1 Подир смъртта на Господния раб Моисея, Господ говори на Исуса Навиевия син, Моисеевия слуга, казвайки

1 На Йосифовите потомци се падна по жребие земята от Иордан при Ерихон при ерихонските води на изток в пустинята, земята, която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил;

2 и границата се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот,

3 и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долния Веторон и до Гезер и свършваше при морето.

4 И Йосифовите потомци, племената на Манасия и Ефрема, взеха наследството си.

5 Пределът на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-Адар до горния Веторон;

6 и на север от Михметат границата се простираше към запад; и границата завиваше към изток до Танат-сило, и от там преминаваше на изток от Янох;

7 и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и достигаше до Ерихон и свършваше при Иордан.

8 От Тапфуа границата отиваше към запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им.

9 Имаше и градове отделени за ефремците между наследството на манасийците, - всички тия градове със селата им.

10 Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер, но ханаанците живееха между ефремците, както живеят и до днес, и станаха поданни роби.
ГЛАВА 17

1 Хвърлено беше жребие и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосифа. Колкото за Махира, Манасиевият първороден, баща на Галаада, понеже той беше военен мъж, за това Галаад и Васан станаха негови.

2 Така че хвърленото жребие беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезера, за потомците на Хелека, за потомците на Асрииля, за потомците на Сихема, за потомците на Ефера и за потомците на Семида. Тия бяха мъжките чада на Йосифовия син Манасия според семействата им.

3 Обаче, Салпаад, син на Ефера, син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

4 Те дойдоха пред свещеника Елеазара, и пред Исуса Навиевия син, и пред първенците та казаха: Господ заповяда на Моисея да ни даде наследство между братята ни. За това, според Господното повеление, той им даде наследство между братята на баща им.

5 И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Иордан;

6 защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

7 Манасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуя.

8 Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а самият Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците.

9 И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тия градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрема; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето.

10 Земята на юг беше на Ефрема, а на север на Манасия, и морето беше границата му; и земите им допираха на север до Асир и на изток до Исахар.

11 И в земята на Исахара и Асира, Манасия притежаваше Ветсан и заселищата му; Излеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Маледон и заселищата му, три околии.

12 Но манасийците не можаха да изгонят жителите на тия градове, а ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

13 А когато се закрепиха израилтяните, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят съвсем.

14 Тогава Йосифовите потомци говориха на Исуса, казвайки: Защо даде ти да се хвърли само едно жребие за нас, и само един дял да наследим, тогаз когато сме много люде, понеже Господ ни е благословил до сега?

15 А Исус им каза: Ако сте много люде, възкачете се на леса и си изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, тъй като хълместата част на Ефрема е тясна за вас.

16 Но Йосифовите потомци казаха: Тая хълместа част не е сгодна за нас; при това, всичките ханаанци, които живеят в долинската земя, имат железни колесници, както ония, които са във Ветсан и заселищата му, така и ония, които са в Езраелската долина.

17 Тогава Исус говори на Йосифовия дом - на Ефрема и на Манасия - казвайки: Наистина вие сте много люде и имате голяма сила; не ще имате само едно притежание чрез жребие;

18 но хълместата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша и до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все, че имат железни колесници и са силни.
ГЛАВА 18

1 След това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, гдето и поставиха шатъра за срещане; защото земята вече беше завладяна от тях.

2 Обаче, между израилтяните останаха седем племена, които още не бяха взели наследството си.

3 Исус, прочее, каза на израилтяните: До кога ще немарите да отидете и завладеете земята, която ви е дал Господ Бог на бащите ви?

4 Изберете си по трима мъже от всяко племе, и аз ще ги пратя; и като станат, нека обходят земята и я опишат, според както трябва, да я наследят, и нека дойдат при мене.

5 Нека я разделят на седем дяла, като си остане Юда в пределите си, на юг, и Йосифовият дом си остане в пределите си на север.

6 И като опишете земята на седем дяла и донесете описанието тук при мене, аз ще хвърля жребие за вас тук пред Господа нашия Бог.

7 Защото левитите нямат дял между нас, понеже Господното свещенство е тяхно наследство; а Гад и Рувим и половината от Манасиевото племе получиха оттатък Иордан, на изток, наследството си, което Господният слуга Моисей им даде.

8 И тъй, мъжете станаха та отидоха; и на ония, които отидоха да опишат земята, Исус даде поръчка, като рече: Идете, обходете земята, за да я опишете, и върнете се при мене; и аз ще хвърля жребие за вас, тук в Сило пред Господа.

9 Мъжете, прочее, отидоха и обходиха земята, и описаха я в книга по градове на седем дяла, и дойдоха при Исуса в стана в Сило.

10 Тогава Исус хвърли жребие за тях в Сило пред Господа; и там Исус раздели земята на израилтяните според дяловете им.

11 Излезе жребието за племето на вениаминците по семействата им; и като излезе жребието, пределът им се падна между юдейците и Йосифовите потомци.

12 На север границата им беше от Иордан; и границата отиваше към северната страна на Ерихон, и възлизаше през хълмистата земя на запад, и свършваше при ветавенската пустиня;

13 и от там границата минаваше към Луз, край южната страна на Луз (който е Ветил); и границата слизаше в Атарот-Адар, до хълма, който е на юг от долния Ветерон.

14 От там границата се простираше и завиваше на западната страна към юг, на юг от хълма, който е срещу Ветерон, и свършваше с Кириат-ваал (който е Кириатиарим), град на юдейците. Това беше западната страна.

15 А южната страна беше от края на Кириатиарим, от гдето границата минаваше към запад и свършваше при извора на водата Нефтоя;

16 и границата слизаше до края на хълма, който е срещу долината на Еномовия син, и който е на север от долината на рафаимите, и слизаше през долинката на Енома до южната страна на Евус, и слизаше при извора Рогил,

17 и като се разпростираше от север минаваше в Енсемес, и излизаше в Галилот, който е срещу нагорнището при Адумим, и слизаше при камъка на Рувимовия син Воана,

18 и минаваше в страната, която е на север срещу Арава, и слизаше в Арава;

19 И границата минаваше към северната страна на Ветагла; и границата свършваше при северния залив на Соленото море, при южния край на Иордан. Това беше южната граница.

20 А границата му на източната страна беше Иордан. Това беше според границите си околовръст, наследството на вениаминците, според семействата им.

21 А градовете за племето на вениаминците по семействата им бяха: Ерихон, Ветагла, Емек-кесис,

22 Ветарава, Семараим, Ветил,

23 Авим, Фара, Офра,

24 Хефар-амона, Афни и Гава; дванадесет града със селата им;

25 Гаваон, Рама, Вирот,

26 Масфа, Хефира, Моса,

27 Рекем, Ерфаил, Тарала,

28 Сила, Елеф, Евус (който е Ерусалим), Гаваот и Кириат; четиринадесет града със селата им. Това е наследството на вениаминците, според семействата им.
ГЛАВА 19

1 Второто жребие излезе за Симеона, за племето на Симеоновците според семействата им; и наследството им беше всред наследството на юдейците.

2 За свое наследство те имаха: Вирсавее (или Савее), Молада,

3 Асар-суал, Вала, Асем,

4 Елтолад, Ветул, Хорма,

5 Сиклаг, Вет-маркавот, Асар-суса,

6 Ветловаот и Саруен; тринадесет града със селата им;

7 Аин, Римон, Етер и Асан; четири града със селата им.

8 и всичките села, които бяха около тия градове, до Валаат-вир (който е южния Рамат). Това е наследството за племето на симеонците според семействата им.

9 От дела на юдейците се даде наследството на симеонците, защото делът на юдейците беше голям за тях; за това, симеонците наследиха дял всред тяхното наследство.

10 Третото жребие излезе за завулонците, според семействата им; и пределът на наследството им беше до Сарид;

11 и границата им отиваше западно до Марала, и досягаше Давасес и досягаше потока, който е срещу Иокнеам;

12 и от Сарид завиваше към изгрева на слънцето до междата на Кислот-тавор, и излизаше на Даврат, и възлизаше на Яфия,

13 и от там минаваше към изток в Гетефер, в Ита-касин, и излизаше в Римон-метоар към Нуя;

14 и от север границата завиваше в Анатот, и свършваше в долината Ефтаил,

15 като включваше Катат, Наадал, Симрон, Идала и Витлеем, дванадесет града със селата им.

16 Това е наследството на завулонците по семействата им, - тия градове със селата им.

17 Четвъртото жребие излезе за Исахара, за исахарците по семействата им.

18 Пределът им беше Езраил, Кесулот, Сунам,

19 Афераим, Сеон, Анахарат,

20 Равит, Кисион, Авес,

21 Ремет, Енганим, Енада и Вет-фасис;

22 и границата досягаше Тавор, Сахасима и Ветсемес; и границата им свършваше при Иордан; шестнадесет града със селата им.

23 Това е наследството за племето на исахарците по семействата им, - градовете със селата им.

24 Петото жребие излезе за племето на асирците според семействата им.

25 Пределът им беше Хелкат, Али, Ветен, Ахсаф,

26 Аламелех, Амад и Мисал, и достигаше до Кармил на запад и до Сихор-ливнат;

27 и границата им завиваше към изгрева на слънцето при Вет-дагон, и досягаше Завулон и долината Ефтаил на север от Ветемек и Наил, и излизаше при Хаул на ляво,

28 и Еврон, Роов, Амон и Кана, до големия Сидон;

29 и границата завиваше към Рама и към укрепения град Тир; и границата завиваше към Оса, и свършваше при морето край страната на Ахзив,

30 и Ама, Афен и Роов; двадесет и два града със селата им.

31 Това е наследство за племето на асирците по семействата им, - тия градове със селата им.

32 Шестото жребие излезе за нефталимците, за нефталимците по семействата им.

33 Границата им беше от Елеф, от Алон близу при Саананим, и Адами-некев, и Явнеил, до Лакум и свършваше при Иордан;

34 и границата завиваше към запад до Азнот-тавор, и от там излизаше при Укок, и досягаше Завулон на юг, а досягаше Асир на запад и Юда при Иордан към изгрева на слънцето.

35 А укрепените градове бяха: Сидим, Сер, Амат, Ракат Хинерот,

36 Адама, Рама, Асор,

37 Кедес, Едраи, Енасор,

38 Ирон, Мигдалил, Орам, Венатат и Ветсемес; деветнадесет града със селата им;

39 Това е наследството за племето на нефталимците по семействата им - градовете със селата им.

40 Седмото жребие излезе за племето на данците по семействата им.

41 Пределът, който те наследяваха, беше Саара, Естаол, Ерсемес,

42 Салавим, Еалон, Етла,

43 Елон, Тамната, Акарон,

44 Елтеко, Гиветон, Ваалат,

45 Юд, Вани-варак, Гетримон,

46 Меиаркон и Ракон, с околността, която е срещу Иопа.

47 А пределът на данците не им стигаше; за това данците отидоха и воюваха против Лесем, и като го превзеха и го поразиха с острото на ножа, взеха го за притежание и заселиха се в него; и Лесем наименуваха Дан, по името на праотеца си Дан.

48 Това е наследството на племето на данците по семействата им, - тия градове със селата им.

49 А като свършиха подялбата на земята, според пределите й, израилтяните дадоха на Исуса Навиевия син наследство всред себе си;

50 според Господната заповед, дадоха му града, който поиска, сиреч, Тамнат-сарах в хълместата част на Ефрема; и той съгради града и живееше в него.

51 Тия са наследствата, които свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син и началниците на бащините домове на племената на израилтяните разделиха с жребие в Сило пред Господа, при входа на шатъра за срещане. Така свършиха подялбата на земята.

1 Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

2 Говори на израилтяните, като им речеш: Определете си прибежищните градове, за които съм ви рекъл чрез Моисея,

3 за да прибягва там оня убиец, който убие човек без намерение, по незнание; и те да ви бъдат прибежище от мъздовъздателя за кръвта.

4 И когато оня, който побегне в един от тия градове, застане във входа на градската порта и каже работата си на всеуслишание пред старейшините от оня град, те нека го приемат в града при себе си, и нека му дадат место, и той да живее между тях.

5 И ако мъздовъздателят за кръвта го подгони, те да не предават убиеца в ръката му; защото по незнание е убил ближния си, без да го е мразил от по-напред.

6 И да живее в оня град догде се представи на съд пред обществото, и до смъртта на онзи, който е първосвещеник в онова време; тогава убиецът да се върне и да отиде в града си и в дома си, в града, от който е побягнал.

7 И тъй, отделиха Кадес в Галилея, в хълмистата земя на Нефталима, Сихем в хълмистата земя на Ефрема, и Кириат-арва (която е Хеврон) в хълмистата земя на Юда.

8 А оттатък Иордан срещу Ерихон, на изток, определиха Восор в полската пустиня на Рувимовото племе, Рамот в Галаад от Гадовото племе, и Голан във Васан от Манасиевото племе.

9 Тия бяха градовете, определени за всичките израилтяни, и за чужденците, които живеят между тях, тъй щото всеки, който би убил някого без намерение, да бяга там, та да не бъде убит от мъздовъздателя за кръвта, догдето се представи пред обществото.

1 След това началниците на левитските бащини домове дойдоха при свещеника Елеазара, при Исуса Навиевия син и при началниците на бащините домове от племената на израилтяните,

2 та им говориха в Сило, в Ханаанската земя, като им казаха: Господ заповяда чрез Моисея да ни се дадат градове за живеене и пасбищата им за добитъка ни.

3 И ето градовете с пасбищата им, които израилтяните дадоха на левитите от наследството си според Господната заповед:

4 Излезе жребието за семействата на каатовците; и потомците на свещеника Аарона, които бяха от левитите, получиха чрез жребие тринадесет града от Юдовото племе, от Симеоновото племе и от Вениаминовото племе.

5 А останалите Каатови потомци получиха чрез жребие десет града от семействата на Ефремовото племе, от Дановото племе и от половината на Манасиевото племе.

6 И Гирсоновите потомци получиха чрез жребие тринадесет града от семействата на Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от половината на Манасиевото племе у Васан.

7 Мерариевите потомци, според семействата си, получиха дванадесет града от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе.

8 Тия градове, прочее, и пасбищата им израилтяните дадоха чрез жребие на левитите, според както Господ заповяда чрез Моисея.

9 От племето на юдеите и от племето на симеонците дадоха тия градове, които по-долу се споменават по име,

10 и които се получиха от Аароновите потомци, бидейки от семействата на каатовците, които са от левийците; защото първото жребие се хвърли за тях:

11 дадоха им града на Арва Енаковия баща (който град е Хеврон) с пасбищата му около него, в Юдовата хълместа земя;

12 (а нивите на града и селата му дадоха на Халева Иефониевия син за негова собственост);

13 Хеврон, прочее, с пасбищата му, прибежищния град за убиец, дадоха на потомците на свещеника Аарона, също и Ливна с пасбищата му

14 Ятир с пасбищата му, Естемой с пасбищата му,

15 Олом с пасбищата му, Девир с пасбищата му,

16 Аин с пасбищата му, Юта с пасбищата му и Ветсемес с пасбищата му; девет града от тия две племена;

17 а от Вениаминовото племе, Гаваон с пасбищата му, Гава с пасбищата му,

18 Анатон с пасбищата му и Алмот с пасбищата му; четири града.

19 Всичките градове на Аароновите потомци, свещениците, бяха тринадесет града с пасбищата им.

20 И семействата на Каатовите потомци, левитите, които оставаха от Каатовите потомци, получиха градовете на своето притежание по жребие от Ефремовото племе.

21 Дадоха им прибежищния за убиец град Сихем с пасбищата му в хълмистата земя на Ефрема, също и Гезер с пасбищата му,

22 Кивзаим с пасбищата му и Веторон с пасбищата му; четири града;

23 от Дановото племе, Елтеко с пасбищата му. Гиветон с пасбищата му.

24 Еалон с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му; четири града;

25 а от половината на Манасиевото племе, Таанах с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му; два града.

26 Всичките градове за семействата на останалите Каатови потомци бяха десет с пасбищата им.

27 А на Гирсоновите потомци, от семействата на левитите, дадоха от другата половина на Манасиевото племе, прибежищния за убиец град Голан у Васан с пасбищата му и Веестера с пасбищата му; два града;

28 от Исахаровото племе, Кисион с пасбищата му, Даврат с пасбищата му,

29 Ярмут с пасбищата му и Енганим с пасбищата му; четири града;

30 от Асировото племе, Мисаал с пасбищата му, Авдон с пасбищата му,

31 Хелкат с пасбищата му и Роов с пасбищата му; четири града;

32 а от Нефталимовото племе, прибежищния за убиец град Кедес в Галилея с пасбищата му, Амотдор с пасбищата му и Картан с пасбищата му; три града.

33 Всичките градове на Гирсоновците според семействата им бяха тринадесет града с пасбищата им.

34 И на семействата на Мерариевите потомци, останалите от левитите, дадоха от Завулоновото племе Иокнеам с пасбищата му, Карта с пасбищата му,

35 Димна с пасбищата му и Наалон с пасбищата му; четири града;

36 от Рувимовото племе, Восор, с пасбищата му, Яса с пасбищата му,

37 Кедимот с пасбищата му и Мефаят с пасбищата му; четири града;

38 а от Гадовото племе, прибежищния за убиец град Рамот в Галаад с пасбищата му, Маханаим с пасбищата му;

39 Есевон с пасбищата му и Язир с пасбищата му; всичко четири града.

40 Всичките градове, които дадоха чрез жребие на Мерариевите потомци, според семействата им, на останалите от семействата на левитите, бяха дванадесет града.

41 Всичките градове на левитите всред притежанието на израилтяните бяха четиридесет и осем града с пасбищата им.

42 Тия градове бяха всеки с околните си пасбища; така бяха всички тия градове.

43 Така Господ даде на Израиля цялата земя, за която беше се клел на бащите им, че ще им я даде; и завладяха я и заселиха се в нея.

44 И Господ им даде спокойствие от всяка страна, според всичко що беше се клел на бащите им; и от всичките им неприятели никой не можа да устои против тях; Господ предаде всичките им неприятели в ръката им.

45 Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха.

1 Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе та им каза:

2 Вие изпълнихте всичко що ви заповяда Господният слуга Моисей; послушахте и моя глас във всичко, що съм ви заповядал.

3 През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте поръчката, която Господ вашият Бог ви заповяда.

4 И сега Господ вашият Бог успокои братята ви, според както им се бе обещал; за това, върнете се сега та идете по шатрите си в земята, която е притежанието ви, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан.

5 Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда, да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се прилепяте за Него, и да Му слугувате с цялото си сърдце и с цялата си душа.

6 И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

7 (На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им оттатък Иордан, на запад). Исус, прочее, когато ги разпускаше по шатрите им, благослови ги

8 като им говори казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си користите взети от неприятелите ви.

9 И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се върнаха и заминаха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господното слово чрез Моисея.

10 И когато дойдоха в Иорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Иордан, олтар забележително голям.

11 А ираилтяните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в преднината на Ханаанската земя, в околността на Иордан, на страната, която принадлежи на израилтяните.

12 И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

13 И израилтяните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финееса син на свещеника Елеазара,

14 и с него десет първенци, по един първенец на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между израилевите хиляди.

15 И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, та им говориха, казвайки:

16 Така говори цялото Господно общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес от да следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да отстъпите днес от Господа?

17 Малко ли беше за нас съгрешението относно Фегора, от което и до днес не сме се очистили, макар че, поради него, стана язва в Господното общество,

18 та вие днес искате да се отвърнете от да следвате Господа? Значи, че понеже отстъпвате днес от Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.

19 Но ако земята, която е притежанието ви, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господното притежание, гдето стои Господната скиния, и вземете притежание между нас; само не отстъпвайте от Господа, нито от нас отстъпвайте, като си издигнете олтар освен олтара на Господа нашия Бог.

20 Ахан Зараевият син не извърши ли престъпление относно обречените неща, и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.

21 Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор рекоха на Израилевите хилядоначалници:

22 Могъщият Бог Иеова, могъщият Бог Иеова, Той знае, и Израил сам ще узнае; ако сме сторили това за отстъпление, или за престъпление против Господа, то не ни избавяй, Господи, днес.

23 Ако сме си издигнали олтар, за да се отървем от да следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне или, за да принасяме върху него примирителни жертви, то сам Господ нека издири това.

24 и види дали, напротив, не сторихме това от предпазливост и нарочно, като си думахме: Утре е възможно вашите чада да говорят на нашите чада, казвайки: Каква работа имате вие с Господа Израилевия Бог?

25 Защото Господ е положил Иордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така щяха вашите чада да направят нашите чада да престанат да се боят от Господа.

26 Затова рекохме: Нека се заемем да си издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва.

27 но за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни подир нас, че ние имаме право да вършим пред Господа службата му с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, та да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа.

28 Затова рекохме, ако се случи утре да говорят така нам или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, но за да бъде свидетелство между нас и вас.

29 Не дай, Боже, да отстъпим ние от Господа и да се отвърнем днес от да следваме Господа като издигнем олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.

30 А свещеникът Финеес, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни.

31 И Финеес, син на свещеника Елеазара, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е всред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израилтяните от Господната ръка.

32 Тогава Финеес, син на свещеника Елеазара и първенците се върнаха от рувимците и от гадците, из Галаадската земя, в Ханаанската земя при израилтяните, и донесоха им известие.

33 И това нещо стана угодно на израилтяните; и израилтяните благословиха Бога, и не говореха вече за отиване против тях на бой; за да разорят земята, гдето живееха рувимците и гадците

34 И рувимците и гадците наименуваха олтара така: Той е свидетелство помежду ни, че Иеова е Бог.