Командитно дружество. Камелия Каменова

21. Командитно дружество.

Камелия Каменова

1. КД е уредено в чл. 99-112 ТЗ.  В по-голямата част от разпоредбите има елемент на препращане към СД. Самото КД няма особено практическо приложение – в СГС има само 1 КД “Хърсев и Ко”. КД по принцип се образува, когато един от съдружниците иска да участва в дружеството с лично участие, но няма достатъчно средства, а друг иска да участва и има средства, но не му се занимава с работите на дружеството и не иска да е неограничено отговорен. В развитите страни като основание за участие в командитно дружество се приема и съществуващите данъчни преференции за участниците в персонални дружества.

1.1. Определение – легалното определение се съдържа в чл. 99, ал.1: Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска. Въз основа на това определение се извеждат следните особености на КД:

1) Определението показва, че КД има една differentia specifica спрямо СД – има 2 вида съдружници. General partners (комплементари) – неограничено отговорни съдружници. Те са аналогични на съдружниците в СД – лично, неограничено и солидарно отговорни за задълженията на дружеството. Limited partners (командитисти) – ограничено отговорни съдружници, като отговорността им се простира до размера на направените вноски.

2) КД е модификация на СД и затова ал. 2 използва механизма на препращане: За командитното дружество намират съответно приложение разпоредбите за събирателното дружество, доколкото в тази глава не е предвидено друго. Това обаче не е съвсем така – разпоредбите за СД се отнасят само за комплементарите, а не и за командитисти. Освен това, за да има СД е необходимо да има 2ма съдружника, а за да има КД – 1 ограничено отговорен и 1 неограничено отговорен.

3) Във фирмата на КД трябва да фигурира името на един или повече неограничено отговорни съдружници.

1.2. Учредяване на КД.

1) КД се учредява подобно на СД със сключване на писмен дружествен договор с нотариална заверка на подписите.

2) В чл. 102 е изброено минимално необходимо съдържание на дружествения договор: 1. фирмата на дружеството; 2. седалището и адреса; 3. предмета на дейност; 4. името, съответно фирмата, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност; 6. вида и размера на вноските на съдружниците; 7. начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците; 8. начина на управление и представителство на дружеството. С последните изменения на ТЗ е отпаднала точка 5 “капитал” – по този начин се е отстранил един недостатък, изискването за включване на капитала е неоправдано, тъй като КД е персонално, а не капиталово дружество.

3) Командитното дружество възниква като СД от момента на вписването в търговския регистър, което не подлежи на обнародване. Заявлението за вписване си подава от комплементарите.

2. Вътрешни отношения – уговореното има предимство пред закона. Уредбата е диспозитивна с изключение на чл. 87.

2.1. Права и задължения на комплементарите. Тяхното правно положение е идентично с правното положение на съдружниците в СД. Единствената особеност е, че при разпределение на печалбата между комплементарите и командитистите трябва да се отчете обстоятелството, че: 1) комплементарите участват с лични усилия и грижи в дружеството и 2) те са неограничено, солидарно отговорни за задълженията на дружеството – всичко това предполага по-голям дял от печалбата за тях.

2.2. Права на командитистите:

1) Право на печалба – печалбата е функция на направените от тях вноски.

2) Право на контрол върху дружествените дела – чл. 108: Ограничено отговорният съдружник може да преглежда търговските книги на дружеството и да иска препис от годишния счетоводен отчет. При отказ по искане на съдружника окръжния съд постановява предоставянето им. Тази разпоредба крие недомислие в себе си. Командитистите от една страна нямат задължение да участват в управлението на дружеството, а от друга страна за тях не важи забраната за конкурентна дейност, въпреки това те могат да използват без ограничение търговските тайни на дружеството.

3) Командитистите нямат право да участват в управлението на КД (то се извършва само от комплементарите). Тази забрана е диспозитивна, тъй като е възможно комплементарите да възложат управлението на дружеството на командитист. Това обаче не променя характера на отговорността.

4) Командитистите нямат право на вето при вземане на решение от неограничено отговорните съдружници.

5) Командитистите нямат право на обезщетение за обичайните разходи, защото те не участват в управлението на дружеството.

2.3. Задължения на командитистите: да си направят вноската според дружествения договор. Ако не се направи вноската се дължи лихва, респективно обезщетение за забава.

3. Разпределение на печалбите и загубите между командитисти и комплементари. Принципът е, че комплементарите участват в дружеството с вноска и лични усилия, а командитистите само с вноска. Това предполага и разлика в отговорността – чл. 109: (1) Ако ограничено отговорният съдружник не е внесъл изцяло предвидената вноска, полагащата му се част от печалбата се прихваща до размера на вноската.(2) Ограничено отговорният съдружник участвува в загубите до размера на предвидената вноска. Той не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби. Ако дружеството реализира загуба и тя съвпадне с направената от командитиста вноска, това означава, че той няма да има печалба. Ако през следващата година загубата на дружеството превиши неговата вноска тази загуба в повече се поема от неограничено отговорните съдружници. Командитиста не може да бъде задължен да направи нова вноска (подобно е положението ако едната година е реализирана печалба, а другата по-голяма загуба – печалбата не се връща).

4. Външни отношения – препращане към СД, тъй като се осъществяват само от неограничено отговорните съдружници.

5. Случаи, в които ограничено отговорния съдружник отговаря неограничено:

5.1. Чл. 101, ал. 1 – когато името на ограничено отговорен съдружник е вписано в името на дружеството, тогава във външните отношения спрямо кредиторите се приема, че той се трансформира в неограничено отговорен. Във вътрешните отношения обаче той отговаря само до размера на вноската си.

5.2. Чл. 106: Ако ограничено отговорният съдружник извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично освен ако дружеството потвърди сделката. Тук се имат предвид действия без представителна власт (чл. 42 ЗЗД). Сделката не ангажира дружеството, а лично командитиста, ако дружеството не я ратифицира.

5.3. Чл. 112: Ограничено отговорният съдружник отговаря неограничено за сделки, извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това, ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник. На практика тази хипотеза пресъздава разпоредбата на чл. 106 – отново става дума за случай, когато командитиста действа от чуждо име без представителна власт.

5.4. Когато ограничено отговорен съдружник не е изпълнил задължението си за вноска – това е правило без конкретна уредба, което се извлича от общите правила на търговското и облигационното право. В този случай спрямо кредиторите на КД той отговаря неограничено за ненаправената вноска. Това е типично проявление на косвения иск по чл. 134 ЗЗД.

Според Таня Бузева е безспорно, че кредиторът в тази хипотеза може да има косвен иск по 134 ЗЗД към командитиста, който не е направил своята вноска. Чл. 111: Спрямо кредиторите на дружеството ограничено отговорният съдружник отговаря до размера на предвидената вноска и когато тя не е била внесена изцяло, обаче дава и пряк иск на кредитора към командитиста до размера на ненаправената вноска.

6. Прекратяване на КД – препращане към прекратяването на СД. Има особеност, когато става дума за т. 4 на чл. 93 – при КД тя ще е основание за прекратяване на дружеството ако става дума за неограничено отговорен съдружник, защото те се сдружават с оглед личността. Също такава особеност ще има и при хипотезата на чл. 96 когато се иска изпълнение върху ликвидационния дял на комплементар – това не би могло да доведе до прекратяване на КД (нормата е специална и не може да се тълкува разширително).

7. Прекратяване на членственото правоотношение. Комплементар може да бъде изключен от дружеството като отговорността му е субективна (по аналогия от СД при вина). Това изключване също е само по съдебен ред. Ограничено отговорният съдружник, за да бъде изключен трябва единствено да не е изпълнил задължението си за вноска. Изключването му става след предупреждение и пак по съдебен ред (отговорността е обективна).