежи могат да са произволни. Ако Х изпращ пакет към У мрежа А има протокол alpha(с своя адресация и свой формат на пакета), който са непознати за мрежа С. За целта в MMB аlpha пакета се преобразува в IP-пакет(дейтаграма). IP-пакетите могат да достигат до поличателя по различни маршрути. За да достигнем до У, IP-пакета се вмъква в данновото поле за гама пакет, с който работи мрежата С. Формат на IP-пакет: АП-адр. на получателя; AИ-адр. на изт.; Двтете са IP адреси; Тези адреси се формират по правилото за IP адресация. Същ. 2 начина за опр. на IP адреси, което се опр. от версията на IP протокола. (v. 4 или v.6). IPv6 се появяват заради недостига на адр. пространство. При IPv.4 адресите се разделят на класове: Класове адреси – А, B, C, D, E. Клас А: Бр. мрежи: nets=2^7; бр. hosts=2^24; Малък на бр. но големи по размер мрежи. Клас В: Бр. мрежи: net=2^14; бр. хостове: host2^16; Средни по размер мрежи които са повече на бр. Клас С: Бр. мрежи: 2^21; хост: 2^8; Много на бр., но с най-малък размер мрежи. Най-използвани са. Същ. адреси от клас D, но не и мрежи от този клас: Използват се за multicast. Формат на адресите: IP address е 32-bit поредица от 0 и 1. Записва се в 4 октета като 10-ични числа, разделени с точки, за да може да се минимизира бр на грешките при пренасяне на големите двоични числа и по- лесно да се помни, а в двоични числа по- лесно се разбира начина на работа. Всеки октет е число 0-255, т.е. 256 различни числа. Според признака можем да опр. мин. И мах адр. на мрежата. Мрежата от клас С има 256 хоста, но реално са 254, защото 2 от тях не могат да са хостове. Нар. се особени идентификатори. За обозначаване на мрежа се използва .8х0(пр. 129.56.33.0). Др. особен идентификатор е .1х8(пр. 129.56.33.255). Използва се когато IP пакетът трябва да се изпрати до всички хостове в мрежата. Адр. маски се използват за разбиване на подмрежи и по-гъвкаво ипозлване на адр. пространство. Там където има 1 в маската се разглежда като адрес на мрежата от IP адр.- адр на подмрежата. Бр. на 1-ците в маската е мах 30 бр. Адр. маски се делят на 4 байта и се записват чрез десетичните им еквиваленти. Има стандартни (за класовете) и не стандартни маски: Клас А: 255.0.0.0; Клас В: 255.255.0.0; Клас С: 255.255.255.0; Изтегляне 300 Kb. Сподели с приятели:
|