1 Подир смъртта на Господния раб Моисея, Господ говори на Исуса Навиевия син, Моисеевия слуга, казвайки

1 А когато чуха това, всичките царе оттатък Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан сиреч, хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

2 събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

3 А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай

4 постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища та ги туриха на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

5 и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

6 Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

7 Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

8 А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

9 А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

10 и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11 За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

12 Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

13 Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

14 Тогава израилтяните приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

15 Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

16 А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

17 и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18 Но израилтяните не ги поразиха защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19 Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

20 Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде Божият гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

21 Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

22 Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

23 Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, които да бъдат и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

24 А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова, твоят Бог, заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

25 Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

26 Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

27 И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в местото, което Той би избрал, както са и до днес.

1 А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му, така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,

2 уплашиха се много, той и людете му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.

3 За това, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:

4 Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключил мир с Исуса и с израилтяните.

5 И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те всичките им воинства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.

6 Тогава гаваонците пратиха до Исуса в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.

7 И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.

8 И Господ каза на Исус: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.

9 Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.

10 И Господ ги смути пред Израиля; и Исус ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Макида.

11 А като бягаха от Израиля и бяха в надолнището при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.

12 Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.

13 И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.

14 Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото така да дослуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля.

15 След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.

16 А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида.

17 Известиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида.

18 И Исус каза: Превалете големи камъни на входа на пещерата и поставете човеци при нея да ги пазят;

19 а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви.

20 И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

21 тогава всички люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Макида; никой не поклати език против някого от израилтяните.

22 Тогава рече Исус: Отворете входа на пещерата та извадете при мене ония петима царе из пещерата.

23 И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.

24 И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.

25 Исус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате.

26 А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.

27 А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, гдето бяха се скрили, и във входа на пещерата туриха големи камъни, които стоят там и до днес.

28 В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави никого да избяга; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.

29 След това Исус и целият Израил с него премина от Макида в Ливна и воюваше против Ливна.

30 И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави никого да избяга от нея; и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар.

31 После Исус и целият Израил с него премина от Ливна в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него.

32 И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна.

33 Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък.

34 И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него;

35 и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден Исус изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис.

36 После Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него;

37 и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави никого да избяга; според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него.

38 А след това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него;

39 и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави никого да избяга, стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й.

40 Така Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките им царе; не остави никого да избяга, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал.

41 Исус ги порази от Кадисварни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.

42 Всички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля.

43 Тогава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.

1 А асорският цар Явин, като чу това, прати до мадонския цар Иовава, до симвронския цар, до ахсафския цар

2 и до царете, които бяха на север в хълмистата и в полянската земя на юг от Хинерот, и в долината, и в Нафат-дор на запад.

3 и до ханаанците, които бяха на изток и на запад, и до аморейците, хетейците, ферезейците и евусейците в хълмистата земя, и до евейците под Ермон в земята Масфа.

4 И те, и всичките им воинства с тях, люде много, по множество както е пясъкът, който е покрай морето, излязоха с твърде много коне и колесници.

5 И като се събраха всички тия царе, дойдоха и заедно разположиха стана си близу при водата Мером, за да се бият с Израиля.

6 Тогава Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях: защото утре, около тоя час, Аз ще ги предам всички избити пред Израиля; и ще прережеш жилите на конете им, и ще изгориш с огън колесниците им.

7 Исус, прочее, и всичките военни люде с него, отидоха внезапно против тях при водата Мером, и ги нападнаха.

8 И Господ ги предаде в ръката на Израиля; и те ги поразиха, и гониха ги до големия Сидон и до Мисрефот-маим, и до долината на Масфа на изток, и поразяваха ги догдето не оставиха от тях остатък.

9 Исус им стори, според както Господ му заповяда: преряза жилите на конете им, и изгори с огън колесниците им.

10 В същото време Исус, като се върна, превзе Асор и уби царя му с нож; защото по-напред Асор държеше първенство между всички тия царства.

11 И колкото души имаше в него, убиха с острото на ножа и ги изтребиха като обречени; не остана нищо, което дишаше; и изгори Асор с огън.

12 Исус превзе и всичките градове на ония царе, и всичките им царе хвана и ги уби с острото на ножа; изтреби ги според както бе заповядал Господният слуга Моисей.

13 Но Израил не изгори никой от градовете, които стояха върху хълмовете си, освен един Асор; него Исус изгори.

14 Всичките користи на тия градове и добитъкът израилтяните плениха за себе си, а всичките човеци убиваха с острото на ножа, догдето ги изтребиха; не оставиха нищо, което дишаше.

15 Както Господ беше заповядал на слугата Си Моисея, така заповяда Моисей на Исуса, така и стори Исус: не престъпи нищо от всичко, което Господ беше заповядал на Моисея.

16 Така Исус превзе цялата оная хълмиста и цялата южна земя, и цялата Гесанска земя, равнината и полето, хълмистата и равна земя на Израиля,

17 от нагорнището Халак, което отива към Сир, до Ваалгад в Ливанската долина под планината Ермон; и хвана всичките им царе, порази ги и ги уби.

18 Дълго време воюваше Исус против всички тия царе.

19 Нямаше град, който сключи мир с израилтяните, освен евейците, които живееха в Гаваон; те превзеха всичките с бой.

20 Защото от Господа стана да се закоравят сърдцата им та да излязат против Израиля на бой, за да ги обрече Исус на изтребление, за да не им се покаже милост, но за да ги изтреби, според както Господ беше заповядал на Моисея.

21 В онова време дойде Исус и изтреби енакимите от планинската земя, от Хеврон, от Девир, от Анав, и от цялата Юдова хълмиста земя, и от цялата Израилева хълмиста земя; Исус ги обрече на изтребление заедно с градовете им.

22 Не останаха енакими в земята на израилтяните; някои от тях останаха само в Газа, Гет и Азот.

23 Така Исус превзе цялата земя, според всичко що Господ беше казал на Моисея; Исус я даде на Израиля за наследство според както бяха разделени по племената си. И земята утихна от война.

1 А ето царете на земята оттатък Иордан, към изгрева на слънцето, които израилтяните поразиха и чиято земя превзеха, от потока Арнон до Ермонската планина, и цялото поле на изток:

2 аморейският цар Сион, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и е в средата на долината и владееше половината на Галаад до потока Явок, който е граница на амонците,

3 и, на изток, дори до езерото Хинерот и до полското море, сиреч, Соленото море, на изток, до пътя към Вет-иесимот, и на южната страна под Асдот-фасга:

4 и пределите на васанския цар Ог, който беше от останалите исполини и живееше в Астарот и в Едраи,

5 който владееше в Ермонската планина, в Салха и в целия Васан, до границите на гесурците и на мааханците, и половината от Галаад до границата на есевонския цар Сион.

6 Тях поразиха Господния слуга Моисей и израилтяните; и Господният слуга Моисей даде земята им за притежание на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

7 И ето царете на земята оттатък Иордан, на запад, които Исус и израилтяните поразиха, от Ваалгад в Ливанската долина до нагорнището Халак, което отива към Сиир; и Исус даде земята им за притежание на Израилевите племена, според както щяха да бъдат разделени;

8 в хълмистата земя, в равнините, в полето, в подгорията, в пустинята и в южната страна. Царете бяха от хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, а именно:

9 ерихонският цар, един; царът на Гай, град близу до Ветил, един

10 ерусалимският цар, един; хевронският цар, един;

11 ярмутският цар, един; лахийският цар, един;

12 еглонският цар, един; гезерският цар, един;

13 девирският цар, един; гедерският цар, един;

14 хорманският цар, един; арадският цар, един;

15 ливанският цар, един; одоламският цар, един;

16 макиданският цар, един; ветилският цар, един;

17 тапфуанският цар, един; еферският цар, един;

18 афекският цар, един; ласаронският цар, един;

19 мадонският цар, един; асорският цар, един;

20 симрон-меронският цар, един; ахсафският цар, един;

21 таанахският цар, един; македонският цар, един;

22 кедеският цар, един; царът на Иокнеам в Кармил, един;

23 царът на Дор в Нафат-дор, един; царът на Гоим в Галгал, един;

24 тирзанският цар, един; всичките царе, тридесет и един.
ГЛАВА 13

1 А Исус беше стар, напреднал на възраст; и Господ му рече: Ти си стар, напреднал на възраст, а остава още много земя да се превзема.

2 Ето земята, която остава още: всичките околности на филистимците и цялата Гесурска земя,

3 от Сиор, който е към Египет, до границата на Акарон на север, която се счита на ханаанците, - петте околии на филистимците: на газяните, на азотците, на аскалонците, на гетците и на акаронците; и земята, която е на авейците;

4 на южната страна, цялата земя на ханаанците, и Меара, която е на сидонците, до Афек, до аморейските граници;

5 и земята на гевалците, и целият Ливан към изгрева на слънцето, от Ваалгад под Ермонската планина до похода на Емат;

6 всичките планинки жители от Ливан до Мисрефот-маим, тоест, всичките сидонци; тях Аз ще изтребя отпред израилтяните; а ти раздели тая земя в наследство на Израиля, според както съм ти заповядал.

7 Сега, прочее, раздели тая земя в наследство на деветте племена и на половината от Манасиевото племе.

8 А заедно с другата му половина рувимците и гадците взеха наследството си, което Моисей им даде оттатък Иордан, на изток, както Господният слуга Моисей им даде,

9 от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и града, който е в средата на долината, и цялата медеванска равнина до Девон,

10 и всичките градове на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон до границите на амонците,

11 и Галаад, и пределите на гесурците и на мааханците, и цялата Ермонска планина, и целия Васан до Салха,

12 цялото царство на Ога във Васан, който царуваше в Астарот и в Едраи, и който бе оцелял от останалите от исполините; защото тях Моисей порази и ги изгони.

13 Обаче, израилтяните не изгониха гесурците и мааханците, та гесурците и мааханците живееха между Израиля, както живеят и до днес.

14 Само на Левиевото племе той не даде наследство; жертвите, принесени чрез огън на Господа Израилевия Бог са тяхно наследство, според както им е казал.

15 А Моисей даде на племето на рувимците наследство според семействата им.

16 Пределите им бяха от Ароир, който е при брега на потока Арнон и града, който е всред долината, и цялата равнина до Медева,

17 Есевон и всичките му градове в равнината: Девон, Вамот-ваал, Вет-ваалмеон,

18 Яса, Кедимот, Мафаат,

19 Кириатаим, Сивма, Зарет-Саар в хълма на Емак,

20 Вет-фегор, Асдот-фасга, Вет-есимот,

21 и всичките градове на равнината, и цялото царство на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон, когото Моисей порази заедно с мадиамските първенци: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, Сионови първенци, които живееха в оная земя.

22 И между убитите от тях, израилтяните убиха с нож Валаама Веоровия син, чародееца.

23 А границата на рувимците беше Иордан и пределите му. Това е наследството на рувимците според семействата им, с градовете му и техните села.

24 И на Гадовото племе Моисей даде наследство на гадците, според семействата им.

25 Пределът им беше Язир и всичките Галаадски градове, и половината от земята на амонците до Ароир срещу Рава,

26 и от Есевон до Рамат-масфа и Ветоним, и от Маханаим до границата на Девир,

27 и, в долината, Ветарам, Ветнимра, Сокхот и Сафон, останалото от царството на есевонския цар Сион оттатък Иордан на изток, имайки за граница Иордан до края на езерото Хинерот.

28 Това е наследството на гадците според семействата им, с градовете му и техните села.

29 Моисей даде наследство и на половината от Манасиевото племе; и то стана притежание на половината от племето на манасийците според семействата им.

30 Пределът им беше от Маханаим, целия Васан, цялото царство на васанския цар Ог, и всичките заселища на Яир, които са у Васан, шестдесет града.

31 И половината от Галаад, и Астарот и Едраи, градове на Оговото царство във Васан, се дадоха на потомците, на Махира Манасиевия син, на половината от Махировите потомци според семействата им.

32 Тия са наследствата, които Моисей раздели в моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.

33 А на Левиевото племе Моисей не даде наследство; Господ Израилевият Бог беше наследството им, според както им беше казал.

1 И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

2 С жребий се раздели наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Моисея.

3 Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите не даде наследство между тях.

4 Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

5 Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

6 В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, син на Ефония Кенезов, му каза Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

7 Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърдце.

8 Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

9 За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

11 Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

12 Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

13 Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

14 За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

15 А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

1 А на племето на юдейците, според семействата им, се падна по жребие земята до едомската граница; пустинята Цин на юг беше южният й край.

2 И южната им граница беше от най-далечния край на Соленото море, от залива, който се простира към юг;

3 и простираше се към юг до нагорнището на Акравим, преминаваше в Цин, възлизаше на юг от Кадис-варни, и минаваше край Есрон, възлизаше в Адар, завиваше към Карка,

4 минаваше в Асмон, и излизаше при египетския поток; и границата свършваше при морето. Това ще ви бъде южна граница.

5 А източната граница беше Соленото море до устието на Иордан. И границата на северната част почваше от залива на морето при устието на Иордан;

6 и границата възлизаше до Ветагла и минаваше на север от Ветарава; и границата възлизаше до камъка на Воана Рувимовия потомък;

7 и от долината Ахор границата възлизаше към Девир и завиваше на север към Галгал срещу нагорнището на Адумим, който е на южната страна на потока; после границата преминаваше към водата на Енсемес и свършваше до извора Рогил;

8 и границата възлизаше през долината на Еномовия син, на южната страна на Евус (това е Ерусалим); и границата се възкачваше на върха на хълма, който е на запад срещу еномската долина, която е в северния край на долината на рефаимите;

9 и от върха на хълма границата минаваше до извора на водата Нефтоя и излизаше в градовете на ефронската гора; и границата се отправяше към Ваала (която е Кириат-иарим);

10 и от Ваала границата завиваше западно към сирийската гора, и минаваше край северната страна на гората Ярим (който е Хасалон), и слизаше у Ветсемес, и минаваше през Тамна;

11 после границата излизаше към северната страна на Акарон: и границата се отправяше до Сикрон, и минаваше в гората Ваала, и излизаше в Явнеил: и границата свършваше при морето.

12 А западната граница беше край голямото море и пределите му. Тия бяха границите, околовръст, на юдейците според семействата им.

13 И според заповяданото от Господа на Исуса, той даде на Халева Ефониевия син за дял между юдейците града на Арва, Енаковия баща, който град е Хеврон.

14 И Халев изпъди от там тримата Енакови сина: Сесая, Ахимана и Талмая, Енакови чада.

15 И от там отиде против жителите на Девир (а името на Девир по-напред беше Кириат-сефер).

16 И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

17 И превзе го Готониил син на Кенеза, Халевовия брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

18 И като отиваше, тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

19 А тя каза: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И той й даде горните извори и долните извори.

20 Това е наследството на племето на юдейците според семействата им.

21 А най-крайните градове в племето на юдейците към едомските граници на юг бяха: Кавсеил, Едар, Ягур,

22 Кина, Димона, Адада.

23 Кадес, Асор, Итнан,

24 Зиф, Телм, Ваалот.

25 Асор-адата, Кириот, Есрон (който е Асор),

26 Амам, Сема, Молада,

27 Асаргада, Есемон, Ветфалет,

28 Асар-суал, Вирсавее, Визиотия,

29 Ваала, Иим, Асем,

30 Елтолад, Хесил, Хорма,

31 Сиклаг, Мадмана, Сансана,

32 Леваот, Силеим, Аин и Римон; всичките градове със селата си бяха двадесет и девет.

33 В равнината бяха: Естаол, Сараа, Асна,

34 Заноа, Енганим, Тапфуа, Инам,

35 Ярмут, Одолам, Сохо, Азика,

36 Сагарим, Адитаим, Гедира и Гедиротаим; четиринадесет града със селата им;

37 Сенан, Адаса, Мигдалгад,

38 Далаан Масфа, Иоктеил,

39 Лахис, Васкат, Еглон

40 Хавон, Лахмас, Хитлис,

41 Гедирот, Вет-дагон, Наама и Макида; шестнадесет града със селата им;

42 Ливна, Етер, Асан,

43 Ефта, Асена, Несив,

44 Кеила, Ахзив и Мариса; девет града със селата им;

45 Акарон и заселищата му със селата му;

46 от Акарон до морето всичките градове, които са близу при Азот, със селата им;

47 Азот и заселищата му със селата му, Газа и заселищата му със селата му, до египетския поток и голямото море с пределите му.

48 А в хълместите места: Самир, Ятир, Сохо,

49 Дана, Кириат-сана (който е Девир),

50 Анав, Естемо, Аним,

51 Гесен, Олон и Гило; единадесет града със селата им;

52 Арав, Дума, Есан,

53 Янум, Вет-Тапфуа, Афека,

54 Хумата, Кириат-арва (който е Хеврон) и Сиор; девет града със селата им;

55 Маон, Кармил, Зиф, Юта,

56 Езраел, Иокдеам, Заноа,

57 Акаин, Гаваа и Тамна, десет града със селата им;

58 Алул, Ветсур, Гедор,

59 Маарат, Ветанот и Елтекон, шест града със селата им;

60 Кириат-ваал (който е Кириатиарим) и Рава, два града със селата и .

61 В пустинята: Ветарава, Мидин, Сехаха,

62 Нивсан, града на солта, и Енгади, шест града със селата им.

63 А юдейците не можеха да изгонят евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим с юдейците, и така живеят до днес.