1 Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син



страница1/3
Дата17.10.2018
Размер432.1 Kb.
  1   2   3
СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКО
ГЛАВА 1

1 Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син;

2 както е писано в книгата на пророк Исаия: -"Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път;

3 Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него".

4 Иоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.

5 И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимляни, и кръщаваха се от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

6 А Иоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и хранеше се с акриди и див мед.

7 И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обувките Му.

8 Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух.

9 През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан.

10 И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.

11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.

12 И веднага Духът Го закара в пустинята.

13 И беше в пустинята четиридесет дена изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.

14 А след като Иоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:

15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;

16 А когато минаваше край галилейското езеро*, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.

17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.

18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

19 И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брат му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.

20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведей в ладията с надничарите, и отидоха след Него.

21 И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше.

22 И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.

23 И скоро след това се намираше в синагогата им човек хванат от нечист дух, който извика, думайки:

24 [Остави ни!] Какво имаш Ти с нас, Исусе назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий.

25 Но Исус го смъмри, казвайки: Млъкни, и излез от него.

26 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.

27 И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки: Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!

28 И слухът за Него се разнесе скоро по цялата галилейска околност.

29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Иоана в къщата на Симона и Андрея.

30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казват за нея.

31 И Той се приближи, и като я хвана за ръка, дигна я; и [на часа] треската я остави, и тя им прислужваше.

32 И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс.

33 И целият град се събра пред вратата.

34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.

35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.

36 А Симон и ония, които бяха с Него изтичаха подире Му.

37 И като Го намериха, казват Му: Всички те търсят.

38 А Той им казва: Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам; защото за това съм излязъл.

39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.

40 И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш.

41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.

42 И веднага проказата го остави, и той се очисти.

43 И на часа го отпрати, и му заръча строго, като му каза:

44 Внимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си това, което е заповядал Мойсей.

45 А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън на уединени места; и дохождаха при Него отвсякъде.


ГЛАВА 2

1 След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се, че бил в къщата.

2 И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

3 Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;

4 И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

5 А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

6 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

7 Тоя защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

8 Исус като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

9 Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

10 Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

11 Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

12 И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

13 И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.

14 Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.

15 И когато Исус седеше на трапезата в къщата Му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.

16 Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

17 А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).

18 А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?

19 А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? До тогава, до когато младоженецът е с тях, не могат да постят.

20 Ще дойдат, обаче, дни когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава през ония дни, ще постят.

21 Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак това, което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.

22 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.

23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.

24 И фарисеите Му рекоха: Виж! защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

25 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и мъжете, които бяха с него?

26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник и изяде присъствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?

27 И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;

28 така щото Човешкият Син е господар на съботата.
ГЛАВА 3

1 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

4 Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.

9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

10 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.

11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божии Син.

12 Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.

14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

15 и да имат власт да изгонват бесове.

16 Определи: Симон, на когото даде името Петър;

17 и Яков Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

18 и Андрей, и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симон Зилот,

19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.

20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

21 А своите Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

23 Но Той като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

26 И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

27 Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули, с които биха богохулствали:

29 но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

30 Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.

31 Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.

32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?

34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.


ГЛАВА 4

1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

5 Други паднаха на канаристо място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 а когато изгря слънцето, прегоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?

14 Сеячът сее словото.

15 А ония край пътя, където се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посятото в тях слово.

16 Също и посяното на канаристите места са тия, които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

18 Посятото върху тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат заглушават словото, и то става безплодно.

20 А посятото на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не затова ли, да го поставят на светилника?

22 Защото няма нещо тайно освен, за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен, за да излезе наяве.

23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

25 Защото, който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това, което има.

26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?

31 То прилича на синапово зърно, което когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

32 но когато се посее, расте и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.

36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37 И вдига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

39 И Той като се събуди, смъмри вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?


ГЛАВА 5

1 И тъй, минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

2 И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

3 Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

4 защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;

7 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи.

8 (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

9 И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

10 И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

11 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

12 И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

14 А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

15 И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

16 И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

17 И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

18 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

19 Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.

20 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

21 Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

22 И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

23 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целият си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

27 като чу отзивите за Исуса, дойде измежду народа изотзад и се допря до дрехата Му.

28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29 И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30 И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се към народа и каза: Кой се допря до дрехата Ми?

31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

32 Но Той се озърташе, за да види тая, която бе сторила това.

33 А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

35 Докато Той още говореше, идват от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

36 А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37 И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

38 И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

39 И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40 А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там, гдето беше детето.

41 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

42 И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

43 И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.


ГЛАВА 6

1 И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на Този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Яков и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

8 И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

9 но да се обуват със сандали, и рече Той: Не се обличайте с две дрехи.

10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

14 И цар Ирод чу за Исуса, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.

16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да Го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.

18 Защото Иоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21 И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирод и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

25 И на часа момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29 И учениците му, като чуха това дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

30 И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

32 И отидоха с лидията на уединено място на саме.

33 А като отидоха людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.

34 И Исус като излезе, видя идно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

35 И когато беше вече станало късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

36 разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

42 И всички ядоха и се наситиха.

43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

47 И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;

55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.

56 И гдето и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница